- Библията дава малко информация за произхода му
- Историци и теолози още търсят отговора на въпроса: дали всичко е само за 30 сребърника
Великден наближава, а с най-светлия от всички празници християните почитат смъртта и възкресението на Исус Христос. Събитията, разказани в Новия завет на Библията, случили се в наричаната в по-нови времена Страстна седмица, преобръщат историята и дават на света единвелик злодей – Юда Искариотски.От момента, в който целува Исус в Гетсиманската градина и помага на юдейските водачи да го заловят, Юда става най-известния предател в историята.И днес теолози и историци се мъчат да проникнат в мислите на този злосторник. Какво е знаел Юда, което ние и до днес не знаем, и защо е предал Христос?
Юда дава начало на поредица от събития, които залагат основите на християнската религия– арестът на Исус, неговият съдебен процес, смърттаму на кръста и накрая неговото възкресение. Изследователите на античносттаса категорични – последователите са убедени, че Христос е възкръснал, и това поставяначалото на християнството.
Кой е Юда и защо това има значение?
От историческа гледна точка Библията предлага много малко информация за произхода на Юда.Всичките четири канонични евангелия, включени в Новия Завет, го посочват сред 12-те най-близки ученици на Исус, наречени от смия Христос апостоли. Интересното тук е, че Юда Искариотски е единственият от апостолите, чиито роден град, понепредполагаемо,е посочен в Библията. Редица учени свързват фамилното му име „Искариот“ с Кариот (или Кериот, според източника) - град, разположен на юг от Йерусалим в Юдея. Това го отличава от Христос и останалите ученици, тъй като всички те са от Галилея (на север).
Има обаче и изследователи, които предполагат, че Искариот идентифицира Юда със сикариите, или „мъже с ками“ - група еврейски бунтовници, които се противопоставят на римската окупация и извършват нападения и убийствав периода 40-50 г. от н.е.заради каузата си. Но в Библията няма нищо, което да свързва Юда със сикариите, а и както се вижда техните действия датират от времетослед смъртта му.
В крайна сметка спорни остават и двете версии – тази, че е от юга, и другата – че е бил сикарий. И все пак те са важни заради въпроса дали нещо го е отличавало от останалите апостоли и ученици, за да се търси там причината за решението му да предаде своя учител.
30 сребърника за главата на учителя
Като представители на западната култура, доминирана от християнството, винаги сме знаели (без значение дали сме вярващи или не!), че Юда е предал Исус за пари. В Евангелието от Матея пише, че Юда е получил 30 сребърника за срамното си дело. Тази причина обаче, при това съвсем основателно, се оспорва от модерните историци.
Една такава отплата в онези времена преди повече от 2000 годинисе равнява на надницата на работник за около шест седмици, т.е. не е достатъчно голяма сума, за да компенсира предателството. Не и на някого, с когото прекарваш години наред, от когото се учиш и в чиято мисия вярваш. Ако в даден момент решиш, че не желаеш повече да бъдеш част от тази мисия и трябва да се махнеш, паритеможе да те тласнат към предателство. А трябва да е бил доста отчаян обаче, затова и историците днес не приемат, че има смисъл в това да е продал Исус за пари.
Друго евангелие – това от Йоан (почти сигурно последното написано от четирите канонически), подсилва идеята, че Юда е бил мотивиран от финансова отплата. Йоан пише, че Юда е крадец, който е отмъквал по малко от общите пари, с които учителят и учениците са се издържали.
Разбира се в някои от евангелиятапредателството на Юда е представено като вдъхновено от демони - апостолът еобладан от тях. Според Лука през последната седмица в Йерусалим самият Сатананасажда в душата на Юда идеята да предаде Исус. Тук обаче се сблъскваме с един друг феномен.Демонизирането на Юда има своя собствена дълга история и тя показва как хората, особено средновековните християни, възприемат евреите като народ. Като сеприбавят и нямащите нищо общо с историята сцени от Новия завет, в които евреите искат разпъването на Христос и обявяват, че кръвта на Исус ще тежина тях и на децата им, драмата поема в съвсем друга посока. Древният народ става злодеят, по-късно евреите са обвинени в богоубийство, подложени са на гонения в Средновековието, а с появата на семитизма понасят много повече страдания, кулминирали в Холокоста.
