Свет Голдман
Той мразеше Горбачов, САЩ, както и женствените играчи. В същото време създаде най-големия отбор, който е съществувал в СССР. Заслужава си да почетем смъртта на хокейната легенда Виктор Тихонов.
Специалистът празнува в Берлин един от последните си големи триумфи. През февруари 1990 г., когато на хартия все още имаше СССР, а Виктор Тихонов все още бе държавен селекционер на най-успешния спортен тим. "Сборная" спечели 8 пъти световната титла и 3 пъти стигна до олимпийското злато. През въпросният февруари, три месеца след падането на Берлинската стена, Тихонов се появи на ледената пързалка "Яфещрасе" с ЦСКА (Москва), страшилището от съветската ера. Няма грешка, защото ЦСКА бе "Сборная". Вятърът на промяната обаче вече беше задухал, за да отнесе като ураган старата ера. И издуха най-добрите играчи на Тихонов. При това в Северноамериканската лига НХЛ, която Тихонов мразеше повече от всичко на света, ако не броим Михаил Горбачов. Последният бе наречен от него в типичен стар стил - предател. Цял свят се възхищаваше на Фетисов, Касатонов, Макаров, Крутов, Ларионов, които вече имаха договори с отбори от "вражески" за Тихонов страни, а световната федерация по политико-символични причини реши финалите за Европейската купа да се проведат в Западен Берлин.
ЦСКА спечели турнира с лекотата, която демонстрира и в предишните 12 години. Тихонов направи първи опит да се адаптира към новите времена. Съвет на играчите разпредели наградния фонд. Ако преди няколко седмици състезател се бе появил пред него с подобни идеи, щеше незабавно да бъде пратен бос на леда. Тихонов бе последният сталинист. И гордо отстояваше тази позиция като полковник от Червената армия и носител на ордена на Ленин.
Името му завинаги ще бъде свързано с перфектния хокей, на който бяхме свидетели през 70-те и 80-те. Този хокей обаче изчезна отдавна, а в понеделник загубихме и баща му - Виктор Тихонов. Той почина на 84 години в болница в Москва. ЦСКА бе творението на живота му. Тихонов бе кореняк московчанин и прекара живота си там, с прекъсване от 5 години в Рига, където бе принуден да води треторазряден тим в лигата. В Рига той положи основите, а ЦСКА бе шедьовърът. Но това, което изглеждаше толкова лесно и просто на терена, бе резултат на физически и психически тренировки, които бяха възможни само при тоталитаризма.
Тихонов имаше играчите на свое разположение по шест часа на ден, седем пъти в седмицата, 11 месеца в годината. Нападателят Вячеслав Биков веднъж помолил да пропусне тренировка, за да присъства на погребението на баща си. Тихонов отговорил: "Защо, нима можеш с нещо да му помогнеш?".
Ледът за него бе низ от победи, но и арена на най-големия му провал. За онзи мач се говори дълги години, след като СССР се разпадна, а Холивуд го филмира. В "Чудото на леда" той бе лошият, победен от смелите колежани в тима на САЩ, спечелили сензационно олимпийското злато в Лейк Плесид 1980. Това беше неговият край, две години след като пое "Сборная" и далеч преди фактическия. Тихонов не можа да забрави това унижение. И той затегна още повече дисциплината, докато не прекали. През 1988 г. защитникът Вячеслав Фетисов обвини треньора в "диктаторски и нехуманни методи". Тихонов спря изявите му, но не можа да спре духа на новото време. Фетисов поддържаше форма с тима на завод за моливи, за да продължи след това кариерата си в "Ню Джърси девилс".
Това бе началото на края. За кратко време той загуби играчите си и властта в отбора. През 1990 година в Швейцария беше последната му титла със "сборная". Помилваният бунтовник Фетисов отказа да спи в един хотел с останалите. Слизането започна постепенно. Тихонов бе освободен от националния, после от армията, а след това и от ЦСКА. В зенита на живота си пенсионерът трябваше да се помири и със злото - НХЛ. Наложи се по семейни причини. Неговият внук Виктор с благословията на дядо си подписа с "Финикс Койотс".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
