Експертите не предложиха пенсионна възраст, ще зависи от продължителността на живота
Вдигане годините за пенсия на всички, по-високи осигуровки и затягане на контрола по плащането им. Това предлага Консултативният съвет по пенсионна реформа в доклад от над 200 стр. към новите управляващи.
София. Експертите от Консултативния съвет за усъвършенстване на осигурителната система не предложиха конкретна възраст, на която българите да спрат да работят и да излязат в заслужен отдих. След като годините за пенсия на мъжете и жените се изравнят на 65 г., те ще продължат да работят според ръста на продължителността на живота, взет за период от 10 години. Статистиката показва, че това прави около 15 месеца допълнително, които трябва да бъдат разположени плавно в рамките също на 10 години.
Възрастта за пенсиониране трябва да нарасне за всички категории работещи, твърдо е убеден Консултативният съвет. Оттам предлагат още увеличение на осигурителните вноски за пенсия и безработица, рязък ръст на максималния осигурителен доход, наказателна отговорност за укриване на осигуровки и солени санкции за неплащането им. Това е рецептата за излекуването на осигурителната система от хроничния недостиг на средства за пенсии и обезщетения. Тя е разписана в огромен доклад от над 200 страници с варианти за промени, финансови разчети и конкретни законови текстове, ще бъде представен на следващото правителство и новия парламент.
"Всяко отлагане на промени в осигурителната система все повече ни отдалечава от целта да имаме сигурни, адекватни и финансово устойчиви пенсии", каза вицепремиерът Йордан Христосков. По думите му не бива да се повтаря досегашната практика вече 10-12 г. осигурителната система да бъде оставена в ръцете на политиците. "От една страна, се орязваха приходите в осигурителната система с намаляването на осигуровките и санкциите за нарушителите, а от друга страна, разходите растяха, защото растеше броят на хората с право на ранно пенсиониране", посочи Христосков. По изчисления на НОИ заради подобни промени през последните 12 години 23 млрд. лв. по-малко приходи са влезли в системата.
Експертите обаче не фиксират година, в която да е ясно кога българите може да се пенсионират. Различните варианти предвиждат плавно изравняване на годините за пенсия за жените и мъжете до навършване на 65 г. Това обаче няма да е възрастта за излизане в заслужен отдих. След това се задейства ново покачване според увеличаване на продължителността на живота. Според Вариант 1 изравняването на пенсионната възраст между жените и мъжете трябва да стане до 2036 г., като увеличението за силния пол е с 1 месец на година, а за нежния - с 2 месеца на година. След това през следващите 10 г. пенсионната възраст и за двата пола ще се вдига плавно с около още 15 месеца. Статистиката показва, че толкова расте очакваната продължителност на живота за период от 10 г. Следват нови 10 г. ръст на пенсионната възраст според поредното увеличение на продължителността на живота. И така нататък. Част от експертите в Консултативния съвет все пак са настояли да се стопира ръстът на пенсионната възраст при достигане на 67 или 68 г., което се очаква някъде към 2050 г. Но в крайна сметка в доклада такава възраст не е фиксирана.
Разработен е и вариант на по-стръмно вдигане на годините за пенсия - достигане на 65 г. за двата пола до 2028 г. При него се предвижда през следващите две години пенсионната възраст на жените да расте с по 2 месеца, а след това от 2017 до 2027 г. - с по 4 месеца годишно. За мъжете е по-щадящ графикът - с по 2 месеца през 2015 и 2016 г., а след това с по един месец годишно. И тук от 2028 г. се задейства механизмът на ръст на годините за пенсия според очакваната продължителност на живота. За да може все пак хората да се ориентират кога ще излязат в пенсия, е предложен и вариант график, от който според годината на раждане се вижда на каква възраст може да се пенсионираш. За щастие по-голяма яснота има с увеличението на стажа. Предложението е той да расте със същите стъпки, с които ще расте пенсионната възраст до достигане на 40 г. за мъжете и 37 г. за жените. Едва ли обаче новото правителство и новият парламент ще имат време до края на годината да приемат законодателство, което да прокара един или друг от тези варианти. Затова най-реалистично е да се очаква през 2015 г. да продължи да действа сегашната законова разпоредба в Кодекса за социално осигуряване - увеличаване на стажа и възрастта с по 4 месеца всяка година до достигане 63 г. за жените и 65 г. за мъжете.
