- Наказание на океана за човешката гордост или глупост, умножена от неблагоприятни обстоятелства, потопи "Титан" и "Титаник"?
Трагичната съдба на подводницата "Титан", която се спусна до останките от лайнера "Титаник" с малък екипаж на борда, развълнува целия свят. За режисьора на филма "Титаник" Джеймс Камерън паралелите с катастрофата, случила се преди 111 години, изглеждат почти свръхестествени. Както и през 1912 г., и сега всички се надяват до последно, че хората ще бъдат спасени. Но името на батискафа, както и семейните връзки на неговия собственик с пътници на лайнера, почиващи на дъното, изглеждат фатални. "Лента.ру" проучи мистичните съвпадения между катастрофите на "Титан" и "Титаник".
1. Айсберг и имплозия потопиха непотопяемите
Режисьорът Джеймс Камерън, който многократно се е спускал до останките на "Титаник", отбелязва поразителното сходство на събитията, които се разиграват на едно и също място в началото на миналия век и в наши дни. И в двата случая, уверени в мощта на модерните технологии, корабособствениците и богатите пътници пренебрегват мерките за сигурност.
Още преди откриването на останките Камерън осъзнава, че батискафът не може да бъде спасен. Той е приятел с подводничаря-ветеран от френския флот Пол-Анри Наржоле, който е бил на борда на батискафа. "Много хора бяха загрижени за тази подводница, водещи дълбоководни инженери написаха писма до компанията, в които предупреждаваха, че това, което правят, е твърде експериментално, необходимо е сертифициране и така нататък. Изумен съм от сходството с катастрофата на "Титаник", казва Джеймс Камерън.
"Титаник" потъва в нощта на 15 април 1912 г. Катастрофата отнема живота на 1502 души и се счита за третата по големина в историята на човечеството по отношение на загубите в мирно време. Катастрофата е обвита в митове и теории на конспирацията, за нея са написани стотици книги и са заснети дузина филми.
Мястото, където лежат останките, е търсено няколко десетилетия, а артефактите, извадени от дъното, са обект на поклонение. Сега батискафът "Титан" се присъедини към подводния мемориал на "Титаник" - като кърваво жертвоприношение към Атлантика и напомняне, че стихиите са безмилостни и жестоко наказват гордостта.
Вечерта на 22 юни стана известно, че в Атлантическия океан са открити останките от туристическия батискаф. Фрагментите, открити само на няколкостотин метра от останките на лайнера показат, че катастрофата е била почти мигновена и вероятно се е
случила на 18 юни точно в момента, когато връзката беше загубена. Причината е високото налягане, възможно разхерметизиране и последвалата имплозия - експлозия, насочена навътре: батискафът е смачкан като тенекия.
През 1912 г., когато "Титаник" е пуснат на вода от корабостроителница в Белфаст, Северна Ирландия, той е смятан за шедьовър на корабостроенето: наричан е непотопяем. Интериорът на пътническите помещения, особено на пътниците от първа класа, се отличава с голям лукс. Над главното стълбище, водещо към ресторанта, има елегантен стъклен купол в стил арт деко, стените са облицовани с дърворезба, вратите са с витражи, а подовете са покрити със скъпи килими.
Гостите разполагат с фитнес зала, басейн и дори турска баня в ориенталски стил. На борда има огромно количество храна, а менюто е удивително разнообразно. Просто е невъзможно да се пътува по-луксозно, така че цялото висше общество на Великобритания и САЩ се разхожда по палубите.
Единственото нещо, което създателите на кораба не са предвидили, е необходимият брой спасителни лодки. Те могат да поберат само половината от хората на борда. Допълнителните лодки биха развалили гледката и биха заели място. Собствениците на "Титаник" решават, че лодки не са необходими на такъв луксозен и непотопяем кораб.
