300 възрожденски къщи пазят чара на някогашното Беловидово
Проф. дин Николай Овчаров
Някъде в тъмните векове на османското робство в дебрите не великата планина Родопа се появило градче. Иноверците го нарекли Даръдере, но българите му казвали Беловидово заради красивите бели къщи. Жителите били богати хора - търговци и занаятчии. Освен родния си дом, всеки от тях имал дюкян в близкия голям град Ксанти, откъдето стоките тръгвали към пазарите на необятната Османска империя и Западна Европа. По-късно именували селището Златоград, защото разкритите наблизо рудници дали на хората добър поминък. А в ХIХ век тук се създал един от центровете на закъснялото Българско Възраждане.
По чуден начин днес в Златоград са се съхранили повече от 300 старинни къщи, значителна част от които са реставрирани. Те носят имената на своите създатели - Хаджипантелеевата, Хаджитеофановата, Коручевата и др. А сред прекрасните палати на някогашните златоградски първенци туптят духовните сърца на българщината - двете възрожденски църкви.
"Храмът "Успение на св. Богородица" се намира на угледно място при сливането на две реки - Малка и Голяма. Той е построен през 1834 г. и е една от четирите най-стари възрожденски църкви в Родопите. Макар и доста голяма, тя е вкопана в земята. Такива били законите в Османската империя - да не вижда кръста на покрива случайно минаващият на кон по съседната улица мюсюлманин. Но зад високите дувари българите с радост тачели Христа. А в двора изградили килийно училище, където децата учели четмо и писмо.
В 1871 г. християните гордо осветили втори храм - величествения "Св. Георги Победоносец". Той е граден цели десетилетия, а междувременно в двора му е построено едно от първите класни училища по българските земи. Сега то е възстановено и там човек сякаш се пренася в атмосферата на открития урок, описан от Вазов в "Под игото".
Естествено, храмовете са богато украсени с икони. Те отдавна се изследват от изкуствоведката Мариела Стойкова. Благодарение на нейната търпелива работа на бял свят са извадени прекрасни произведения на нашите възрожденски зографи. В старата църква "Успение на Св. Богородица" се съхраняват три шедьовъра на великия Захарий Зограф произведения на племенника му Иван Доспевски, на Димитър Кънчов и Алексий Атанасов, на неизвестни майстори от Тревненската и Самоковската школа. Върху някои от дъските личат следите от ятагана на иноверския завоевател, осквернил някога християнския храм. Иконостасът на "Св. Георги" пък е съхранил 10 великолепни творби, сред които е донесената от атонския Ватопедски манастир чудотворна "Пояс Богородичен". Друга икона от Света гора е на Св. Богородица Утешителка с Младенеца. Неин автор е Константин Михайлов от Крушево, а в долния край е отбелязана датата - 10 август 1876 г.
Неотдавна в Златоград бяха представени десетина непоказвани досега икони. Сред тях прави впечатление една, чийто сюжет рязко се отличава от познатите в православното изкуство. Изобразена е Св. Богородица, но със... забит в лявата част на гърдите нож. В далечината се вижда йерусалимският хълм Голгота с разпънатия на кръста Христос. Мариела Стойкова разкрива тайната и на тази картина. В нея е показана т. нар. Св. Богородица Страдающая или Матер Долороса на латински език. Това е сюжет, възникнал в Западна Европа през ХIII век. При ранните примери в сърцето на изправената Божия майка са забити 7 меча, което символизира нейната мъка по мъртвия син. По-късно остава само нож, а Св. Богородица вече е седнала.
Именно в този вид през ХIХ век мотивът прониква в българското възрожденско изкуство. Колкото и да е странно, това става чрез руските литографии. Особено често този сюжет е рисуван от тревненските и самоковските майстори. Мариела Стойкова разкрива дори автора на златоградската икона. Това е небезизвестният зограф Никола от Одрин, нарисувал картината около 1854 г. А неговата Св. Богородица Страдающая, която закриля Златоград, е единствената известна такава творба на Одринската живописна школа.
Скоропослушница спасява бунтари
В църквата "Св. Георги" се пази още една чудотворна икона. През 1902 г. няколко златоградчани били хвърлени в затвора за бунт срещу турската власт. Тези, които се спасили, поръчали копие на иконата на Св. Богородица Скоропослушница от атонския манастир "Дохиар". То било направено през 1904 г. от зографа Михаил Евангелидис от Ксанти.
Дельо хайдутин е родом от там
Гордост на златоградчани е прочутият легендарен Дельо Хайдутин. Той бил роден в града и цял живот защитавал бедните християни. Накрая турците убили Дельо от засада със сребърен куршум, защото друг не го ловял.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
