Археолози вадят злато и сребро от некрополите на полуострова
На 60 километра северно от големия български град Варна се намира дългият и тесен нос Калиакра. Той е вдаден на 2 км в морето и е ограден с отвесни стометрови пропасти. Това прави полуострова много удобен за укрепяване и стратегическа точка за отбрана на крайбрежието. Образуваният от носа залив пък е добре пригоден за пристанище и е чудесно убежище при буря за плаващите край него кораби. Съвременният облик на Калиакра и живописното местоположение отдавна са я превърнали в любимо място за туристите и летовниците.
Първото укрепено селище тук е от IV в.пр.Хр. и се е наричало Тиризис на името на местно тракийско племе. По-късно крепостта е описана от античния географ Страбон, който определя тук седалището на известния пълководец на Александър Велики, Лизимах. По думите на летописеца той криел в пещерите на носа огромни богатства, донесени от походите в Персия.
Към II в.пр.Хр. навътре в сушата е построена втора крепостна стена. Вече в римската епоха (I-III в.) старото тракийско укрепление е отново разширено. През 341-342 г. стените са засилени с цилиндрични кули, а във втората половина на тV в. е построен трети крепостен зид с дебелина близо 3 м и височина до 10 м.
Според историка Хиерокъл, през V-VI в. селището на носа носи името Акре и е сред 15-те града на провинция Скития. Крепостта е между първите, които посрещат варварските нашествия. В началото на VII в. животът навлиза в известен упадък, но вече към Х в. се срещат наименованията
Татрасида и Тетрасиада
За първи път името Калиакра е употребено в морската карта, направена от италианеца Пиетро Весконте в 1318 г. Думата произлиза от гръцки език и означава "красив нос". През същото столетие немският рицар Ханс Шилтбергер използва името Калацерка ("добрите обръчи от стени"), намеквайки за трите здрави укрепителни пояса на Калиакра. Именно тези мощни фортификационни съоръжения карат българските боляри Балик и Добротица да превърнат във втората половина на ХIV в. крепостта в столица на тяхното самостоятелно Добруджанско деспотство. То обхваща североизточните области на старото Българско царство. Историческите данни свидетелстват, че Калиакра тогава е богат средновековен град, а владетелите му секат собствени монети.
Калиакра е една от последните български твърдини, която през 1393-1394 г. пада под османска власт. Лъч на надежда се появява през 1444 г., когато кръстоносната армия на полския крал Владислав Ягело отвоюва крепостта за няколко дни. След тези събития там е настанен османски гарнизон, който остава до Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.
Археологическите проучвания на Калиакра започват още от 60-те години на миналия век и са водени от Георги Джингов, Мария Йосифова, Анна Балканска и др.
След дълго прекъсване те са подновени през 2004 г. под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова. За 10 години работа се натрупва цял списък от интересни открития. Тя изследва некрополи от V-VIII в. и намира мъжки и женски скелети с накити и железни оръжия. После попада на останките от изгоряла сграда, датирана в ХIII-ХIV в. Монета на деспот Добротица показва, че постройката загива от пожар в края на ХIV в. Най-интересно там е
погребението на човек джудже
убит с удар на брадва и заровен под пода на къщата.
През 2008 г. е разчистена скална площадка с вдълбани в нея малки правоъгълни басейни и улеи. Вероятно това е тракийско светилище, посветено на едно от върховните тракийски божества, Залмоксис. Мястото му пред крепостните стени на Тиризис, елинистическия град, предшествал Калиакра, го свързва с тракийския период на крепостта.
През същата година екипът на Петрунова установява, че количеството на находките след VII в. се увеличава значително и сериозно поставя под съмнение изказаната преди теза, че прабългарите не са обитавали Калиакра. Проучена е култова яма със следи от магически ритуали. Очевидно там на боговете е принесен в жертва бик, на чийто врат е бил закачен специално направен бронзов звънец.
През 2008 г. е разчистена скална площадка с вдълбани малки правоъгълни басейни и улеи. Археолозите откриват и част от скалата, която се е отчупила и се е смъкнала по ската към морето. Вероятно това е тракийско светилище, посветено на едно от върховните тракийски божества, Залмоксис. Мястото му пред крепостните стени на Тиризис, елинистическия град, предшествал Калиакра, го свързва с тракийския период на крепостта.
Една от най-впечатляващите находки от тези години е средновековна оловна пломба с изображения на два изправени лъва, между които е отбелязано развято знаме. Предметът е изработен във Венеция и е предназначен за стоки, донесени от италианската морска република. Пломбата илюстрира търговските връзки между Венеция и Добруджанското деспотство, известни от историческите документи.
Нов етап от проучванията на Калиакра започва през 2010 г., когато екипът на Петрунова навлиза в т. нар. "Вътрешен град" на Калиакра. Там са изследвани останките от красивите средновековни църкви номера 2 и 4. Находките са изумителни, като в гробовете от некрополите са открити над 30 златни предмети, оловни печати на сановници, нагръдни кръстове. В едно от погребенията Петрунова попада на уникален ритуал. Там е положен скелет на жена, а върху очните кухини на черепа са сложени две златни монети
Нищо обаче не може да се сравни с емоцията на 20 август 2013 г. Тогава археолозите попадат на уникален бронзов пръстен, който медиите бързо назовават "пръстен-убиец". Той представлява халка с припоена куха касета, в чиято страница едва се вижда малка дупчица. Кухината е замислена така, че в нея
да се държи отрова
която може да бъде излята незабелязано в чашата на сътрапезник.
Според Петрунова находката е пряко доказателство, че през ХIV в. са извършвани политически убийства с помощта на използвани по това време отрови. Възможно е те да са доставяни от Италия или Испания, с които Калиакра е поддържала търговски връзки. Най-голяма е вероятността пръстенът да е свързан с конфликта между Добротица и неговия син Иванко Тертер. Както е известно от изворите, те са таяли помежду си силна ненавист. Археоложката смята, че именно така трябва да се обяснят няколко неизяснени смъртни случая от края на ХIV в. на благородници и аристократи, близки до деспот Добротица.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
