Шап и шарка идват от Турция и заразяват местния добитък
"Историята на Странджа е непрекъснат низ от войни, разорения и преселения, но като днешното не сме виждали - почти не са останали хора". Пенсионираният миньор Стоян Ковачев от Малко Търново брои на пръсти изселническите вълни в последните два века. Първата е в началото на XIX век, когато кърджалийските гонения и разбойническите золуми принуждават няколко хиляди души да заминат за Русия, Украйна, Бесарабия и Крим.
Селяните от странджанските села пристигат с параходи в Одеса. Идващите от Малко Търново основали село Терновка в Крим, а тези от Граматиково - село Кишлав. (През 1944 г. част от тези кримски българи насилствено са депортирани от Сталин в Казахстан.) След Руско-турската война от 1828-29 г. нови кервани с бежанци поемат този път към Бесарабия и Банат. Трети път българите масово бягат към освободеното отечество през 1878 г., когато Малко Търново остава в рамките на Османската империя. Четвъртото преселение настъпва заради кланетата при потушаването на Преображенското въстание през 1903 г., когато 40 хиляди души бягат в Българско.
След освобождаването на тази част от Странджа през 1913 г. мнозина се връщат по родните си села, а в следващите започват да пристигат хилядите бежанци, прокудени от Източна Тракия.
Макар и откъсната от естествените си пазари в Цариград и Одрин, в областта кипи живот до края на 40-те, когато тук се изгражда най-строго охраняваната граница между Варшавския договор и НАТО. Строгите ограничения за навлизане и липсата на перспективи принуждават младите хора да потърсят късмета си в Бургас и големите градове. В средата на миналия век в общината са живели над 11 хиляди души, а днес те са двойно по-малко.
Днес по нищо не може
да се разбере къде е българо-турската граница
Разсеяният турист спокойно може да се заблуди, докато се разхожда из Мишкова нива или някое от другите древни светилища и да премине в южната ни съседка. Напоследък заради увеличения бежански поток от Сирия в горите усилено патрулират гранични полицаи.
Липсата на граница позволява свободното преминаване на диви животни. "В последните години Странджа се напълни с вълци, миналата година дружинката от Граматиково застреля 72-килограмов екземпляр", разказва Стоян.
Животните, който минават през браздата, често носят и болести, които сриват усилията за възраждане на животновъдството. "Проблемите с шапа и с другите болести като шарката по животните идват от Турция. Непрекъснато избиваме животните. Уж спазваме европейските директиви, а в същото време обезпечават хората с пари, които не са по евростандартите", оплака се наскоро кметът на Малко Търново Илиян Янчев пред местния вестник. Миналата есен стопаните протестираха пред общината и настояха да се спре избиването на животните и вместо това да се лекуват с медикаменти и ваксини. Миналата година в Стоилово добитъкът поголовно бе изклан заради нашествие на шарка, преди три години бяха избити животните в Близнак заради епидемия от шап.
Друга грижа на бедната община е загубата на горите - след поредица от дела съдът ги даде на Държавното горско стопанство. По този начин предприятието "Общински гори" остава без предмет на дейност, 20 души ще бъдат уволнени. Местният бюджет пък ще издъхне без приходите от горите, които едновременно осигуряваха евтини дърва на пенсионерите и
малък бонус за оцеляване на местната болница
Градоначалникът смята, че е нужна специална държавна грижа за спасяването на "хайдушката планина". "Искаме по-големи субсидии за погранични райони като нашия, иначе няма да останат хора да живеят тук. А кой ще пази Странджа и кой ще остане?", пита Илиян Янчев.
Закриването на огромните казарми, ликвидирането на оловно-цинковите мини и земеделските кооперации след края на социализма също нанасят тежък удар върху общинската икономика.
Днес местните хора с плаха надежда гледат към европейските земеделски субсидии, но най-вече на туризма. Кметът Янчев смята за най-перспективни овцевъдството и пчеларството, особено ако успеят да патентоват уникалния манов мед.
В последните години Малко Търново се превръща в гореща дестинация за исторически туризъм. В цяла Странджа са описани над 450 паметника от които 20 долмена, 24 могилни некропола, 11 самостоятелни надгробни могили, 2 куполни гробници, 13 антични и средновековни селища, 17 крепости, древни пътища, 83 параклиса, столнини и одърчета. Интерес предизвиква живото наследство, от което най-известните са нестинарството, Белият кукер, пролетният обичай "филек", "тричането" на кучета за здраве, което стана повод за международни скандали и съдебни дела, обичаите за дъжда като "пеперуга", празника на зелениката, както и националният събор на Петрова нива. Планината вече е разчертана с множество екопътеки, а в селата Младежко и Граматиково се откриват нови хотелчета и къщи за гости.
Най-странният поклоннически туризъм, който се развива, е нововъзникналият култ към богинята Бастет. Вдъхновител на мита е Кръстьо Мутафчиев, който разказва фантасмагорична история, че Людмила Живкова по внушение на баба Ванга тръгнала да търси гроба на египетската богиня-котка на най-високия хълм - Градище. Нито научните доказателства, нито местните легенди потвърждават подобни хипотези, но въпреки това хиляди хора от страната идват да зърнат гроба на Бастет. Историята разказва и за златно имане, заровено под близките баири, поради което иманярите налитат като мухи на мед.
Мишкова нива крие светилище на Аполон
Тракийското светилище на Мишкова нива се споменава от братята Шкорпил, но е разкопано през 80-те от екипа на проф. Александър Фол.
Запазени са част от подовата настилка, гробната камера и дромоса (коридор), както и двете крепиди (огради). Гробницата е построена от мрамор. Входът е увенчан с триъгълен фронтон с изобразен на него щит и копие между две човешки длани. До храма, датиран от IV век преди Христа, са открити крепост на връх Голямо Градище, рудници, могилен некропол и укрепена римска вила рустика. Гробницата е използвана като хероон (светилище на митично или реално съществуващ цар или жрец или герой). Там са намерени мраморни жертвеници на Аполон Аулариос с надписи, посвещение на Херакъл и оброчни плочки с изображения на тракийския конник, съхранявани в историческия музей.
Тайният събор на нестинарите
Всички са чували за нестинарския празник в странджанското село Българи на 3 юни, но малцина знаят за тайния събор на огнеходците на Влахов дол. Голямата Аязма е разположена в приток на река Велека. Там в неделята преди празника на светиите Константин и Елена се събират хората от петте нестинарски села - Българи, Кости, Граматиково, Кондолово и Сливарово. Те по мръкнало потеглят от "конаците на светците", водени от огнеходци, тъпан и гайда, епитропа, момчетата с иконите. На Голямата Аязма всяко от петте села има свой и двор с жива вода и одърче, на което се полагат иконите. Всяко село прави трапеза, курбан и се вият хора. Тук ги е "прихващало" и танцували в огъня цяла нощ. По време на танца някои от тях имали пророчески предсказания, които винаги се сбъдвали. Панагирът е забранен първо неуспешно от църквата през 20-те, а после през 1947 г.от комунистическата власт. Обичаят е възстановен през 2005 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
