Докато XXI век със своите модни татуси, пиърсинг, глобална мрежа и безбрачно съжителство смело диктуваше живота на площада на Жеравна, в другия край, под вековните дървета на Добромирица, селото се бе върнало 150 години назад. На определените места нямаше дори едно такова постижение на цивилизацията като тоалетната хартия.
Правилата бяха консервативни и много строги. Под възбрана за три дни бе поставено всичко, което мъчи съвременния човек: часовници, началници, мобилни телефони, амбиции, партии. Вярно, че на шестия фестивал на фолклорната носия партийци имаше. Там бе отколешният почитател на празника Цветан Цветанов, депутатката Десислава Танева, по-дребни активисти от идеологическата шарения, но в интерес на истината за политика никой не отвори дума. Когато се ядат печени агнета (общо 20 на брой), хората стават по-благи и аполитични. Не върви някак си да изтъкнеш: Нашата партия е европейска, защото печем агнетата си, както ни съветва от Брюксел г-н Барозу.
Може да не е много гостоприемно, но ако през тези дни в Жеравна бе дошъл самият принц Чарлз, и на него щяха да му нахлузят потури, а достопочтената г-жа Камила щяха да пременят със сукман. Бащата на фестивала и шеф на ансамбъл "Българе" Христо Димитров и дясната му ръка красавицата Цвети Шопова помечтаха за времето, когато в дома на всеки нашенец ще има по една национална носия и тя ще се облича по най-официални поводи. С други думи, ще бъде нещо като смокинг. Това може би звучи наивно, но не е невъзможно, като се има в предвид, че пред тези три фестивални дни през Жеравна минаха повече от 15 000 души. Най-старата носия бе на 240 години, а в един момент на импровизираната сцена тропаха около 5000 танцьори.
В хорото, този уникален танц, тече многоволтова енергия. Тръгва от всяка душа, минава през ръце и мускули и кара земята да трепери. Когато човек гледа с каква мощ и колко дисциплинирано и задружно хороводците следват стъпките на танца, би си помислил, че пред такъв народ не може да има прегради. Че така здраво хванат за ръце и събрал усилията си, той може да постигне всичко. Да. Ама не е точно така. Да играем хоро 50, 100, хиляда души става, но хванем ли се всички, една държава, стъпките се объркват. Уж можем, умни сме и талантливи, а резултатът е провал. Това си го помислихме между другото, докато гледахме хорото.
Артур Андерсон на два месеца бе най-младият участник във фестивала. Роден е в Швейцария от майка Елена и баща Ян, шотландец. Но в събота родителите му обявиха, че са решили оттук нататък да живеят в България, а Артурчо и братчето му Кенет да бъдат възпитавани като българчета. За тази работа всички ги поздравиха, но дали ще бъде доволно синчето от това развитие на нещата, ще стане ясно, като порасне. Засега то главно спеше и с нищо не показа какво мисли по въпроса.
Балкански кулинарен рекорд
Както всяка година и тази в Жеравна не мина без рекорди. Ангел Ангелов и групата му от Копривщица дойдоха със своя Гинес тиган. Диаметърът му е 150 сантиметра, дълбок е 20 см и тежък 78 килограма. Шест човека нарязаха вътре 300 килограма свински месо, 200 кг лук, 100 кг гъби, 80 кг магданоз и наляха само три литра олио. Два пъти по шест часа вариха уникалната вкуснотия и нахраниха с нея 5000 души. Според всички закони на размирния ни полуостров това е нов балкански кулинарен рекорд.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
