София. Волен Сидеров е "луд за връзване" и "плаче" за усмирителна риза - такива са коментарите в Мрежата и по улиците след поредния екшън с лидера на "Атака" на варненското летище. И макар хората да се надпреварват да му слагат диагнози специалистите отсичат - Волен не е луд. А гневният оратор с черни дрехи, който провокира от дипломати, през полицаи, до обикновени граждани, е просто маска, публичният му образ, застраховат се експертите. "Стандарт" се допита до двама специалисти - психиатърът д-р Веселин Геров и криминалния психолог Росен Йорданов. И им постави нелека задача - да направят психопортрет на най-скандалния БГ политик днес.
"Манията му за величие е видима от всички", коментира Росен Йорданов. И обясни, че тази "диагноза" е присъща на повечето лидери на радикални партии по света. "За да функционират, те винаги трябва да виждат врага, да имат ясно изразен опонент, много краен, много враждебен", уточни Йорданов.
"Човекът нито е психичноболен, нито е луд, нито някога ще полудее. Това си е характеропатия, емоционално нестабилно личностно разстройство", пък е мнението на психиатъра д-р Веселин Геров. Ясно е като бял ден - с провокативното си поведение, с демонстрацията на мъжественост Волен иска да привлича общественото внимание, да стане негов център, за да се възбудят дебати около личността си. "Той е човек, който много се ласкае от вниманието, суетен е, дори се създава впечатление, че е капризно суетен", допълва д-р Геров. Но и той, като Росен Йорданов, е категоричен, че това поведение е нормално - поне предвид ролята му на политик. От него "страдали" и други колеги на Сидеров. Специалистите признават и друго - каквато и маска да показва пред обществото лидерът на "Атака" безспорно е достатъчно емоционално интелигентен, за да го прави убедително.
Има мания за величие
Росен Йорданов, криминален психолог
- Г-н Йорданов, как бихте коментирали поведението на Сидеров - нормално ли е?
- Мога да коментирам само публичната проява на поведението, а не личността му. Чувам различни мнения по въпроса. Те са двете крайности. Едната е, че този човек е психично болен, т.е. с някаква форма на психично заболяване. А другата теза е, че по-скоро играе театър и това е изцяло рационален негов избор, чрез който се опитва да извлича политически дивиденти.
- Вашето мнение е какво?
- Моето мнение е, че тези две линии не могат да бъдат рязко противопоставяни по една проста причина. Първо, ако една роля се играе, тя се играе много по-вдъхновено, когато човек е влязъл до такава степен в нея и тя отразява вътрешното състояние на духа му. Всъщност не смятам, че в поведението, което Сидеров демонстрира, няма и елементи, които да отразяват вътрешната му нагласа. Всички споделят, че е бил един, когато е бил журналист, и е станал друг, откакто е лидер на политическа партия. Това също не бива да бъде противопоставяно, защото реално всеки човек може или да се развие и усъвършенства и да стане по-зряла, по-всестранно развита личност, но и да задълбочи скритите си патологии в характера. В случая по-скоро условията и средата, в които се развива неговият характер от политическа личност, способства да се задълбочат някои патологични черти в характера. Манията за величие е видима от всички. Много сериозни световно известни специалисти като цяло смятат, че лидерите на политическите партии от подобен тип, на партии, които са в крайнодесния или крайнолевия спектър, или крайни националисти, обикновено имат общ механизъм на функциониране. За да функционират, винаги трябва да виждат врага, да имат ясно изразен опонент, много краен, много враждебен. В случая с националистическите партии и партиите от крайнодесен или крайноляв тип имаме характерна параноидна маневра. Т.е. - ти изцяло прехвърляш собствените си негативни сплави, непочтени, аморални страни и ги проектираш върху някакъв невидим враг. Тези партии са обречени на разпад, поради начина, по който функционират. А в тях най-добре стоят лидери от маниакално-нарцистичен тип.
Хора като него не полудяват
Д-р Веселин Герев, психиатър
- Д-р Герев, има ли някакъв психически проблем Волен Сидеров?
- Той е напълно здрав човек.
- Как тогава да си обясним емоционалността му?
- Като емоционални изблици и дефекти на характера. Това не е психично заболяване, въпреки че е на границата между нормата и патологията. Човекът нито е психично болен, нито е луд, нито някога ще полудее. Това си е характеропатия, емоционално нестабилно личностно разстройство.
- Да не би то да е отражение на политическата му дейност?
- Не го познавам лично. Мога да коментирам като специалист неговите постъпки. Възможно е и по принцип да си е бил такъв. Има емоционални изблици, на моменти стигащи до импулси, но това не е психично заболяване. Има много такива импулсивни хора, дори и сред политиците. Прави впечатление, че те вървят на колебания, на алтернации - ту се усилват, ту отслабва.
- С какво са свързани, какво ги провокира?
- Не мога да кажа. Човекът тръгва и избухва. За мен това е по-скоро знак да се потърси общественото внимание.
- Това комплекс ли е?
- Дори да има комплекс, той не е психичен проблем, а характерова особеност. Това е свръхемоционален, импулсивно възбудим, личностен проблем. Хора с такъв вид личностова структура не могат да страдат от лудост. Лудият човек е вглъбен в себе си, а той е много импулсивен, дори на пориви го кара. Тук говорим за привличане на общественото внимание. Той е човек, който много се ласкае от вниманието, суетен е, дори се създава впечатление, че е капризно суетен. За мен е напълно нормално такова поведение, защото все пак е политик. И идват избори - трябва по някакъв начин да привлече вниманието към себе си. Възприемайте го като психологична реакция, която е зов за внимание.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
