Тридневен воден ад край Дългопол прави от Валентин Николов герой, който заслужено преди дни получи наградата "Пожарникар на годината". През нощта срещу 1 февруари 2015 г. небето се излива над града край Варна. За 24 часа се изсипват около 100 литра на квадрат при средномесечни валежи от 30 литра.
Групата на Валентин Николов е вдигната под тревога. В 8 часа пожарникарите започват да извеждат първите хора от общо 65 домакинства в долната част на града. Част от домовете са дори под нивото на река Камчия. Двете помпи на станцията за отпадни води са наводнени и спират работа. Стихията залива къщите, а нивото е повече над метър и половина в най-ниската част. Същия ден започва да прелива язовир "Елешница". На следващия ден се пълни и друг язовир - "Камчия", който също започва да изпуска водите си в Луда Камчия. Заради големите обеми на водата бързо се пълни и другия язовир "Цонево", дълъг 21 километра. Водите му от преливника се вливат в Луда Камчия и накрая отново в Голяма Камчия, обяснява пунктуално Николов, който познава района като петте си пръста. По обяд на 2 февруари миналата година дебитът на изливане е 125 куб. метра в секунда. По пътя си са заплашени селата Величково и Цонево. Водният стълб по пътя към Черно море прекъсва пътища и залива селата.
Пожарникарите сапьори се опитват да махнат прегради по пътя на реката, за да предотвратят разливите към населените места. На 1 февруари взривяват дига между Дългопол и Цонево, но на следващия ден заради преливането на "Цонево" виждат, че водата все още продължава да се вдига. Тогава Николов и общинският щаб взимат решение за евакуация на 135 души от село Величково. 30 души са настанени в детска градина "Пролет" в Цонево. Спасяват 50 домакинства. Пожарникарите губят ценно време да убеждават всеки заплашен да тръгне. "Не искаха да тръгват заради домашните животни", казва Николов. "Не можахме да накараме само един дядо - на 70-80 години. Вика: Аз толкова наводнения съм преживял, никога водата не е стигала до мен. За щастие излезе прав", връща лентата на спомените пожарникарят от Дългопол.
Водата обаче продължава да се надига и пожарникарите и на 2 февруари привечер сапьорите взривят втора дига под с. Величково и Гроздьово, а водата за първи път започва да спада. Пожарникарите не спират нито за миг цели 3 денонощия, като на работа се явяват всички по щат.
Варненецът Валентин Николов е пожарникар от 2000 г. Първо е в транспортна противопожарна служба във Варна. Преди 8 години поема регионалната служба в Дългопол. Пътува всеки ден по 70 км с влак от дома до работата си. Води децата си - Лидия на 5 г. и половина и 3- годишния Петър, на детска градина само в понеделник, когато оперативката му е във Варна.
Жена му Анастасия, която е от Казанлък, е наясно, че пожарната е голямата любов на Валентин и го подкрепя във всичко. Толкова го обича, че кръщава децата на майка му и баща му. Прощава му за 72-часовата липса по време на наводненията. Както и някои странни вкусове на съпруга си, който си бръсне главата до голо през два дни - "за да го виждат отдалеч".
"Не съм герой, просто човек се готви за един или два момента в живота си, когато трябва да реагира и да взима правилните решения", казва пожарникарят на годината Валентин Николов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
