София. Столовете в Градската галерия на стигнаха за всички приятели, които бяха дошли на 70-я юбилей на проф. Кирил Топалов преди дни. Хора на перото, университетски преподаватели, театрали, почитатели бяха част от празника и премиерата на книгата "Хей, Крали Марко" на професора. "Закачката е към нашите юноши, към самите нас и към това, че ние днес малко знаем за националните си митове", каза писателят, учен, преподавател и дипломат. А после, както винаги извън скучния протокол, разказа весела история как за малко щели да го кръстят Търпе, на баба му Търпа (от търпение), защото дядото, лют македонец от Дебър, участник в Илинденското въстание, отсякъл така. "Същият този мой дядо, когато се сформира одринско-македонското опълчение в мазето ни, сега казваме офис, тогава се е казвало кантора, си натрупал чували с пясък и изрязал една фигура от картон, за да учи баба ми да стреля. "Хайде, за да участваш в опълчението, ке се учиш да стреляш, казал на баба ми. "А наши осем дечи ко ще ги праиме?...", попитала го тя. Нема 8 дечи, има майка България и нашата Македония срете да бъде свободна!". Тази история на проф. Кирил Топалов беше прекъсвана от бурни ръкопляскания и бурен смях. Заради изтънченото му чувство за хумор, което проявява и в лекциите си, студентите от Софийския университет обичат своя професор по възрожденска литература и история. А заради таланта му да бъде едновременно учен и политик, президентът Росен Плевнелиев го покани за съветник по културата, духовното развитие и идентичността.
Професорът, който преди време четири години беше наш посланик в Атина, е изнасял лекции по български език и цивилизация в Екс-ан-Прованс във Франция. С лекота използва езика на Виктор Юго, Омир, Шекспир и Чехов и е член на световната елинистична академия "Аркадия". Гърците го засипват с отличия и признания. Дългогодишната му изследователска работа е събрана в монографии, студии и статии, посветени на българската и гръцката литература през XVIII-XIX век.
Публиката извън Алма матер познава Топалов най-вече от писателските му творения. Първият роман "Бягай, обичам те" от 1976 г. веднага налага името му. Дръзките за соцвремената филми "Бъди благословена" и "Не се сърди, човече" са по две от следващите му книги. Топалов за първи път поставя пред обществото умишлено премълчавания дотогава проблем за драмата на самотните майки и на изоставените от тях деца. В онези години никак не беше лесно на писателите да разказват за прекършени човешки съдби. Топалов го правеше. Следват "Оттук до хоризонта","Стайна температура", "Разминаване", "Нерви", "Маймунска история", които подреждат автора си сред модерните BG белетристи. Някои от историите после се превръщат в пиеси. Женските образи в тях са ярки и необуздани.
През 80-те години пиесата на Кирил Топалов "Притча за философа" се играе над 100 пъти в Театър 199 и предизвиква интересни полемики. Сатиричният фарс "Елате ни вижте" обаче не вижда сцена през тоталитарните времена. На автора е забранено да пътува на Запад, въпреки че драматургичните му текстове стават хитове в близки и далечни страни.
За "Нерви за любов" навремето все нямаше билети в Театър 199, а по-близките години - в "Зад канала".
На въпрос какво би искал да види на празника на 24 май, проф. Топалов каза: "Иска ми се в дните на този празник във всеки да възкръсне детето, да се радва на този празник, да се радва на буквите, на културата, на образованието на внуците, децата и на своето собствено. Така че да си останем завинаги и малко ученици, и малко деца на този празник".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
