Отровата, използвана в пръстена убиец, намерен на нос Калиакра, най-вероятно е арсеник. Това показват последните проучвания на доц. д-р Бони Петрунова, зам.-директор на Националния археологически институт с музей при БАН, под чието ръководство се извършват разкопките. Пръстенът "ала Борджии" със специална кухина за скрита отрова от края на XIV век бе намерен при разкопките на нос Калиакра. Сензационната находка е пряко доказателство, че още през XIV век са извършвани убийства вероятно с политически характер. Екипът и общината, която финансира за поредна година археологическите разкопки на носа, ще покажат тазгодишните находки на 4 септември в края на археологическото лято на нос Калиакра.
Дупчицата на пръстена убиец, който разбуни въображението на историците, е направена точно като за стрита на прах отрова. Това навело археолозите на мисълта, че в него е бил слаган арсеник, разказа доц. Бони Петрунова. В Средновековието тази отрова вече била добре позната. Използвали я широко - и за елиминиране на политически противници, а през XV-XVI век - и срещу съпрузи тирани. Била особено удобна, защото се разтваря във вода и всякакви течности, без да оставя никаква следа. В онези години тя е била широко разпространена във Венеция, с която владетелят на деспотството Добротица поддържал оживени търговски отношения.
"Широкото разпространение на арсеника се е дължало и на факта, че няма цвят и мирис", каза доц. Петрунова. Освен това отравянето с него няма характерни симптоми за насилствена смърт, а по-скоро
прилича на вирусно заболяване
Външните белези при хората, взели арсеник, наподобявали холера или стомашно-чревно заболяване. В края на XIV век и без това от тези болести е имало най-много смъртни случаи сред аристокрацията на нос Калиакра. Това е било идеалното прикритие за елиминиране на противника.
"При предишните си проучвания ние разкрихме много гробове на цели семейства. Мъж с жена и дете, друг гроб с мъж, жена и две деца. Знае се, че в столицата е имало епидемия от холера. Признаците на отравяне с арсеник са подобни на тези на холерата, така че е било лесно да бъде използван" - казва доц. Петрунова.
Арсеникът е бил открит през VIII век от арабски алхимик, след което е стигнал и до Европа. Петрунова разказа и друг любопитен момент, свързан с отровата: "Различни писмени източници разказват как през XV-XVI век жени, които се опитват да се отърват от съпрузите си, са си купували в тогавашните аптеки арсеник. В някои източници се среща информация, че по това време, за да се купи арсеник, е трябвало да поискаш за някаква болка "сълзите на Вероника". Под това име бил познат арсеникът", разказва археологът.
Доц. Петрунова и екипът й допускат, че наличието на пръстена убиец на нос Калиакра е
свързано с враждата между баща и син
Тя изказа предположение, че конфликтът между бащата - деспот Добротица, и сина - Иванко, е настъпил със съзряването на Иванко, когато е станал на около 16-17 години. "Известно е, че деспот Добротица е бил властен, а синът не е споделял неговата политика. Примери за неразбирателство между баща и син е и този между Иван-Александър и Иван Страцимир. Иван-Александър праща по-големия си син Страцимир във Видинското царство, за да го отдалечи от Търново, а в Търново остава по-малкият - Иван-Шишман. Разочарован и ядосан, Страцимир така и не прощава на баща си и през цялото време е прозападно настроен. Така е и в Калиакра - деспот Добротица, за да отдалечи сина си Иванко, го праща в Дръстър. Там именно той отравя зет си - мъжа на сестра си деспот Михаил Палеолог, който е син на византийския император Йоан V Палеолог", разказва доц. Петрунова. "Известно е още, че Иванко е ползвал символите на Златната орда, но до днес не е известно какви са били взаимоотношенията му с татарите. Деспот Добротица пък точно обратното - не е позволявал никакви намеси. Той е бил независим владетел. Имал е договор с Венеция, дори е помогнал на Иван-Страцимир за неговото освобождаване от унгарски плен", повдига завесата на историята доц. Петрунова.
Веднага след смъртта на деспот Добротица синът му идва в престолния град Калиакра и сключва договор с Генуа. Правил е опити
да установи столицата си във Варна
но не успял. Затова е властвал от Калиакра до поробването на деспотството. "В исторически източници е записано също, че макар и за кратко - от 1402-1404 г. - Калиакра е била собственост на Вартоломео Грималди", добавя д-р Петрунова. И пояснява: "Става дума за фамилията Грималди, която и днес притежава и владее Монако". Фамилията Грималди е древен аристократичен род от Генуа. Монако е втората най-малка страна в света, която е конституционна монархия и се управлява от принц Алберт II Грималди.
В хода на продължаващите разкопки археолозите откриха и сребърен грош с лика на Иван-Страцимир, сечен във Видинското царство, разкри за "Стандарт" доц. д-р Бони Петрунова. Тя добави още, че в нумизматичните среди монетата е добре позната. Според нея намирането й на Калиакра още веднъж доказва известните вече факти, че деспот Добротица е водил независима политика, с която е целял единствено да обогати деспотството си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
