Православната църква чества Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен - Кръстовден. Според преданието Света Елена - майката на император Константин Велики, открила кръста, на който е разпнат Исус Христос. През 326 година тя се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. кой от трите кръста е на Христос Елена разбрала, след като допряла с парче от него болна жена и тя оздравяла. Частица от животворящия кръст Елена изпратила на сина си императора в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм "Възкресение Христово". Над пещерата на гроба Господен в Йерусалим е построен храм, който е осветен тържествено на 14 септември 335 г.
На този ден в църквите се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име празникът. На Кръстовден се спазва строг пост.
Вярва се, че частица от Христовия кръст се намира в българскатас местност Кръстова гора в Родопите. Хиляди хора прекарват нощта срещу празника под открито небе с вярата, че небето ще се отвори, молитвите им ще бъдат чути, а болестите - изцелени.
В народната традиция Кръстовден се смята за времето, когато денят се кръстосва с вечерта - свързано с есенното равноденствие. Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад" - вече е есен. Жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста (опасват го с пояс) поради застудяването. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.
Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Красин, Красинка, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Къна, Кънчо и Ставри.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