2. Пътниците - горди богаташи авантюристи
В "Титан" бяха милиардерът авантюрист Хамиш Хардинг, основателят и идеолог на OceanGate, който притежава батискафа - Стоктън Ръш, милиардерът от пакистански произход Шахзада Давуд със сина си Сюлеман и подводничарят Пол-Анри Наржоле.
Медиите писаха, че това са хора с много пари, отишли на дълбочина от близо 4000 метра от скука. Всъщност 77-годишният Наржоле е наричан "Мистър Титаник", защото се е гмуркал в останките 37 пъти и е знаел по-добре от всеки друг как се прави това. Милиардерът Хамиш Хардинг летя в космоса с Джеф Безос и постави рекорд за времето, прекарано на максимална дълбочина, след като заедно с партньора си се спусна в Марианската падина. Давуд финансира проекта SETI за издирване на извънземни цивилизации. Стоктън бе инженер, пилот, участва в няколко подводни експедиции и многократно лично тества своята подводница. Всички членове на екипажа, с изключение на 19-годишния син на Давуд, сабили наясно рисковете. "Можем да останем на дъното четири-пет дни. Това, разбира се, няма да помогне много, защото никой не може да ни спаси. Температурата е основният проблем на дъното. Малко над нула градуса е. Просто ще заспите и няма да страдате. Никога не мислим, че това ще се случи", казва Пол Анри Наржоле.
Досега "Титан" два пъти е отвеждал туристи до останките - през 2021 г. и 2022 г. Загуба на комуникация и проблеми със сигурността са се появявали и преди, но Стоктън и екипът му не са им обръщали внимание. Третото гмуркане за батискафа бе последното.
На "Титаник" сред пътниците от първа класа също има видни авантюристи милионери, които дори след сблъсък с айсберг не вярват, че потъва непотопяем кораб. Такъв е ексцентричният изобретател Джон Джейкъб Астор IV, който патентова няколко изобретения, включително велосипедни спирачки и участва в разработването на турбинния двигател на кораба. Астор прави милионите си от недвижими имоти и през 1897 г. строи в Ню Йорк хотел Waldorf-Astoria, който по-късно приема някои от оцелелите пътници. През 1894 г. той издава романа "Пътешествия до други светове", който описва експедиции до Сатурн и Юпитер през 2000 г. По необичайно съвпадение Хамиш Хардинг изпълнява фантазиите на Астор, като предприема суборбитален полет и като него изчезва в бездните на Атлантическия океан.
На борда на "Титаник" е и Бенджамин Гугенхайм, брат на Соломон Гугенхайм , който основа прочутия музей на изкуството в Ню Йорк. Когато той и камериерът му Джилио били информирани за инцидента, последният възкликнал: "Няма значение, айсберги! Какво е айсберг?" А самият Гугенхайм успокоява любовницата си и пътуващият с тях прислужник: "Ще се видим скоро, това е само ремонт". Скоро обаче става ясно, че сблъсъкът е бил фатален за лайнера. Тогава Гугенхайм и камериерът се връщат в кабината, за да се преоблекат във фракове, след което слизат в централната зала и с чаша уиски в ръка наблюдават паниката. "Облякохме се подходящо и сме готови да умрем като джентълмени", казва Бенджамин Гугенхайм.
3. Роднинската връзка на Щраус и Стоктън Ръш
Съдбата на Ида и Исидор Щраус, пътували на "Титаник", също остава в историята. Милионерът Щраус е притежавал прочутия магазин Macy's в Ню Йорк. Когато става ясно, че корабът потъва, на Ида е предложено място в лодката, но тя отказва: "Не, няма да се разделя със съпруга си. Както сме живели, така ще си тръгнем заедно". Тогава на Исидор Щраус е предложено да седне в лодката със съпругата си заради възрастта му, но той отказа: "Не! Не искам да се правят изключения за мен, освен ако на другите не бъде предложено същото". Двойката седи на столове на остъклената палуба "А" и когато "Титаник" започна да се спуска под вода, те се издигат по-високо. Никой повече не ги вижда.
