Камъкът краси короната за съпруги, крият го в съкровищницата на Тауър
Звезди от Боливуд и бизнесмени се обединиха и наеха британски адвокати, за да заведат дело в Лондонския върховен съд за връщане на диаманта Кохинор в Индия. Експерти го оценяват на 100 милиона британски лири (139 млн. евро). Камъкът е красял короната, носена от кралицата майка Елизабет по време на коронацията на нейния съпруг крал Джордж VI през 1937 г., както и на коронацията на кралица Елизабет през 1953 г. Групата, която се е нарекла "Планина на светлината", по превода на индийското име на суперскъпия камък, твърди, че 105-каратовият диамант е бил откраднат от Индия. Затова участниците в нея настояват правителството на Великобритания да го върне на Индия. Камъкът е "един от многото артефакти, взети от Индия при съмнителни обстоятелства", твърди Давид де Соуза от индийска фирма за рекреация. Според него при британската колонизация от Индия е окрадена голяма част от нейното богатство и е "унищожена психиката на страната", писа в. "Индипендънт". Скъпоценният камък е даден на действащата кралица от последния владетел на сикхите - Дулип Сингх, след като Великобритания анексира Пенджаб.
Звездата на Боливуд - Бумика Сингх, който участва в групата "Планина на светлината", заяви: "Кохинор не е просто 105-каратов камък, а част от нашата история и култура и несъмнено трябва да бъде върнат на Индия". Наетите от групата юристи съобщиха, че ще базират случая на закона за Холокоста в частта му за връщането на паметниците на културата. Законът дава право на британските национални институции да връщат откраднати произведения на изкуството, принадлежащи на евреи. Сатиш Джаку от бирмингамската правна фирма "Рубрик Лоис Кинг" каза, че искът на групата "Планина на светлината" ще бъде отправен според разглежданото от обичайното право като "престъпление спрямо стоки". В иска се твърди, че правителството на Великобритания е откраднало диаманта. Джаку добави, че групата ще отнесе случая до Международния съд. Властите във Великобритания побързаха да отхвърля искането за връщане на Кохинор на Индия.
В света има и по-големи, и по-висококачествени диаманти от легендарния Кохинор. Но този скъпоструващ диамант привлича вниманието не само с с високата си цена, а и с историята си. Според легендата той е бил открит от роб в Индия през 56 година пр. н. е. На езика хинди Кохинор означава "планина от светлина". Казват, че онзи, който го притежава, владее света, но също така изпитва и всички беди и премеждия на властта. Проклятието не се сбъдва само ако диамантът принадлежи на Господ. Или на жена. Явно затова придобилата го по доста съмнителен начин в средата на ХIХ век британска монархия днес го държи инкрустиран не в главната кралска корона, а във втората по значение, която се носи от съпругите на владетелите. Последната, носила короната с Кохинор, е била кралицата майка Елизабет, починала през 2002 г. На нейнното погребението короната й бе показана за последно. Тя се съхранява в съкровищницата в Тауър.
Дъщерята на Майката кралица - сегашната кралица Елизабет Втора, се появява при тържествени церемонии с другата, по-пищната главна корона, олицетворяваща властта на британската монархия.
Дворецът крие "кохинорската" корона от хорски очи. Това е още един знак за по-особеното отношение към най-специалния диамант, съществувал някога и сияещ сега от центъра на малтийския кръст на върха на тази корона.
Спорът за собствеността на Кохинор не за първи път се води през последните години. Един от наследниците на сикхския махараджа, владетел на камъка до средата на 19. век, вече го е искал от Лондон, за да го предаде на съхранение в прочутия златен храм на Амритсар - духовното светилище на сикхите, напомни в. "Сънди телеграф". Наследникът се казва Джадвиндер Сингх Сандханвалия и върти бизнес в Амстердам. Делото ще се гледа в град Чандигарх - столицата на индийския щат Пенджаб, на чиято територия допреди британската колонизация се е намирало и кралството на сикхите. В съда като главен документ е представено писмо от 1889 г., доказващо кръвната връзка на Джадвиндер Сингх Сандханвалия с последния сикхски махараджа Дюлип Сингх, чиято династия е притежавала Кохинор до 1849 г. Именно тогава Остиндийската компания поглъща държавата на сикхите заедно със съкровищата й и тя престава да съществува. Шансовете ищецът да спечели това дело са минимални. Още откакто е обявила независимостта си през 1947 г., Индия не спира да си иска съкровищата от Лондон - включително и Кохинор. Но Лондон е категоричен, че това е невъзможно. Защото ако се съгласи, веднага ще бъде притиснат и от Египет, и от Гърция, които на свой ред си искат присвоените в колониални времена ценности.
Който го изпусне - губи властта
Шумотевицата стана повод отново да се припомнят колоритните легенди около Кохинор. Произходът на яйцевидния и жълтеникав в оригиналния си вид камък тъне в мъгла. Смята се, че е намерен преди повече от 2000 г. в района Глоконда в Южна Индия. Някои източници връщат лентата на откриването му до 5000 г. назад. Първото му споменаване в писмен текст е от 1304 г., когато за камъка се говори като за част от съкровищата на делхийския султан Ал-ад-Дин. Той пък го получил след завземането на държавата Малуи, чиито махараджи си го предавали по наследство, носели го винаги на тюрбаните си и го пазели да не пада, защото древно пророчество вещаело, че ако това стане, ще рухне и властта им. Точно така се случило. Диамантът обаче нито донесъл късмет на новия си собственик, нито останал дълго при него - върнал се пак при лидерите на Малуи в лицето на махараджа Бикерамит (Викрамадитя). Друга легенда свързва произхода на Кохинор със синовете на Ал-ад-Дин. Имената им били Хиер-хан, Шихаб-уд-Дин-Умар и Кетеб-уд-Дин-Мубарак. След смъртта на баща си решили да си поделят кралството на три. Тръгнали да го обиколят и да го разгледат. Попаднали в пещера, осветена от прекрасен ярък диамант. Скарали се кой да го вземе и всеки отправил молитви към предпочитания си бог. Хиер-хан - към всепроникващия Вишну. Умар - към умиротворителя Брахма. А Мубарак - към разрушителя Шива. И Шива пратил мълния, която разцепила диаманта на три. Така на всеки брат се паднало по едно парче. Хиер-хан нарекъл своето Дерианор - "море от светлина". Умар дал на своя къс името Кохинор - "планина от светлина". А Мубарак назовал своя дял Хиндинор - "светлината на Индия".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
