- Минаха 100 г. откакто Хауърд Картър откри гробницата на Тутанкамон
- Артър Конан Дойл и други известни писатели разпространяват конспиративната теория
Той е най-известният от владетелите на древен Египет. Неговата златна погребална маска е позната по целия свят. На 4 ноември 1922 г. британският археолог Хауърд Картър открива гробницата на фараона Тутанкамон, пълна със съкровища. Малко след сензационното откритие, спонсорът на експедицията на Картър, лорд Карнарвън, умира. Смъртта му допринася за популярността на древната и все още съществуваща конспиративна теория за "проклятието на фараоните", пише kommersant.
Сираче и две "черупки от костенурки"
Ако отварянето на гробницата на Тутанкамон е на 100 години, а декодирането на египетските йероглифи от Жан-Франсоа Шамполион е на 200 г., то има повече от 400 истории за проклятието, жертви на което са тези, които се осмеляват да нарушат мира на древните египетски мъртви.
В оригиналната версия мумиите са източник на проклятието. Благодарение на Тутанкамон и неговата гробница "проклятието на мумиите" се превръща в "проклятието на фараоните".
Автор на най-старата история за подобно проклятие е принц Николай Кристоф Радзивил, наречен Сирачето, представител на най-благородния род на Великото литовско княжество. През 1583-1584 г. Радзивил, който тогава заема длъжността управител на двора на великия херцог, прави поклонение в Светите земи. Неговата книга за това пътуване, Hierosolymitana Peregrinatio, е публикувана за първи път на латински през 1601 г., а по-късно е преведена и на други езици.
Радзивил разказва как лично се е сблъскал с "проклятието на мумиите". В Кайро той купил две мумии - "съпруг и съпруга", въпреки че износът им бил забранен от турските власти (тогава Светите земи са част от Османската империя). Но Радзивил намерил начин как да ги изнесе - в кутии, а при митническата проверка казал, че това са черупки от костенурки и щедро почерпил митничарите с вино.
На кораба с Радзивил се качил и неговият сънародник - полският свещеник Симон Белогорски, който се връщал от поклонение в Йерусалим. Минали няколко дни и свещеникът се оплакал на Радзивил, че му се явяват призраци по време на молитви - съпруг и съпруга.
Освен това се разразила и буря, която не стихвала. Радзивил решил да хвърли мумиите в морето. Тогава бурята стихнала.
"Жрицата на смъртта" - номер 22542
316 г. след съвместното пътуване на Николай Кристоф Радзивил и Симон Белогорски на друг кораб, плаващ към Европа, има друга съдбовна среща, която влиза в теорията за "проклятието на фараоните и мумиите".
На 11 юли 1900 г. в Кейптаун Артър Конан Дойл се качва на кораба Briton, пътуващ за Саутхемптън. По време на Втората бурска война той работи като доброволец - лекар в полева болница. По време на пътуването създателят на Шерлок Холмс се сприятелява с писателя, поет и журналист Бертрам Флетчър Робинсън.
На следващата година Флетчър Робинсън разказва на Конан Дойл легендата за злия скуайер Ричард Кабел III от Девъншир. Тази легенда е в основата на "Баскервилското куче".
През юни 1904 г. Флетчър Робинсън, работещ тогава за Daily Express, публикува статията "Жрицата на смъртта".
"В ъгъла на Първата египетска стая на Британския музей стои жена, оформена от някакъв древен картон. Тя е само черупка, капак на саркофаг. Ръцете й са скръстени на гърдите, а тъмните й очи гледат празно. Според каталога, тя е номер 22542, вероятно човек с кралска кръв и жрица на храма на Амон-Ра". Така започва статията. По-нататък авторът разказва история, свързана с капака на саркофага - толкова ужасна, че "може да е породена от мрачното въображение на Едгар Алън По, Балзак или Киплинг". Робинсън пише, че в продължение на три месеца е събирал свидетелства за хора, които са пострадали от гнева на жрицата. По молба на семейството и приятелите той не съобщи имената на жертвите.
И така, в средата на 1860-те петима приятели пътуват по Нил. При тях идва човек, който им казва, че е намерил саркофаг с невероятна красота. На следващата сутрин г-н Д. купува саркофага. Петимата приятели решават да споделят по равно всички находки.
По пътя обратно към Обединеното кралство приятелите претърпяват поредица от неуспехи. Пистолет избухва в ръката на г-н Д. и се налага да я ампутират. Вторият участник в пътуването до Египет умира в бедност по-малко по-късно. Третият е прострелян. Г-н У. губи по-голямата част от състоянието си и скоро умира. Собственик на саркофага е сестрата на г-н У., която живее близо до Лондон. От момента, в който саркофагът влиза в къщата й, в семейството започват да се случват лоши събития. По-късно тя изпраща саркофага на известен фотограф на Бейкър Стрийт. Фотографът открива, че от снимките, които е направил, гледа не нарисуваното, а живото лице на египтянката. Скоро фотографът внезапно умира при мистериозни обстоятелства.
Г-н Д. убеждава сестрата на г-н У. да даде саркофага на Британския музей. Слугата, който го доставя в музея, умира седмица по-късно. Служителят на музея, който получава новия експонат, скоро е ранен тежко.
"Какво може да е обяснението за това? Ч пише Флетчър Робинсън Ч Египтяните са имали сили, на които ние през 20-ти век можем да се смеем, но все още не можем да разберем".
В Британския музей наистина има експонат под инвентарен номер 22542 - капак на древноегипетски саркофаг. Експонатът е известен с прозвището "Мумията, която носи проблеми" поради множеството истории, първата от които е разказана от Флетчър Робинсън.
Той умира на 21 януари 1907 г. на 36-годишна възраст. Записан е със задна дата като жертва на "проклятието на фараоните и мумиите". През 1907 г. като причина за смъртта му е посочен коремен тиф.
През 1912 г. Конан Дойл публикува "Изгубеният свят". Прототипът на героя от романа - журналиста Едуард Малоун, е Флетчър Робинсън.
Жената от саркофага и "Титаник"
През годините историята на древноегипетското проклятие се сдобива с нови подробности. В автобиографията на генерал-лейтенант сър Уилям Франсис Бътлър, публикувана през 1911 г., се разказва история за собственика на мумия, убит от слон. Бътлър твърди, че лично познава този човек - кореспондент на един от британските вестници. Журналистът купува мумия в Египет, изпраща я у дома и отива на лов, където е убит от слон. Журналистът е погребан на остров в средата на реката. Когато приятели решили да погребат тялото му у дома се оказало, че островът е бил отнесен от неочаквано наводнение. Междувременно експерти по египтология са дешифрирали йероглифите върху бинтовете, в които е била увита мумията. Имало написани проклятия срещу този, който обезпокои мумифицираните мъртви: "Нека боговете го оставят. Нека дивите зверове отнемат живота му на земята".
През 1912 г. The London Express публикува нова статия за мумия в Британския музей. Оказва се, че след появата й в музея двама пазачи на Първа египетска зала са починали.
В музея започват да говорят, че мумията трябва да бъде върната в родната Тива.
Вечерта на 14 април 1912 г. американският адвокат Фредерик Кимбър Сюард старши сяда на вечеря на една маса с британския журналист Уилям Томас Стед, пионер на разследващата журналистика и известен привърженик на спиритизма. Според журналиста нещо лошо се е случило с всички, които са писали статии за мумията от Британския музей. "Ето защо никога няма да пиша за нея", каза Стед. В 22:30 той отива в каютата си. Това е последната вечеря в живота му. През нощта океанският кораб "Титаник", на който се развива историята, се сблъсква с айсберг. Сюард старши напуска потъващия кораб на първата спасителна лодка. Стед не се вижда никъде на палубата.
Впоследствие тази история се променя до неузнаваемост. Твърди се, че експонат ╒ 22542 е бил транспортиран на "Титаник", затова корабът е потънал. На уебсайта на Британския музей се съобщава, че саркофагът никога не е напускал музея до 1990 г.
През годините, благодарение на журналисти, мумията от Британския музей придобива биография. Започват да я наричат ??Хетаре, а фараонът Аменхотеп IV се оказва неин брат.
Десетилетие по-късно героят на историите за проклятието вече не е сестрата на фараона, а фараонът.
Комар или фараон?
Британският археолог Хауърд Картър, който прави разкопки в Долината на царете край Луксор, на 4 ноември 1922 г. записва в джобния си дневник: "Намерени са първите стъпала на гробницата". На 5 ноември добавя: "Открита е гробница под гробницата на Рамзес VI.".
Картър е правил разкопки в продължение на 16 години без особен успех с парите на спонсор - Джордж Едуард Станхоуп Молино Хърбърт, 5-ти граф на Карнарвън. Картър вика лорд Карнарвън с телеграма в Египет, за да може сам да разгледа уникалната находка. Лордът с дъщеря си Евелин пристига в Луксор на 25 ноември. На същия ден се отваря първата врата на гробницата, на следващия ден - втората. На 30 ноември лондонският The Times, който получава телеграма от Египет от лорд Карнарвън, а след него и агенция Асошиейтед прес, информират света за най-сензационната находка на века - гробницата на фараона Тутанкамон.
"В кралския некропол на Тиванската империя, точно под гробницата на Рамзес VI, е открита гробна камера, в която е тронът на Тутанкамон, обсипан със скъпоценни камъни. Счита се за едно от най-красивите произведения на изкуството, намирани някога. Изследователите откриват изящни дивани, позлатени и инкрустирани със слонова кост, голям брой кралски одежди, някои от тях богато украсени, статуи в реален размер, вази със сложен дизайн и останки от голям брой жертвени продукти", съобщава АП.
Несметното богатство, открито в гробницата, е оценено на 40 милиона долара (в тогавашни пари).
На 10 януари 1923 г. лорд Карнарвън подписва ексклузивен договор с The Times за 5000 лири и 75% от приходите от продажбата на статии от The Times на други вестници.
На 14 март лорд Карнарвън напуска Луксор и заминава за Кайро. На 20 март Картър също пристига в Кайро и намира лорда много болен.
Основната причина за заболяването е ухапване от комар.
На 23 март Мария Корели (псевдонимът на английската писателка Мери Маккей) изпраща телеграма до The New York World.
По повод заболяването на лорд Карнанвън тя пише: "Според една рядка книга, която ми принадлежи, наречена Египетската история на пирамидите, преведена от арабски от Ватие, професор по арабски в двора на Луи XVI, най-ужасното наказание очаква онези, които прибързано влизат в запечатана гробница.
Книгата дава подробен списък на съкровища, заровени с няколко владетели, включително "различни тайни отвари, скрити в сандъци толкова хитро, че тези, които ги докоснат, няма да знаят как ще страдат."
Ето защо питам дали ухапване от комар е причинило толкова сериозни щети на лорд Карнарвън. Може би е докоснал нещо отровено сред дрехите и скъпоценностите на фараона в гробницата? Във всеки случай смятам, че навлизането на съвременните хора в 3000-годишното мълчание и смъртния сън на царете на Египет е безобразие и светотатство и "не, не можете да видите добро от това".
На 26 март лорд Карнарвън развива пневмония. На 5 април Картър записва в дневника на разкопките: "Горкият лорд Карнарвън почина в ранните часове на деня".
Въпреки че от 25-те чужденци, които за първи път са посетили гробницата на Тутанкамон, само той се разболява и умира, започва да се говори за "проклятието на фараона". Говори се, че комар ухапал господаря на същото място по бузата, където бил ранен фараонът, а когато Карнарвън починал, в Англия в замъка Хайклеър любимото му куче извило и умряло.
Артър Конан Дойл, който пристига в САЩ през април, за да изнесе курс от лекции по спиритизъм, допринася за разпространението на легендата за проклятието на фараоните. Ето какво казва той: "Никой не знае какви елементали са съществували в древен Египет. Египтяните със сигурност са знаели много повече за подобни неща от нас. Ако можеха да поставят такива елементали да пазят телата на техните мъртви, със сигурност са го направили. Елементалът е изкуствено творение, пропито със сила, което може да бъде съживено от душата на дух или природа. Той съществува сам по себе си с определена цел и не се размножава. Не знаем много за елементалите, но имаме доказателства за тяхното съществуване, особено сред египтяните".
Хауърд Картър живее 16 години след отварянето на гробницата и умира на 3 март 1939 г. Приятел на починалия каза пред The ??Daily Telegraph, че Картър никога не е вярвал в така нареченото проклятие на фараоните: "Той беше много раздразнен, когато му се споменаваше. Той очевидно е оцелял след всяко "проклятие", което може да е било поставено върху неговите разкопки на гробницата."
Кобрата и канарчето на Картър
Един лорд очевидно не е достатъчен за онези, които вярваха в легендата за "проклятието на фараоните и мумиите". Списъкът започва да расте. През 1926 г. Артър Конан Дойл назовава няколко имена в предговора към книгата на Джеймс Уилям Харис "Хората от другия свят". В него той се позовава и на статия на египтолога Артър Уейгъл в Morning Post, която разказва за следния инцидент. В деня на отварянето на гробницата кобра, много рядко срещана в Египет през зимните месеци, пропълзяла в къщата на Хауърд Картър и изяла неговото канарче. "От друга страна, много велики египтолози са умрели в леглата си и трябва да се надяваме, че това ще бъде случаят с г-н Картър", пише Конан Дойл.
През 30-те години на миналия век в британските и американските вестници започват да се появяват дълги списъци с "жертви на проклятието".
Но винаги е имало не само поддръжници на теорията за "проклятието на фараоните", но и такива, които са били скептични към нея. През 1934 г. колумнист на лондонския вестник The Evening Standard пише: "Накарани сме да вярваме, че Тутанкамон е наел комар да ухапе лорд Карнарвън, организирал е автомобилна катастрофа в Америка, за да убие д-р Джонатан Карвър, и е отговорен за смъртта от всички, които са посетили гробницата на Тутанкамон, включително местния началник и канарчето на г-н Картър". През 2012 г. обаче същият вестник публикува рецензия на книгата, в която се твърди, че смъртта на жертвите на "проклятието на фараона" всъщност е била нагласена от окултиста Алистър Кроули.
Голямо музейно проклятие
За щастие в наше време египтолозите нямат здравословни проблеми. Но изглежда, че "проклятието на фараона" сега по някакъв начин е засегнало бъдещата основна туристическа атракция в Египет - Големият египетски музей. Изграждането на грандиозен музей в Гиза, в който централно място трябва да заемат съкровищата от гробницата на Тутанкамон, е обявено с президентски указ още през 1992 г. Но едва през 2002 г. египетското министерство на културата обявява търг за дизайнерския проект на музея и египетският президент Хосни Мубарак полага първия камък в основата му. През 2012 г. съвместно предприятие между египетската компания Orascom Construction и белгийската BESIX получават договор за изграждането на музея. Планирано е да отвори врати през 2015 г. През юни 2018 г. е обявено, че през 2019 г. ще се състои частично отваряне на музея - зали, в които са изложени всичките 5,4 хиляди предмета, открити в гробницата на Тутанкамон. През ноември същата година директорът на музея Тарек Тавфик обявява, че откриването е отложено за 2020 г. Заради пандемията от коронавирус датата на откриване на музея е изместена за края на 2021 г. След това се появява нова дата - лятото на 2022 г. След това - септември или ноември 2022 г. Новата дата вече е 2023 г. Ако първоначално цената на строителството беше 550 милиона долара, сега тя вече надхвърли 1 милиард долара.
И известната маска на Тутанкамон все още продължава да посреща туристите в стария малък Египетски музей на площад Тахрир.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