По изненадващо съвпадение Стоктън Ръш, собственик на OceanGate е свързан с потомците на Щраус. Той е женен за Уенди Уейл, пра-правнучката на Изидор и Ида.
Компанията White Star Line, която строи Титаник, принадлежи на американския финансист J. P. Morgan, който се смята за един от основателите на американската FRS (Система на Федералния резерв). Самият той е трябвало да пътува в лайнера, но в последния момент решава да остане в Европа.
4. Съдбовната предопределеност на името
В гръцката митология боговете на Олимп смазват могъщите Титани и ги повалят в морските дълбини.
Зловеща аура обгръща "Титаник" още преди да бъде построен и пуснат на вода. През 1898 г., 14 години преди съдбовното пътуване през Атлантическия океан, писателят фантаст Морган Робъртсън пише разказа "Суетата", който предсказва реални събития. Историята описва лайнера "Титан", който се смята за непотопим и според описанието изглежда като "Титаник". Според сюжета корабът напуска пристанището през април и, движейки се с максимална скорост, се сблъсква с айсберг около полунощ. Резултатът от сблъсъка е увреждане на десния борд, поради което "Титан" потъва. Повечето от хората на борда потъват заедно с кораба поради липсата на спасителни лодки.
През 1874 г. американската писателка Силия Такстър написва стихотворението "Рандеву", в което се описва сблъсъка на кораб и айсберг. Пътниците не са оцелели. Няколко подробности за Робъртсън и Такстър изглеждат невероятно, плашещо точни: безлунна нощ, игнориране на съобщения за опасност, висока скорост, десен борд, без спасителни лодки, да не споменаваме името на кораба.
На борда на "Титаник" е пътувал видният британски журналист Уилям Стед, смятан за бащата на съвременните таблоиди. Стед е спиритуалист и вярва в знаците на съдба. Често казва, че ще се удави. През 1886 г. журналистът пише статия за своето видение, в което два кораба се сблъскват в морето, завличайки пътници в бездната, тъй като няма спасителни лодки за тях. В статия от 1892 г. той описва историята за спасяването на пътници, чийто кораб се сблъсква с айсберг. След катастрофата Стед помага на жените и децата, а преди корабът да потъне, отива в стаята за пушене. Тялото му не е открито. Смята се, че той е попаднал в процепа между кърмата и носа.
5. И мумия е намесена
Версията, която свързва съдбата на Титаник с египетска мумия, уж под капитанския мост, изглежда най-неправдоподобна. Слуховете за това сред пътниците бяха разпространени от същия журналист Уилям Стед. Става дума за мумията на предсказателя Амен-Оту, живял по време на управлението на фараона Аменхотеп IV, открита през 1880 г. по време на разкопки близо до Кайро. Според легендата притежателите й са починали при мистериозни обстоятелства, а всеки, който се докосне до нея, е покосен от болести. В резултат на това се озовава в Британския музей, откъдето се предполага, че е купена от американски колекционер през 1912 г. и изпратена в Америка с "Титаник". В саркофага лежии статуетка на бог Озирис с надпис: "Издигни се от праха и погледът ти ще смаже всички, които се изпречат на пътя ти".
С "Титаник" е свързана и друга трудно обяснима история. В Саутхемптън йезуитският свещеник от Корк -, отец Франсис Браун, се качва на кораба. Билетът е подарък от чичо му. За да отиде на плаването, отец Браун прави специално пътуване от Ирландия до пристанището Саутхемптън, тъй като има само билет до ирландския Куинстаун , където е първата спирка на "Титаник". Браун носи фотоапарат Kodak, също подарък от чичо му. Той се качва на кораба на 10 април и слиза на 11 април. По време на пътуването си заснема всичко, което вижда: пътници, интериори, палуби. Браун прави над хиляда снимки. Според слуховете по пътя той е успял да се сприятели с богата американска двойка, а новите познати му предложили да платят пътуването му до Ню Йорк. Но когато свещеникът телеграфира на архиепископа с молба да удължи отпуската си, получи категоричен отговор: "Слезте от този кораб незабавно!", пишело в телеграмата от архиепископа.