5 години повече труд за миньорите
Ранното пенсиониране за работещите при тежки условия ще бъде ограничено. Годините за пенсия на тези работници да растат изпреварващо стъпките на нарастване на възрастта за масовата трета категория труд, предлагат експертите. Целта е от 2029 г. работещите в първа категория труд да се пенсионират 8 г. по-рано от нормалната възраст вместо сегашните 13 г. Работещите във втора категория пък ще се пенсионират 3 г. по-рано от масовата трета категория вместо сегашните 6 г. Запазват се изискванията за стаж - 10 г. за първа категория труд, и 15 години - втора, както и 94 т. за жените и 100 т. за мъжете.
След 2029 г. обаче и за категорийните работници възрастта за пенсиониране ще продължи да расте със същото темпо, с което се увеличава за хората от трета категория труд.
НОИ ще продължи да изчислява и плаща ранните пенсии на категорийните работници и през следващите две години. Това е най-реалистичният вариант за справяне с проблема с включването на професионалните пенсионни фондове. Според Кодекса за социално осигуряване, те трябва да се поемат изцяло ранните пенсии от 1 януари 2015 г. Законови празноти обаче не позволяват това да се случи, защото по-голямата част от излизащите в пенсия работници с първа и втора категория са трупали стаж преди създаването на професионалните фондове. Един от вариантите е фондовете да започнат да плащат пенсии от 2015 г. само на хората, които са били осигурявани в тях от работодателите си пълни 10 г. за първа категория и 15 г. за втора. За тези, които по някакви причина има по-малко вноски, предложението е НОИ да доплаща, като фондовете да прехвърлят партидите в НОИ. "При всички случаи няма да има намаление на пенсии, хората да са спокойни", заяви Христосков. За тези, които имат достатъчно натрупани средства в професионалните фондове и пълни осигурителни периоди дори може месечните суми да бъдат по-високи от сегашния таван на пенсиите.
Измислиха преходен период за полицаите
Явно притеснен от протестите на силовите ведомства, Консултативният съвет не е поставил възрастови ограничения за полицаи, военни, пожарникари, надзиратели в затворите, служители в ДАНС. Единственото предложение е да се въведат диференцирани възрасти за пенсиониране в зависимост от сложността на изпълняваните задачи. Това може да стане още от 2015 г., като се въведе преходен период от 3 до 5 г., през който важат старите правила за пенсиониране. "Нека редовното правителство проведе разговори с представителите и синдикатите на силовите ведомства и то да реши какви възрасти да постави", обясни Христосков. В момента единствено условие униформените да излязат в заслужен отдих е да са навъртели 27 г. стаж, от които 18 г. в системата. При което един полицай може да излезе в пенсия при навършване на 45-47 г. "Трябва да се ограничат възможностите за ранно пенсиониране на тези хора, за да се използва по-пълноценно капацитетът им, а и да има равнопоставеност с другите категории работещи", посочи Консултативният съвет.
Осигуровките с 4 пункта нагоре
Тежестта расте на три пъти до 2019 г.
От догодина вноските за фонд "Пенсии" и за фонд "Безработица" да се увеличат с по 1 процентни пункта, а през 2017 г. с 1% да нарасне и вноската в универсалните пенсионни фондове, без да е за сметка на приходите в НОИ. Това е един от вариантите за намаляване на дефицитите в Държавното обществено осигуряване. Друг вариант предвижда увеличение на осигуровките за пенсия и безработица с по 1 процентен пункт от 2016 г. След това през 2017 г. увеличаване на вноската за универсалните пенсионни фондове от сегашните 5% на 6%, а през 2019 г. ново увеличение на вноската за фонд "Пенсии" с още 1 пункт.
"Ако не се пристъпи към плавно увеличение на осигурителните вноски, скоро държавният бюджет ще покрива над 60% от парите за пенсии и обезщетения", разясни министър Христосков. Всички фондове на Държавното обществено осигуряване са на червено, изключение прави само фонд "Трудова злополука". Христосков припомни, че препоръки за ръст на осигуровките дават дори финансови институции като Световната банка и МВФ, които винаги са насърчавали по-либерални данъчноосигурителни режими. Според тях България опасно е прехвърлила праговете на разумни осигуровки.
Ако не се вдигнат вноските, догодина субсидията от бюджета за покриване на недостига за пенсии и обезщетения за безработица ще е 2,098 млрд. лв., което е 2,6% от БВП. "Така само по това перо България се доближава до критичния бюджетен дефицит от 3%", посочи Христосков. "Това означава, че с дълг няма да могат да се финансират други важни сфери като здравеопазване и образование", допълни той. Вдигането на вноската за фонд Пенсии и фонд Безработица ще донесе годишно 429 млн. лв. повече приходи в НОИ и със същата сума ще намали субсидията. От увеличаването на вноската в универсалните фондове пък по индивидуалните партиди на хората натрупванията ще нараснат с почти 200 млн. лв., върху които ще се начислява и доходност.
След 4 г. без таван на парите за старост
Таванът на пенсии да падне от 2019 г., предлага Консултативният съвет. Дотогава да се запази правилото най-високите пенсии да са процент от максималния осигурителен доход. В момента той е 35% и единият от вариантите е да се запази до края на 2018 г. В същото време се предвижда максималният осигурителен доход да расте, а с това и таванът на пенсиите. Според тригодишната бюджетна прогноза на финансовото министерство догодина максималният осигурителен доход трябва стане 2600 лв. Това означава максимална пенсия 910 лв. Предлага се обаче съотношението максимална пенсия/максимален осигурителен доход да се завиши на 40%. Така автоматично таванът на пенсиите през 2015 г. ще скочи на 1040 лв. Пак според прогнозата на МФ през 2016 г. максималният осигурителен доход трябва да нарасне на 2800 лв., а през 2017 г. на 3000 лв. Това означава 1200 лв. най-висока пенсия през 2018 г. Експертите от Консултативния съвет имат и по-драстични предложения за ръст на максималния осигурителен доход. "Искаме да се възстанови правилото максималният осигурителен доход да е равен на 10 минимални работни заплати, като се предлага и опция да са 8 минимални заплати", посочи Христосков. Подобен скок крие и рискове, смятат все пак експертите. А те са преминаване в сивия сектор, защото ще има натиск за укриване на доходи, както и повече разходи за обезщетения.
И чиновниците с вноски
Държавните служители също да започнат да плащат лични осигурителни вноски, за пореден път предлагат пенсионните експерти. Сега личните вноски на чиновниците се покриват изцяло от държавния бюджет. Подобна мярка обаче може да се вземе не по-рано от следващата година, защото няма време за преработка на софтуерите в бюджетната сфера, а и чиновниците трябва да се компенсират с равносилно увеличение на работните заплати.
Експертите предлагат да се увеличи чувствително базата, върху която се начислява осигуровката на земеделските производители. От години тя е замразена на 240 лв. Предложението е да стане 420 лв., колкото е най-ниската основа, върху която се осигуряват самонаетите лица. Подобно увеличение също трябва да бъде компенсирано с допълнителни субсидии за селските стопани, за да бъдат насърчени те да се осигуряват, смятат експертите. В момента обаче въпреки ниското ниво на дохода, върху който земеделците плащат осигуровките си, само 20 000 се осигуряват при регистрирани 100 000.
Нова помощ при безработица
Безработни, на които не им достигат 2 г. до пенсиониране, да имат право на специална помощ, ако не получават обезщетение за безработица, предлагат експертите. Помощта ще бъде минималното обезщетение за безработица - 7,20 лв. на ден. Времето, за което се получава, ще се брои за стаж и ще даде възможност човек да се пенсионира.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
