Знаете ли къде е родината на нестинарите? Точно от там, Голямата аязма в Странджа, започва специалната рубрика на "Стандарт", която ще разбули всичките им тайни. Ще ви разкажем за легендарните нестинарки от миналото и за посветените в огнения ритуал днес. Кой е най-младият танцьор върху жарава в Странджа? Как е "прихванала" една от най-известните нестинарки? И всичко за празника на 3 юни в село Българи, когато в Странджа по стар стил почитат cвети Константин и Елена - четете в репортажите на специалния ни пратеник Иван Филчев.
Като Господюва работа обясняват обреда в Странджа
За чужденците нестинарството е зрелище, особено след като преди години влезе в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО. За нас, българите, то е повече от културно наследство. За учените обредът остава загадка, а лекарите все още не са намерили медицинското му обяснение. За нестинарите в Странджа пък то си е Господюва работа.
"Нестинарството трябва да се различава от огнеходство. Ходене по огъня има на много места по света, но нестинарски обреден комплекс има запазен само в България и на някои места в Северна Гърция. Сходен има в Испания", уточнява на разбираем език Георги Мишев, който е доктор по традиционна култура. Обяснение за състоянието, в което изпадат нестинарите, няма. Защо огън не ги гори? Също не е ясно.
"Прихванатите" влизат в огъня и изгарят всичко нечисто в хората, освобождавайки по този начин всички от болести и лошотии. Ако се загледате в архивни записи на нестинарски танци, ще видите измъчено лице, което не е свързано с приятна емоция", обяснява Мишев. "Самите нестинари казват, че светецът
върви пред тях с вода и гаси въглените
Свързано е с това, че човекът вика божественото в него, присъствието на светеца, и осъществява контакт с него. Когато божеството го напусне, настъпва моментът на освобождение и пречистване", добавя той.
Историите на всички нестинари, които всъщност са обикновени хора като всички останали, са индивидуални. Всички обаче са единодушни, че музиката им въздейства.
"Като чуя тъпана да бие и гайдата да свири, ми изстиват краката", казва с усмивка Кали Димитрова от Граматиково. 74-годишната жена, на която годините изобщо не личат, не може да намери точните думи, с които обясни състоянието си, преди да влезе в жаравата. "Вярваща съм, но не ходя на църква. Не зная как точно да ви обясня какво се случва. Отвътре ми идва нещо
Изстивам просто!
добавя тя. За първи път влязла в огъня преди повече от 20 г. след една сватба. "Отидохме после в една местност, бяха направили жарава и там ме прихвана. Започна да бумка тъпана, гайдата засвири, а аз си свалих чехлите и влязох в огъня", връща лентата назад Кали. Предупреждавали я да не влиза, но тя не послушала хората. "Минах няколко пъти. Нищо не усетих", добавя тя. Кали все още работи в кметството. Изтъква с гордост, че изглежда младолика, защото генът й бил такъв, а баба й, чието име носи тя, живяла до 103 г.
Медицински изследвания на нестинарството от миналото обясняват танцьорите в огъня като хора с по-слаба психика и страдащи от нервни и психически заболявания. Това обаче не е така. Един от противниците на медицинското обяснение е Росица Ангелова, която след задълбочено изследване на нестинарите в книгата си "Игра по огън" още през 1952 г. пише: "Нестинарката беше със здрав дух, жизнерадостна, открита към всички". Всеки, познаващ по-отблизо нестинари, може да го потвърди. Те са изключително приятни хора. Бързо скъсяват дистанцията. Обичат странджанския фолклор. Пеят народни песни. Единственото необичайно в комуникацията с тях е, че излъчват нещо силно от себе си, което не можеш да си обясниш. Енергията, излизаща от тях, е силна и ти дава желание да общуваш с тях. Интересни хора са, а и са много сладкодумни".
"Всеки един нестинар има дарба да пее, да разказва. Има специално отношение към хората", казва с усмивка 23-годишният Костадин Михайлов от Бродилово, който е най-младият нестинар в Странджа. А пък който е чул танцьорите в огъня да пеят, едва ли ще го забравят.
"Да си нестинар е призвание, а не личен избор", споделя Горан Стефанов, който скоро ще стане на 35.
Танцува върху въглени от 7 г.
"Нестинарката Веселина Илиева от Бродилово ме вкара огъня. Каза ми "Ти ще играеш в огъня и край", добавя Горан. "Беше на 3 юни в Българи. Оттогава не мога да спра", продължава приповдигнато той. Влиза в огъня на всички нестинарски празници, когато в Странджа почитат света Марина, свети пророк Илия, свети Пантелеймон, Пресвета Богородица и света Анастасия. "Вляза ли в огъня, все едно не съм аз", казва Горан.
Според 31-годишния Георги Илиев пък нестинарството се предава по наследство. "Не съм привърженик на хората, които идват от други части на България и твърдят, че са нестинари. Аз съм отраснал с това", казва Гошо, който живее в Царево, но има корени в Бродилово и Кости. Прабаба му е била нестинарка, но в рода му има прекъсвания. За пръв път влиза в огъня в Кости, когато селото почита свети пророк Илия. "Спонтанно стана. Седмица преди пангира ми беше дошло, че трябва да съм в огъня. "Всеки го чувства по различен начин. Не съм усетил прихващането, както го наричат някои.
Всеки носи вярата
Не зная как да го обясня. На мен ми се струват странни прихващанията и разтрисанията. Нестинарството ме избра, но вярвам, че има сила, която ти дава сила. Всеки знае, че огънят гори", добавя Георги. При повечето призвани обаче нестинарството не идва по наследство.
И докато учени си блъскат главата да намерят обяснение, за местните то е съвсем просто. "Господюва работа", казват в Странджа. Като използват това обяснение както за добро, така и за лошо.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
