Смърт застига откривателите му, наследниците им изчезват
Мистерия обгръща и до ден днешен едно от най-въздействащите тракийски съкровища на България - летнишкото. Плочките от сребро и злато нямат аналог нито в България, нито в света. И ще бъдат един от "пироните" на българската изложба в Лувъра. "Епопеята на тракийските царе. Археологически открития в България" отваря врати на 15 април. До 20 юни домакините очакват тя да бъде видяна от над 4 милиона туристи от цял свят.
Тайнствената сила на съкровището се проявява още с излизането му на бял свят. Зла поличба застига откривателите на Летнишките шедьоври.
Проклятието на траките не е мит. То взело жертва още с появата на съкровището на бял свят, суеверно разказват хората от Летница. Един от мъжете, които първи го видели, умрял на място. Днес местните се страхуват дори да произнесат името му и твърдят, че е забравето - понеже било табу.
Всичко започва през 1963 г. Трима
Прокобата после била подпомогната с усърдие от тогавашната народна милиция. Наложило се властта с бой да си събере артефактите от населението за държавния музей.
Трима работници от Летница копаели в местността Христов баир основи за нов овчарник. Лопатата на единия - Кънчо Тинчев, закачила нещо метално. Оказало се бронзов съд, от който се разпилели куп странни, малки плочки с неясни изображения. Работниците избърсали една от пластините и онемели. Заблестяло злато и сребро. "Забогатяхме", викнали двам. Третият не промълвил - сърцето му не издържало. Паднал на земята и издъхнал от вълнение. Кънчо и приятелят му Атанас се чудели да се радват ли над изровеното имане, представяйки си благоденствие. Или да се страхуват. Не знаели какво да правят с мъртвеца. Повикали местния доктор Георги Николов. Той констатирал смъртта, но зърнал й находката. Посветили го. Поделили на три предметите и се наговорили да не казват повече никому.
Мълвата обаче бързо плъзнала и стигнала до ушите на кмета Тодор Байнов. Той привикал откривателите и те изсипали 23 плочки на бюрото му. Управникът харесал една - със сцена, която човекът възприел като еротична. Впоследствие именно тази сцена е поставена на корицата на енциклопедията на индоевропейския свят. Според учените изобразява свещения брак на тракийския владетел с богинята майка. За кмета обаче изглеждало просто секс и той се превърнал в четвъртия съзаклятник.
Слухът стигнал до кварталния милиционер, с което тайната окончателно се разбулила. Отвели на разпит овчарите, а те си казали всичко за находките. Пуснали ги, след като предали съкровището. Възнаграждение не получили.
Тракийското съкровище отишло първо в музея в Ловеч, после в София.
Откривателите на съкровището не живели дълго. Синът на единия дори починал преди него. Дъщерята на другия пък изчезнала безследно. Останалите наследници се изселили отдавна, в родния им край не знаят къде са.
Днес Летнишкото съкровище може да се диви в Националния археологически музей като една от най-ценните му реликви. Историците смятат, че предметите са от IV век преди Христа от времето на одриския владетел Котис. Те са позлатени сребърни елементи от конска амуниция с ювелирна изработка. Една от плочките, на която се вижда тракийски конник, е част от герба на община Летница.
Изследователите твърдят, че подредени една до друга плочките показват пътя, който тракийският войн трябва да извърви, за да постигне съвършенство.
Плочките застраховани за 4,4 млн. евро
4, 4 милиона евро е застраховката на Летнишкото съкровище за изложбата в Лувъра. В залите на крило "Ришельо" парижани и постите им ще се дивят на 23 апликации от сребро и злато и един начелник.
Повечето плочки са с размери около 4,8 на 6 см. Най-малката е 2,8 на 3 см., а най-голямата 8,2 на 8,9 см.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
