София. Първенците винаги са отдадени на работата и кариерата си. За 36-годишната Мариета Иванова това означават тежки безсънни нощи и многочасови разпити, за да бъде разплетено поредното убийство.
Затова директорката на ОДМВР-София не е изненадана, че е удостоена с рядката чест да стане първата жена, оглавила регионална дирекция на МВР в страната. Приема го като поредното предизвикателство в живота си. И като войнстваща амазонка е сигурна, че ще се справи. Зад красивото лице и нежния поглед на топполицайката обаче се крият желязна ръка и непримирим характер. Мариета Иванова не е обаче от хората, които ще ударят по масата. Напротив, към хората - независимо дали са нейни подчинени или престъпници на разпит, тя предпочита тънкия психологически подход. "Никога няма да ме чуете да извикам, но повишаването на гласа ми с една октава вече означава, че връщане назад няма - задачата просто трябва да бъде изпълнена", казва с очарователна усмивка Мариета. Кариерата й в МВР започва през 1997 г. още на 18 години, веднага след като завършва столичния техникум по хлебна и сладкарска промишленост. Първо ме приеха в Химикотехнологичния институт, след това в МВР. Прекъснах редовното си обучение за 2 години и се прехвърлих задочно. Но пък разбрах, че професията на инженер металург няма много общо с полицията. Затова записах право", разказва Мариета Иванова.
Тя не съжалява, че е заложила на традицията в семейството. "Баща ми беше полицай в Областната дирекция на МВР в София, работеше в КАТ и се занимаваше с изпитите за шофьори. Той се пенсионира в същата година, когато аз влязох в МВР", разказва Мариета Иванова. Младото момиче започнало кариерата си от улицата. Станала младши районен инспектор в Седмо РПУ, а първото й назначение било пазарът в "Младост 1". Ще помни детайли от всяко престъпление за цял живот - как наркоман наръгал баба си, за да продаде телевизора и да има пари за дрога. В началото обаче пишела актове на амбулантни търговци, следяла за реда по пазара - да няма скандали и войнстващи пияници. "Улицата ме научи на всичко в полицейската работа", казва Мариета. По-късно отива в отдела по убийствата в Седмо РПУ. Там работи заедно с още 7 мъже. Помни поименно и жертви, и убийци в кариерата си. След няколко години става шеф на отдела. "Бях спечелила доверието на тези хора и те приеха за естествено, че им станах началник. И досега сме приятели и се чуваме често", казва тя. Това са истинските й бойни другари по съдба, защото често са осъмвали заедно след убийство. "Да си началник е лесно, ако съумееш да разпределяш правилно задачите, в зависимост от специфичните способности на всеки", твърди Иванова. Най-голямото й достойнство в полицейската работа е да прецениш правилно човека срещу себе си. "Винаги ми е помагало това, че мъжете подценяват жените като интелект. Затова се оплитат в детайли, които на тях са им убегнали от вниманието, но което пък е привлякло вниманието на жена полицай", разкрива Мариета. Тя отказва да каже кое е основното й оръжие в разпитите на уличените убийци. "Няма да разкрия козовете си. Но за да накараш човек да си признае убийство, е важно така да насочиш разговора, че да разбере, че в тунела няма никаква светлина, освен ако не разкрие как е извършил престъплението", казва Иванова. Преди да стане директор, за малко оглавява Елин Пелин, откъдето е родът й. Там, освен че е прекрасен криминалист, началниците й виждат и управленския размах в работата.
"За мен е важно хората да имат доверие в полицията, да съобщават за престъпленията и да очакват от МВР да ги разкрие. Много искам да преобърна песимизма на хората към полицията", казва Мариета. Макар и да работи в система, съставена предимно от мъже, топполицайката все още очаква мъжа на живота си. Докато той се появи, тя продължава да посреща Коледата и Нова година с родителите си. На трапезата й задължително има от любимата й баклава и содена питка, които Мариета приготвя собственоръчно.
"Най-добре обаче си почивам не край печката, а в съзерцание на природата. Затова винаги когато мога, бягам в планината", казва Мариета.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com