След трагедията се оказва, че снимките на отец Браун са единствените автентични от вътрешността на Титаник и последните портрети на много от пътниците.
6. Фатални съвпадения
Историята на "Титаник" е обрасла с митове, които е невъзможно да се проверят, тъй като корабът лежи на голяма дълбочина и дори повредата на корпуса не може да бъде проучена подробно. С това са свързани версиите, че причината за бедствието не е айсберг, а немска подводница, торпедо, пожар и експлозия в котелното помещение. Около кораба има достатъчно странности и мистични съвпадения, дори и да не се увличате по конспиративни теории.
Във фаталната нощ има съвпадение на невероятно редки метеорологични условия. Според теорията, описана в списание Sky and Telescope, причината за появата на необичайно голям брой айсберги през 1912 г. в Атлантическия океан може да бъде специалното положение на Слънцето, Земята и Луната, което се случва веднъж на 1400 години. Сближаването на небесните тела предизвика възможно най-високия прилив, поради който много айсберги се откъсват от ледения шелф в Гренландия. А нощта на 15 април е тиха, облачна и безлунна, поради което водата изглежда черна и около айсберга не се образуват т.нар "агнета".
Освен това "Титаник" се сблъсква с "черен" айсберг - гладък и тъман, с пръст и пясък. Един обикновен айсберг би бил бял и лесно забележим. Черният айсберг обаче се оказа почти невидим в безлунната нощ. Капитан Смит игнорира няколко предупреждения за носещи се ледени късове и кара кораба с максимална скорост, защото е сигурен, че няма да достигнат тези географски ширини.
Моряците в "врановото гнездо" на мачтата пък нямат бинокли, защото някой бил забравил ключовете от кутията, в която били прибрани. Всички тези фактори свършват своята работа: айсбергът е забелязан твърде късно.
7. Поличби и предупреждения
Останките на "Титаник" са открити през 1985 г. от изследователя Робърт Балард. Той пръв слиза до кораба и го проучва с помощта на батискафи и подводни роботи. След като прави две експедиции до лайнера и повече от 30 гмуркания, Балард заявява през 1986 г., че повече няма да се връща на "Титаник". По време на едно от гмурканията той оставя знак на носа, призоваващ корабът да бъде оставен на мира.
Но това не се случва. Различни хора се спускат до него десетки пъти, а френски експерти дори изваждат няколкостотин артефакта от дъното. По-късно корабокрушението е признато за мемориал и изваждането на предмети е официално забранено. Лайнерът обаче се намира в международни води и не е възможно да се контролира напълно дейността около него.
Ричард Гариот, който през 2004 г. стана първият космически турист, казва, че едва след като слязъл до "Титаник", разбрал колко е опасно. "По време на гмуркането почувствах, че опасността е реална. Бяхме под кърмата и гледахме останките, когато изведнъж горната част на батискафа се заби право в кораба. Водата стана мътна, нарушихме руините на лайнера и бяхме притиснати към дъното. И тогава научихме истината за мерките за сигурност, защото се оказа, че колкото и баласт да изпуснем, никога няма да успеем да се издигнем на повърхността през останките на кораба. Не можахме нито да пуснем въздушен буй, нито да изпратим радиосигнал. Беше невъзможно да се свържем с външния свят и беше невъзможно да ни открият под кърмата. Мислех, че това може да е краят ми", казва Ричард Гариот.
Тепърва ще се разкриват подробности за гибелта на "Титан". Човек може само да гадае дали трагичната съдба на два кораба с подобни имена е наказание на океана за човешката гордост или причината за случилото се е обикновена глупост, умножена от неблагоприятни обстоятелства.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
