Немски колекционер си поръчал тракийски и центурионски доспехи
Стоян Андонов пази 35 лета занаята, не иска да бъде последен
Майстори на гайтани, на розово масло и на икони всеки ден творят в Трявна. Десетки туристи спират с любопитни погледи, за да се насладят на изкуството им. Това са малка част от занаятите, които центърът на културното развитие е приютил. Потопено във възрожденската атмосфера и намиращо се в Славейковото школо, се кипри малко китно ателие, в което последният майстор ножар на Трявна Стоян Андонов твори история. Със сръчните си пръсти и чрез традиционна стара технология той вае невероятни ножове с атрактивни форми. Майсторът, наследил занаята от собствения си дядо, успява в продължение на 35 години да го запази, като неотстъпва по нищо на намиращите се около него златарски и дърворезбарски ателиета. Отдаден само и единствено на тази професия и изхранващ с нея своите
пет синове и една дъщеря
Стоян разказва с усмивка как прекарвал дори по 18 часа на ден с чук в ръка. С тъга обаче признава, че занаятът не е доходен и за да се издържа, на месец е нужно да прави по 50 ножа. Съпругата му също е представител на една от залязващите професии - плетене на една кука. Макар и на 53 години, хващайки инструментите, Андонов се превръща в 30-годишен младеж, кипящ от енергия. С тази си сила той успява да създаде не само ножове, но и доспехи, саби, щитове, лъкове, арбалети, копие, шлемове, ризници, нагръдник и наколенници. Заради времето, което трябва да се отдели за хладните оръжия както от сърцето, така и от труда, интерес към древната професия от страна на младите няма. "Младият човек иска да живее на широко и да разполага с много пари. Ако го чувстваш занаята със сърцето си, ще му се отдадеш, въпреки че не носи доходи", обяснява майсторът.
Реставратор по образование
Андонов определя забравената професия като много фина. Правенето на нож изисква много внимание, но и време. От 6 до 8 часа е нужно за да се създаде кухненският нож, който е и най-желан, а месец и половина се твори дамасковият. Майсторът прави дори и касапски, и ловни. Процесът на създаване на един нож изисква няколко стъпки. На първо място се изковава острието на ножа от прътов материал. "След което се шлайфа, термообработва и минава през три различни по едрина шлайфа. Следва полиране на острието", обяснява майсторът. Последната стъпка, по думите му, е поставянето на гарда и занитването на двете части на дръжката към острието.
1800 лева бил най-скъпият
нож, който е правил мъжът. "Неговата дръжка беше от бивни на слон, а острието от дамаск, което се кове месец и половина. Общо правенето на този нож ми отнема около 2 месеца, но си заслужаваше усилията. Той може да се използва за всичко, но хора с възможности го взимат и само за украса", допълва още Андонов. Той се гордее и със своята сръчност да прави лъкове. Процесът там бил по-прост. За пример майсторът дава най-простият лък за правене - едносъставният. "Изрязва се, разцепва се и се оставя дървото да се изсуши. После се обработва, натягат се тетивата и се сгъва лъка", синтезирано разказва майсторът. По думите му сложните лъкове, като персийския, корейския и монголския, изисквали повече време, тъй като там се работело с
дърво, сухожилие, кост и рог
Лично ножарят направил и доспехи на всички националности, които са били на Балканите - траки, римляни, прабългари, византийци и други. "Изработих ги за свое удоволствие за около месец, месец и половина", признава той. Впечатлен от неговите творения и запознавайки се с труда му в интернет, богат немски колекционер потърсил Андонов, за да поръча уникати. Заможният чужденец поискал един комплект тракийски и един центурионски доспехи. Те включвали пълна екипировка - от шлема до коленниците и излезли 11 700 лева. Богаташът ги поставил на манекени в просторния му дом.
Стоян Андонов е търсен и от музеи. "Наскоро от севлиевския се свързаха с мен с молба да правя мечове", разказва майсторът. Търсен бил и за подновяване на артефакти, но само в сферата на оръжията, защото там е специалист. "Мога да състаря някои артефакти, като например доспехи, които са по-нови - да станат като изровени от някой проход, тоест изглеждащи като от преди 10 века. Мога да ги направя така, че по тях дори да има пръст от земята, сякаш са били в нея цяла вечност", допълва ножарят. Точна така направил и импровизирани
доспехи на византийския император Исак II Ангел
чиято армия била разгромена от нашите царе Асен и Петър край Тревненския проход през 1190 година. Български брадви пък майсторът направил за един от подвижните музеи в страната.
Така последният майстор ножар от Трявна запазва традицията, която в неговия род се предава от дядо на внук от 6 века. "Обичам го този занаят и ми се плаче, когато се сетя, че си отива. Ще се боря да се съхрани по-дълго време и да се популяризира. Можете ли да си представите, че това, което правите всеки ден с любов, утре вече няма да го има? Да, и аз не мога. И не искам", казва Стоян Андонов, затваряйки вратата на китното ателие, сгушило се в края на запазения и до днес възрожденски площад "Капитан Дядо Никола".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
