Никой в България не прощава на таланта, особено ако той е оригинален в тезите си. Архитект Юлий Фърков е изпитал това на собствен гръб.
За 70 години той е сменил много поприща. Работил е в Балканстрой"- НИПК, в МВнР като инспектор по културното наследство, в Центъра по архитектурознание към БАН и в Министерство на околната среда. Лицензиран експерт за ОВОС по част "Културно-историческо наследство".Да се изредят неговите проекти, няма да стигнат и две вестникарски страници. Носител е на наградите „Архитект на годината" за 2008 г. и 2009 г., на орден "Златен век", два пъти печели приза в конкурса за „Сграда на годината"/2013 и 2014/. Автор е на десетки проекти по консервация, реставрация и адаптация на паметниците на културата, сред които се открояват комплекса при метростанция „Сердика" в София, крепостната стена на ранновизантийска крепост на нос Акра (Акин) до Черноморец, на Лъвов мост в София, на средновековната църква „Свети Николай Чудотворец" в Созопол, на антична вила „Армира", на крепостта „Перистера" в Пещера, виртуална реконструкция на късноантична и средновековна крепост и църковен ансамбъл на хълма „Св. Спас" при село Белчин, на Хисарлъка в Кюстендил, на средновековна църква „Св. Йоан Къстител", раннохристиянска базилика „Св. Йоан Предтеча" и манастирски крила.
Името му стана част от бурния дебат на тема как да се реставрират нашите старини. Обвиниха го в грандомания и нарушаване на историческата истина по проекта за столичното Ларго, за пловдивското Небет тепе и какво ли още не. Юлий Фърков обачи си има своя ясна и твърда позиция по този въпрос. За него думата имат преди всичко арехолозите. Той не крие своята слабост към тях. "За мен археолозите са светци. В дъжд, студ и пек, с мизерни заплати - добре, че се намират все още спонсори - те спасяват историческата памет на нацията", често повтаря той.
Фърков винаги е бил привърженик на "максималната" реставрация. Разбира се, когато има достатъчно сигурни исторически данни за въпросния обект. Аргументите му не са лишени и от емоция." Нашата история е толкова противоречива и изпълнена със сривове и като историческа памет, но и като погром върху нейните материални свидетелства. Защото най-голямото оръжие на завоевателите е било именно унищожаването на сградите - крепости, църкви и т.н., които са символите, белезите на националната идентичност". Затова не приема твърденията, че една пълна реставрация е бутафория. "Както театралните декори създават илюзия, която изпраща зрителя в друг свят и му дава му надежда за живот и някакви идеали, така и българските крепости и римските вили също са били сцена, на която се разиграла историческата драма, която е формирала нашето национално съзнание и идентичност. И да се наричат те бутафория е словесно унижение", категоричен е архитектът. Но не се сърди на критиките, особено ако са от млади колеги. От позицията на своите вече седем десетилетия той ги нарича деца, макар и условно. И цитира любимата си индийска поговорка: „На децата дай корени и криле. Корени, за да знаят откъде идват, и криле, за да летят." Само дето повечето от децата, включително и младите архитекти, отлитат в чужбина, допълва със съжаление източната мъдрост.
Последният му проект - реставрацията на аязмото в Голямата базилика в Плиска, сигурно пак ще предизвика критики от лагера на опонентите му. Но това едва ли ще разколебае архитект Фърков, който е свикнал да живее и твори между "Осанна"и "Разпни го".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
