Първи снимки от Марс (ВИДЕО И ГАЛЕРИЯ)

ФОТО ЕПА/БГНЕС

ВИДЕО: "ИнСайт" отваря слънчевите си панели
Космическият апарат започва да копае до месец
Остава на Червената планета 2 години
През 2020 г. там каца и българският апарат "Люлин"

Космическия апарат "ИнСайт" (InSight - Interior Exploration using Seismic Investigations, Geodesy and heat Transport) изправи първите снимки от Червената планета. Те позволяват да се прецени ситуацията в точката на кацане и състоянието на апаратурата.

"Сега можем безопасно да започнем да прилагаме най-дългия и "спокоен" етап в живота на "ИнСайт"- подготовката за внедряване на инструментите и провеждането на научните наблюдения", каза Том Хофман, ръководител на проекта "ИнСайт" в лабораторията за реактивни двигатели на НАСА, цитиран от Риа Новости.

Снощи модулът за спускане "ИнСайт" направи успешно кацане в Елисиевата равнина на екватора на Марс. Мисията бе успешна въпреки остатъците от прашна буря, която започна на Марс в средата на лятото. Апаратът стана официалният "наследник" на друга геоложка сонда на НАСА - Phoenix Lender, която се приземи на планетата през май 2008 г., за да потърси следи от живот и вода в почвата.

До началото на сеизмичните изследвания на Марс ще изминат няколко седмици. Сегашният малък наклон на апарата няма да попречи на тяхното провеждане. В следващите няколко дни ще бъде извършена проверка на работоспособността на апаратурата на станцията.

"ИнСайт" ще изследва Марс над 2 години. Капсулата, в която летя роботизираният модул, бе изстреляна на 5 май. Тя пътува повече от 6 месеца със скорост над 20 хил. км в час. Снощи само за 8 минути учените от НАСА успяха да убият тази скорост, за да може апаратът да кацне безпроблемно точно в 21, 54 часа българско време.

Голямото предизвикателство пред робота бе да разтвори слънчевите си панели. Те имат диаметър около два метра. Заедно с корпуса на "ИнСайт" космическият апарат е дълъг около 6 метра. Панелите са важни за захранването на модула, за да може той да извършва научните си задачи. Най-важната от тях е да прокопае в дълбочина около пет метра, за да изследва структурата на Марс и да изпрати към Земята информация има ли Червената планета ядро, кора и мантия. За целта е било от изключително важно апаратът да кацне на гладка повърхност. Именно за това е избрана Елисеевата равнина.

На борда на "ИнСайт" работят сеизмограф и геофизичен термометър, който ще бъде инсталиран в петметровия сондаж и ще замерва температурата на дълбочините на Марс. Един от инструментите на сондата ще следи ротационните колебания на планетата с висока точност, което ще помогне да се определи разпределението на масите в дълбините и по-добре да се разбере вътрешната структура на планетата, съобщи още Риа Новости. Агенцията припомни, че забавянето в изработката на изключително сложните уреди - дело на френски учени, отложи с близо 2 години полета на "ИнСайт". Той бе първоначално предвиден за 2016 г.

"ИнСайт" се придружава от два микросателита MarCO-1, които играят ролята на уникална комуникационна система. Те предаваха в реално време информацията от кацането на модула, което се случва за пръв път в историята на изследването на Марс и дълбокото пространство. Двата микросателита ще пращат към земята данните от "ИнСайт".

Очаква се през 2020 г. на Червената планета да кацне и българският уред "Люлин", съобщи бТВ. В момента той се намира на около 400 км от повърхността на Червената планета и измерва радиацията и опасните лъчения на Марс – важна информация за бъдещите мисии.

Вижте радостта на учените при кацането на "ИнСайт" и първите им реакции: