Поредният доклад за България на Европейската комисия за 2015 г., изготвен след процедура по преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и публикуван миналата седмица, предизвика голям интерес. Основните критики в доклада доведоха до препоръка за мониторинг основно заради проблеми в банковата сфера. Частта от доклада, която се отнася до небанковия финансов сектор и чийто регулатор се явява Комисията за финансов надзор (КФН), този път остана извън медийния шум.
Добрите новини са за финансовия пазар в България, в частта му извън банковите институции и встрани от БНБ.
Разбира се, ЕК все пак прави препоръки, отбелязвайки, че има възможност за усъвършенстване на законодателството и по-специално за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). КСО ограничава финансовите инструменти, в които може да инвестират пенсионните фондове, и поставя ограничения на акционерите, като по този начин се осигурява конкурентна и прозрачна структура на собствеността във фондовете. Важно е да се припомни, че подобни промени в КСО са били инициирани и предложени от КФН няколко пъти, като още през 2012 г. комисията си беше поставила за цел да се усъвършенства уредбата на инвестициите на пенсионните фондове, да се оптимизира структурата и размерът на заплащаните такси, както и да прецизира дефинициите за свързаност.
Тогава промените не минаха, тъй като финансовото министерство, ръководено от Симеон Дянков, спря предложенията на КФН, които днес ЕК подчертава като важни в последния си доклад. КФН преди повече от три години е предложила законодателни промени в направленията, констатирани сега от ЕК, с цел изправяне на слабости в законодателството ни по отношение на КСО, но това така и не се случи. И тъй като регулаторът няма самостоятелна законодателна инициатива, остава да се чака реакцията на правителството и парламента по промените, в светлината на новия евродоклад.
Само БНБ е отговорна за проблемите в банките
Що се отнася до КТБ, докладът на ЕК потвърждава, че КФН няма и не може да има нищо общо с констатираните проблеми в банковата сфера. ЕК ясно и категорично идентифицира БНБ като единствения надзорен орган, регулиращ дейността на банките. За разлика от тежките критики към дейността на Централната банка, в доклада не се коментират каквито и да било негативни аспекти от работата на КФН. Самият доклад изяснява и лимитира правомощията на регулатора, като казва: "КФН има някои банкови надзорни отговорности, но единствено по отношение на банките-попечители на пенсионните фондове". А КТБ дори не е била банка-попечител. В доклада на ЕК изрично е записано, че пенсионните фондове могат да инвестират в банкови депозити само в банки, които са с кредитен рейтинг, по-висок от "BB". Нито една от националните банки, включително вече затворената КТБ, не отговаря на този критерий. Най-значителната връзка между пенсионните фондове и банковата система е чрез банките-попечители, които всеки пенсионен фонд е задължен да има. Банките-попечители държат касовите активи и пари на пенсионните фондове. А списъкът на банките, които могат да бъдат попечители, се изготвя и публикува от БНБ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
