София. Летоброенето в българското кино вече ще бъде разделено на две епохи - преди Рангел Вълчанов и след него. Потвърдиха го приятелите и колегите, които бяха дошли да се простят с феноменалния интелектуалец в столичната църква "Свети Георги". След като оставиха цветята си и докоснаха с ръка снимката му, те избърсаха сълзите си и се приготвиха да го изпратят с овации. После споделиха, че оттук нататък няма кой да задава вечните въпроси: "А сега накъде", "А днес накъде", "Закъде пътувате?"... Човекът, който пръв доказа пред света, че седмо изкуство може да се прави и в България с "На малкия остров" и "Слънцето и сянката", си отиде малко преди да навърши 85. Близки на дъщеря му Ани казаха, че
почти бил готов с четвъртата си книга
Георги Данаилов, с когото работеха и измисляха заедно, подхвърли: "Много се измъчи". Мария Статулова беше лаконична: "Вечното дете, усмивката не слизаше от лицето му". Георги Стоянов рече в стила на самия Рангел: "Там, горе, може би в началото малко ще му се позачудят. Дори вероятно няма веднага да разберат скандално черния му хумор. Но после със сигурност ще се влюбят в него". Всички вкупом се възхитиха пред могъществото на духа му и талантите му. "За него няма мерки и теглилки - изключителен е за културата ни с бунта към налаганите при социализма идеологеми", не се поколеба Теди Москов. Той и жена му Мая Новоселска бяха донесли слънчогледи - може би защото Рангел и слънцето бяха в особени въртеливи отношения. Ламбо пък сложи 20 бели рози с червено - като за много скъп и любим човек.
"Той обичаше и него го обичаха - красив, достолепен. Дори когато вече не можеше да говори, разсмиваше всички наоколо. Но си отиде - ще си пие ракията в другите селения", сподели Георги Чапкънов. "Шоп като него вече няма да се роди на тази земя. Няма кой да запълни празнината в живота ми след него - пък и няма закога", беше тъжен Джони Пенков.
"Бяхме приятели от дълги години. Щастлив съм, че написах музиката за неговите филми "Фатална нежност" и "Немирната птица любов". Сядахме в близката до нас кръчма, защото сме съседи, и си говорехме за живота, за провалите, за успехите. Една вечер в махалата дори се разплака - беше обиден на някакъв доносник. Но махна с ръка. Каза, че който е писал, е бил притискан. Беше над тези неща", сподели Стефан Димитров.
Всички коментираха, че само "Лачените обувки на незнайния войн" да беше снимал Рангел, пак щеше да остане в историята - защото филмът е изпълнен с много любов и искреност, посветен е на детството, а тогава човек не лъже. Всеки, който беше работил с Вълчанов, се похвали, че помни всяка негова дума.
"Беше морален, достоен, честен, талантлив. Напоследък се опитаха да ни скарат, но не успяха. Бяхме близки от 20 години. Преди две петилетки ми донесе сценарий - безумно смешен. Че като ме подхвана: "Божано, намери два-три милиона да направя филм". Разбира се, прекрасно знаеше, че няма как да стане. Веднъж вечеряхме у нас с Рангел и с Юз Алешковски - направо виехме от смях, никакъв сценарий не можеше да достигне майтапите и лафовете им", върна лентата и Божана Апостолова, шефката на "Жанет-45".
Стоян Алексиев, който игра доцента в "Закъде пътувате?", разказа история като за кино. "Малко след премиерата на филма Миряна Башева ме покани на питие у тях. И ми каза: "Дължа ти извинение. Не очаквах, че ще направиш толкова блестящо тази роля". А после ми разкри още подробности. Художественият съвет, който обсъждал кой актьор да играе доцента, се разделил на две - половината бил за Рашко Младенов, другата половина за Велко Кънев. След дебата Рангел настоял: "Дайте да помислим още малко". И тогава някой подхвърлил: "Да пробваме Стоян". След като се видяхме и поговорихме, Рангел беше убеден, че аз съм неговият човек. Докато снимахме 40 дни в Ковачевица, бях като залепен за него.
Поглъщах всичко, което изричаше
Част от екипа ходеше през уикенда в София, за да гледа заснетия материал. По някое време казах на Рангел: "Абе, дали и аз да не отида", а той ме разубеди: "Стой си тук, я колко сме си добре".
Татяна Лолова се пренесе във времето, когато заварва в Академията двама страхотни мъже - Рангел Вълчанов и Вили Цанков. "Всеки беше изумителен по своему. Рангел навсякъде казваше с гордост: "Аз съм селянин". Беше най-интелигентният селянин на света".
На опелото в "Свети Георги" дойдоха още Иван Попйорданов с Даниела, жената на Чочо, Рени Врангова, Албена Колева, Анри Кулев, Илка Зафирова, Борко Чучков, Митко Радичков, Радослав Спасов, Георги Мамалев, Силвия Лулчева, Николай Урумов, Николай Ишков, Николай Николаев, Людмил Стайков, Чарли, Йорданка Христова, Камелия Тодорова, Джоко Росич.
"Беше велик шоп, с когото трябва да се мери цялото ни кино", не се поколеба Джеки Вагенщайн. Красимира Демирова, която игра при Рангел в "А сега накъде" и в "А днес накъде", изплака уникален финален епизод от тяхното 30-годишно приятелство. "През лятото преживях страховито премеждие. Той, естествено, беше разбрал. Намери начин да ми каже: "Взе завоя, няма страшно". Вместо аз да го успокоявам в болестта му, той побърза да ме върне към истината за живота".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
