Белгийците мобилизират и кучетата, настъплението от Изток спъва плана "Шлифен"
Тези дни се навършват 100 г. от началото на Първата световна война. На Запад все още я наричат "Голямата", или "Великата" война. Именно нея, а не - Втората световна, независимо от далеч по-големите жертви и разрушения, която тя причини. На пръв поглед тази "Велика война" ни изглежда твърде избледняла на фона на днешния ден. Но пламналият на 1 август 1914 г. световен пожар предопредели цялата история на ХХ век. А отделни "въгленчета" тлеят и днес, което с особена сила важи за Източна Европа, Балканите и България.
През тази седмица в. "Стандарт" ще ви припомни защо и как започна Първата световна, ще се опита да надникне в тайните ходове на дипломацията, да покаже кошмара на големите сражения, да почете главните актьори в кървавата драма и да посочи мястото на България в нея. И не последно място, да сложи на дневен ред уроците, които "Великата война" ни даде и век по-късно изглежда сме забравили.
"Три месеца, три сражения, три победи". Това е девизът, най-точно изразяващ не просто настроенията, но и самото мислене на генералните щабове на европейските държави през 1914 г. Без, разбира се, британския щаб. Както винаги, англичаните смятат, че "черната" работа ще я свършат техните континентални съюзници, а кралската флота ще се разправи с ескадрите на кайзер Вилхелм.
Германските генерали имат най-големи основания да смятат, че това ще бъде един "блицкриг" (светкавична война). Тяхната армия е най-подготвената и най-механизираната, а мобилизацията е извършена перфектно по немски. На 1 август 1914 г. Райхсферът е напълно разгърнат - 79 пехотни и 11 кавалерийски дивизии. Повечето от тях, съгласно плана "Шлифен", са съсредоточени на границата с Франция, Белгия и Люксембург, като на изток срещу Русия е оставен сравнително малък заслон. Там водеща роля се отрежда на Австро-Унгария с нейните 57 пехотни и 12 кавалерийски съединения.
Срещу тези сили застават 79 пехотни и 12 кавалерийски дивизии на Франция и 80 пехотни и 23 кавалерийски дивизии на Русия. А тук са още и нападнатата вече Сърбия, и Белгия, с чийто неутралитет германците изобщо не се съобразяват. Но въпреки превъзходството на силите на Антантата, първоначално немското настъпление на Запад е наистина впечатляващо. Френската армия се оказва неподготвена за подобна война. Войниците са все още със синьо-червените униформи от XIX век - идеална мишена за картечниците. Не достигат елементарни неща като фураж за конете или револвери за запасните офицери. В резултат на това само за един месец немците стигат река Марна и са само на 70 км от Париж. Френската столица е подложена на огъня на германското супероръдие, наречено от войниците "Дебелата Берта" - в чест на дъщерята на оръжейния магнат Густав Круп. Положението наистина е критично. От Париж до Санкт Петербург и Лондон летят отчаяни телеграми с молби за помощ.
Англичаните и да искат, не могат да помогнат много. На Острова в наличност има всичко на всичко... 4 пехотни и една кавалерийска дивизия. Те прекосяват Ламанша под командата на сър Джон Френч, но са капка в морето на фона на гигантската битка. Останалите сухопътни сили на Кралството са разпилени по целия свят, за да гарантират верноподанните чувства на колониалните народи.
Надеждата е в Русия. И английските, и френските генерали още преди войната разчитат на руската армия, която те наричат - не без основания, "парен валяк", който ще размаже "лошите". Само дето този валяк е с лоша сигнализация и лоши машинисти.
Двете руски армии, командвани от генералите Самсонов и Рененкампф (потомък на балтийски немци), преминават германската граница и навлизат в Източна Прусия. Немските дивизии дори не могат да се изтеглят и са заплашени от обкръжение. Положението е толкова сериозно, че Берлин пренасочва военни части, които трябва да подсилят атаката срещу Париж, на изток. И тук фатална роля изиграва руската небрежност и сляпо изпълнение на заповедите. В самото начало на войната в щабовете на дивизиите и полковете се получават нови шифри, с които радиотелеграфистите просто не могат да се справят. Но иначе добросъвестно са изпълнили заповедта за унищожение на старите. И когато войната започва, руските командващи са принудени да се свързват по радиостанциите с открит текст. Което направо е дар Божи за германците. Първоначално немският командващ Източния фронт Лудендорф дори не повярвал, че генерал Рененкампф е дал заповед за двудневна почивка на войските си, смятайки това за дезинформация. Но неговият шеф на разузнаването - полковник Хофман, го убеждава, че това наистина е така. И германците стоварват силите си върху другата руска армия, която е унищожена в Мазурските блата, а нейният командващ Самсонов се самоубива. Рененкампф е изправен пред военен съд. И макар че е оправдан, остава съмнението, че е чул "гласа на кръвта".
Освен сраженията на Източния фронт, за провала на немското настъпление на Запад определена роля изиграва и неочакваната съпротива на белгийската армия. Тя мобилизира дори... кучета, които да влачат картечниците. Но най-вече - мощните фортове край градовете Намюр и Лиеж. В крайна сметка страната е прегазена, но французите печелят ценно време, а белгийският крал Албер става всеобщ герой и любимец за страните от Антантата.
Таксита спасили Париж в битката при Марна
Така се стига до "чудото на Марна". В продължение на една седмица - от 5 до 12 септември 1914 г., французи и германци се вкопчват в гигантска месомелачка. В нея участват общо около 2 милиона души, от които ще загинат 650 000 - почти по равно от двете страни. Победата се накланя ту на едната, ту на другата страна. Един страничен наблюдател - турският полковник Мустафа Кемал, който ще влезе по-късно в история с името Ататюрк, произнася пророческите думи: "Това сражение ще се реши от последния влязъл в бой батальон!" Така и става. Благодарение на коменданта на Париж генерал Галиани, който мобилизира всичките тогава 700 таксита "Рено-2" и натоварва на тях остатъците от гарнизона на френската столица. Претоварени с хора и оръжия, те изминават разстоянието от около 70 км за цели 5 часа. Но пристигат навреме, за да може генерал Жофр да отблъсне немците и да спаси Париж.
Такава на втория месец от началото на войната рухват всякакви предварителни планове.И всякакви надежди за бързия й край. И на Запад, и на Изток войските трескаво копаят дълбоки окопи и опъват мрежи от бодлива тел. Появява се ново понятие - позиционна война.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
