Незнайно как се е получило, но ние българите често казваме, че отбелязваме годишнините от важни събития в нашата история. Чета и на днешния ден на много места думата „отбелязваме". Не честваме, не отдаваме почит, а отбелязваме. Сякаш трябва да изпълним някакъв досаден навик. Надявам се и вярвам, че в душата си всеки български гражданин, не отбелязва 143-годишнина от гибелта на Васил Левски, а отдава почит към гибелта на този необикновен българин и необикновен човек.
Задавали са ми трудния въпрос: Може ли да се чества едно бесило? Мисля, че може, тъй като повечето от нас почитат кръста, на който бе разпнат Сина Божий. Какъв ли е бил този човек, който в мрачното време на тирания и робия, които описва детайлно в своите писма, още през 1870 година е могъл да възкликне: „И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия и Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, те ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република". Дали е бил наивник или просто е надживял и нашето време. Каква ли мъдрост е притежавал, че въпреки цялата си жар за борба, за революция, да отсече: „Играем с живота на седем милиона българи, трябва зряло да се постъпва".
Кога е натрупал това съчетание между желание за решителни действия, за кървава битка и едно нереално за онези времена човеколюбие и мъдрост. Може би тази сплав се е появила от събирането в едно на смирения дякон Игнатий и гордия знаменосец на четата на Панайот Хитов – Васил Левски. Между душата, молеща се в манастира и войникът от Първа българска легия, атакуващ белградската крепост Калемегдан. Впрочем, понеже българските гвардейци носят същата тази униформа на българската легия, може би ще доживеем деня, в който българската гвардия пази Паметника на Апостола. Тоест, пратеник на свободата не само на 19 февруари, но и през цялата година.
Каквото и да кажем за Левски ще е малко или прекомерно много. Неговите прочути думи, които често се повтарят - „Ако загубя, губя само мене си, ако печеля, печели цял народ". Мисля, че в деня на гибелта, там, в студеното и мъгливо февруарско утро, той загуби себе си, но спечели целият му народ. Вечна му почит и слава!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