Пестеливият счетоводител Юда
Акозабравим за парите като водещ мотив,на бял свят излизатобяснения, криещи се в историята и в библейския разказ.Предателството на Исус идва в края на няколкотежки дни за последователите на сина Божи. Според Марко, чието евангелие е първото написано и следователно най-близкото до действителните събития, Исус и последователите му прекарват една от нощите в къщата на Симон прокажения във Витания. Това става два дни преди залавянето и разпъването на Исус. Докато вечерят една жена влиза и носи съд със скъпо миро, чупи съда и го излива на главата на Исус. Маркопише, че „някои“ от присъстващите се ядосали и питали:
„Защо така се прахоса мирото? Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.“ Марко не разкрива точно кои от учениците са възмутени, но веднага след това „Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им го предаде.“
Ако, както пише в Евангелието от Йоан, Юда е „ ковчежникът“ на групата, възможно е да е разгневен от случилото се. През цялото време на служението си Исус и последователите му живеятпо възможно най-беден начин. Получават известна финансова подкрепа от последователи, извън кръга на бедните апостоли (включително жени). Изхранването и подслоняването им са трудни. Затова и счетоводството (ако използваме модерния термин)е трудна задача. Освен това Юда, както други от учениците, е изоставил семейството си, което не е можел да поддържа следвайки Исус. Когато едва свързваш двата края е разочароващо да видиш водача сида оправдаваразливането на скъпото миро.
Излъганите очаквания
На нас, съвременните хора, краят е ясен, дори да не сме чели Библията. Жената от разказа за гостуването в дома на Симон, помазва Исус, за да е готов да бъде разпънат на кръста след два дни. Но според написаното в Новия завет учениците на Спасителя не знаят това, не знаят нищо. Очакват драматични събития, които изобщо не се вписват в случващото се с тях и учителя им.
Според вярванията на евреите от онези времена, апостолите (които както и самия Исус са евреи!)очакватводачът им да се окаже месията, който ще ги освободи отримското потисничество и ще възстанови царството на Давид (или Божието царство, според старозаветните книги). Месията, смятат те, ще е свещен човек със свръхестествени способности или велик пълководец, или някой точно толкова несравнимо могъщ, че да освободи древния народ и земите, дадени му от Бог.
Учениците не знаят дали Исусе месиятаи всички те разбират погрешно посланието му.
Една седмица преди да бъде разпънат на кръста, т.е. в деня, който ние наричаме Цветница, Исус влиза триумфално в Йерусалим (сякаш е римски пълководец!), хората го посрещат с радост, приемат гокато велик военачалник. Товапревръща Исус в политическа фигура. А след това той пристъпва към еврейския храм, където преобръща масите и изхвърля търговците. Присъстващите и особено учениците му са зашеметени – битката започва.
Но са далеч от истината. Битка няма, Исус не вдига армия, не организира войски и дори не се опитва да поучава поклонниците, събрали се в Йерусалим за предстоящия празник Пасха. И точно в този моментЮда се оказва уморен и разочарован, иска да се махне, да се върне в дома си и да продължи живота си както преди. От друга страна възможно е да смята, че той може да вдигне ръката на Исус и да го подтикне към бунт и битка. Ако арестуват Исус, Бог ще се намеси, вярва Юда,и решава да ускори пристигането на Божието Царство, защото е ужасен как до момента се развиват нещата. И в двата случая, почти веднага след като е предал Исус, Юда е изпълнен със съмнение и съжалява, опитва се да върне парите, които са му били платени. По-нататък съдбата му е тежка – Новият завет му отрежда два изхода – единият е самоубийство чрез обесване, а другият е по-грозен –пада през глава, тялото му се пръсва, а червата му изпадат...
Юда става положителен герой
Но не само ние, родени във вековете на Просвещението, а сега и на прогреса, не можем да се помирим с това какви са били аргументите на Юда. 150 години след смъртта на Христос група християни пишат нова история на Юда, днес наречена„Евангелие от Юда“. Когато беше представено на света през 2006 г., това евангелие се превърна в сензация. В него Юда е положителен герой. Исус му възлага тайна мисия - моли Юда да извърши предателството и дори му предсказа, че ще бъде „прокълнат от поколенията“.Но също така му обещава, че времето ще го оправдае.За съжаление Евангелието от Юда не дава нищо ново наисториците, ровещи сев последните дни от живота на Исус. В Библията пише,че Юда предава Исус като го целува и така го показва на враговете му. Ако не беше това деяние обаче, Исус може би никога нямаше да бъде разпънат на кръста. Нямаше да го има и Възкресението Христово, което е причината за възникването на новата религия. В известен смисълси заслужава, макар и трудно за произнасяне,признанието, че християнството дължи много на Юда.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
