Да променяш себе си и света е безценно, казват Мария и Герасим
В комерсиалното време, в което живеем, предположението, че някой може да работи без пари, изглежда, меко казано, странно. Но всъщност е обичайна практика в редиците на Българския червен кръст. Там има около 10 000 доброволци от 14 до 35 г., които полагат грижи за хора в нужда, без да искат нищо в замяна на труда си.
"Едно от първите неща, които обикновено ни питат, е: "Aма, наистина ли не ви плащат?!", смее се 23-годишната Мария Христова от Тетевен. Тя е един от 10-те хиляди доброволци на Червения кръст (БЧК) у нас. Пътят й в това поприще е започнал от Велико Търново и я е отвел до положението на координатор на младежите в София. Съчетава доброволчеството с обучението си по социална педагогика в СУ "Климент Охридски" и определено не смята да се отказва от него. "Защото да, наистина не ни плащат, но има смисъл в това, което вършим", казва тя.
На същото мнение е и 26-годишният Герасим Григоров от Ямбол. В момента работи в централата на червенокръстците, но кариерата му сред тях е започнала през 2003 г. като доброволец. "Това е магия, доброволчеството ти дава възможност да направиш себе си и света по-добър", казва той и е категоричен, че колкото даваш, сигурно повече получаваш - като опит и удовлетворение, а това не е никак малко.
И двамата казват, че историите им по влизането в БЧК са "клишета". "Моята беше сред най-изтърканите, с довеждането на приятел", казва Мария. През 2008 г. слушала как някой отишъл, "било много интересно или не чак толкова". "Така реших да отида на една сбирка и, напук на всички теории, че на младите хора не им пука за нищо, се оказа, че не е така", казва тя. "Клишираната история" на Герасим е малко по-различна. "Аз съм потомствен доброволец, майка ми е председател на ямболската организация, сам отидох в БЧК, но тя ме запали", признава той. И е категоричен, че, когато стъпиш в някой от офисите,
влизаш в някаква магия и не можеш да се отървеш
от нея". "Правиш добро за самия себе си, като се усъвършенстваш и виждаш, че светът може да е по-добър, усмивката на лицата на хората отсреща го показва", философства той.
Хората, на които са помогнали през годините доброволците, са много. Когато разговорът опира до тях обаче, някак не са много словоохотливи. "Защото тези хора са ни се доверили, ние сме гарантирали, че няма нищо да издадем", обясняват те. Признават, че работят най-вече с млади хора. "Помагаме на деца и младежи, които са в институции или вече са ги напуснали, работим и с бежанците", казва Мария. Организират лагери, на които ги водят, но най-вече им помагат с образованието. Много от младежите в домовете излизат оттам дори без средно образование. Част от тях се подслоняват временно в базата на Червения кръст в Лозен. "Помагаме им с уроците,
в момента сме в матури
смее се Мария. Голямата й гордост е момче, което сега учи в Софийския университет. Обикновено един доброволец се среща всяка седмица с младежите, на които помага. Заедно прекарват по няколко часа, повечето им питомци са в 8-9-10 клас, въпреки че са над 18 г.
Герасим е работил доста и с наркозависими младежи. Правил е всичко - работа на терен, психосоциална подкрепа. "Дори възможността на тези хора да споделят историите си е важно за тях, защото обикновено не ставаш от хубаво наркозависим", казва той. Причините младежите да залитнат са винаги тежки - липса на пари, на любов, проблеми в семейството.
Но и двамата са единодушни кой е най-светлият пример сред всички хора, на които са помогнали. "Става дума за едно момче, което се числеше към всички маргинални групи по етнически произход, сексуална ориентация, поведение, а сега е доброволец при нас", разказва Мария. Дошъл в БЧК в 9-10 клас, но първоначално искал само внимание, не вършел нищо полезно. Впоследствие открили, че има хоби - фотографията, което съчетали с дейността си и той се преобразил. "Сега е студент по фотография и истински доброволец в БЧК", казват те. Мария е помагала и в кризисни центрове, където са настанени момичета, които са изведени от семействата си заради насилие. "Има всякакви случаи - жертви, свидетели, склоняване към проституция, много тежки истории сме свикнали да слушаме", добавя тя. Покрай работата си в един такъв център и разговорите за бъдещите си планове за учене и работа, доброволците увлекли и три тийнейджърки там да вземат живота си в ръце и да продължат напред. "Те бяха по-големи от останалите деца и контактът с тях беше по-труден, но, слушайки за нашите мечти, те начертаха своите", обяснява Мария. В крайна сметка всички 3-4 момичета станали студентки, дори се засекли в София. Срещите на улицата, когато някой им казва:
Абе, ти не беше ли.., благодаря ти!
не са никак редки. Мария и Герасим признават, че не помнят всички, но винаги се чувстват безкрайно щастливи в тези моменти. Това ги кара да продължават напред, уверени, че са на правия път.
"Всеки си мисли, че доброволният труд е нещо лошо, защото не се заплаща, а не е така, трябва всеки да го прави в ежедневието си, за да върви светът към по-добро", казва Герасим, който е скептично настроен и смята, че породата на доброволците е на изчезване. Мария обаче е на друго мнение. "Не сме на изчезване, в цял свят се инвестира в този опит, който дава доброволчеството, светът бавно, но сигурно го осъзнава и държавите започват да го използват и да инвестират в него", категорична е тя.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
