София. Част от бизнеса е готов да кове млади кадри, но при условие, че след дипломирането си младежите и девойките ще работят за него. В противен случай работодатели настояват абитуриентите да платят на предприятието, което ги е обучило. Това предложение направи Асоциацията на индустриалния капитал пред тристранката при обсъждането на дуалното обучение. То влиза в сила с промените в Закона за професионалното образование и обучение, приети на второ четене от парламента. Според експерти обаче не е редно да се иска от учениците от професионалните гимназии да плащат практиките, ако изберат да работят в друга фирма или да учат висше.
Според новия закон всички разходи по осигуряването на работните места и обучението на учениците от професионалните гимназии, се поемат от бизнеса. "Не искаме държавата да се дистанцира от дуалното обучение", коментира Димитър Бранков, зам.-председател на БСК. Вицепремиерът Зинаида Златанова увери, че реформата в професионалното образование ще бъде финансирана по няколко европейски програми.
Въвеждането на дуално обучение в България означава разкриване годишно на между 120 000 и 150 000 работни места за учениците от професионалните гимназии. Около 35 000 - 40 000 са предприятията в страната, които може да поемат този вид обучение чрез работа. "За тези фирми това ще е двойно натоварване - веднъж те плащат данъци и втори път - за обучението на учениците, които не е сигурно дали ще останат на работа в съответното предприятие", обясниха работодатели. От АИКБ предлагат тези, които откажат работа във фирмата, в която са ходили на практика, да платят разходите, които работодателите са направили за тяхното обучение. "Наистина може да се мисли за договаряне на някакви неустойки, но на по-късен етап при следващи законови промени", смятат от БСК.
Според новия закон за професионалното образование на учениците, включени в дуалното обучение, ще се заплаща трудът в реална работна среда. Часовата ставка ще е разчетена според минималната работна заплата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
