Година след смъртта на баща ѝ, който почина от рядка и тежка болест, Виктория Георгиева се връща в най-трудните си дни.
„За мен животът е доста суров. Много цветен, но и много суров. Последните ми две години бяха сериозен катарзис”, разкрива тя в интервю пред Мариян Станков-Мон Дьо.
„Баща ми беше болен от тежко заболяване. Много се надявахме всичко да се оправи или поне да се подобри. Той си отиде. Последните две години се бях изгубила. Бях в отрицание на всичко, което се случва. Обвинявах всичко около себе си и казвах: „Защо така? Защо на мен? Защо на семейството ми?”. В един момент се почувствах много на дъното и потърсих помощ от психотерапевт. След това започнах да ходя на спорт - нещо, което много ми помогна да изкарвам всичкия си гняв”, допълва Виктория.
За себе си открила, че се крие в нещо като кулата на Рапунцел. „Имах връзка, а човекът отсреща също ми казваше, че съм супер негативна. В един момент самата аз не можех да се понасям и си казах: „Стига, време е вече да промениш нещата”. Започнах много да работя над себе си - каква съм, защо съм такава и защо не съм се променила до този момент или защо не съм си взела поука от случващото ми се”, обяснява тя.
Виктория споделя, че дълго време ѝ тежало това, че не е успяла да си вземе сбогом със своя баща: „Не успях да му кажа как за мен той е като Херкулес. Въпреки че болестта го сломи страшно много. Най-вече душевно и психически. Исках да му кажа, че за мен той е най-силният човек, когото аз познавам и е пример. Най-голямата ми мъка е, че последните две седмици преди да си отиде, умишлено или не - избягвах да му се обаждам. Той просто спря да говори и ми беше трудно да приема това”. За баща си казва, че няма да забрави чувството му за хумор.
В онзи момент разкрива, че болката я демотивира да прави музика. „Нищо не излизаше от мен. А аз знам колко съм насъбрала и мога да кажа. Но една дума не можех да напиша. И се чувствах много зле. Но и това започна да се връща, започна да цъфти”, обяснява тя.
„Имам доста ментални проблеми - със себе си, най-вече. Аз съм много самокритичен човек, много се самобичувам, винаги насочвам всичко, което ми се случва, към себе си, и то по непозитивен начин. Много често съм жестока със себе си. Обвинявам се, че не съм достатъчно добра, че не съм достатъчно красива, че не съм достатъчно слаба”, казва още певицата.
Виктория се замисляла и дали самокритиката не е травма от детските ѝ години. „Каквото и да правя със себе си, буквално, за да постигам външния си вид, какъвто е, изтезавам тялото си - защото правя много тежки диети”, посочи тя.
Изпълнителката се върна към училищните си години, когато разкри, че е била обект на подигравки заради килограмите си. „Какви ли глупости не съм чувала… Наричали са ме Шрек, Фиона, прасе”, обяснява тя. Когато била малка изразявала това чрез агресия. „Бях голяма побойничка до 4 клас. Ходех и ги биех всички. Когато станах тийнейджър, се затворих - започнах да преживявам всичко много тежко. Да не се харесвам и на моменти не ми се живееше. Утешавах се с храната, което е хранително разстройство”, обяви изпълнителката.
Когато е на 15 години, прави тежка диета, която определя като „издевателство над тялото”. „Живях един месец само на айрян и вода. В един момент тялото започна да иска своето и започнах да ям двойно повече”, обясни Виктория.
За любовта споделя, че ѝ е много болезнено да чуе: „Повече нямам чувства към теб”, „Не те харесвам”, „Не те обичам”. Все едно това е един нож. Случвало ми се е. Била съм жертва на изневяра”, обяви тя.
Ако беше Господ, сега на себе си би казала: "Справяш се чудесно, правиш най-доброто, на което си способна. Браво!”.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
