Който не е спечелил Полски Тръмбеш, не е спечелил нищо. В последните години градът, дал на България певеца Веселин Маринов и театрала Христо Бойчев, се превърна в своеобразен връх Шипка за родните политици. Какво тук значи някакво си 24-то софийско многомандатно районче например, ако знамето ти не се развее триумфално над Тръмбеш, а партийният химн не се слее с музиката на първия у нас пеещ фонтан. Тук победата е по-сладка от тирамису, а поражението горчи като пелин. Знаят го и Станишев, и Цветанов. Миков тепърва ще го опита.
Напук на ембаргото местните завъртяха фестивал на руската песен
В Полски Тръмбеш романтиката е в стиховете на талантливата млада поетеса Елена Денева. На улицата поезията е малко. Безработните наближават двадесет процента, а възторжените предизборни обещания с нищо не помагат тази драматична цифра да се смали. Гарата повече изпраща и все по-рядко посреща. Съдба. Като на повечето по-малки родни градчета. Но отчаянието не е родено в Полски Тръмбеш.
Градът е бил е ще бъде, вярват хората му и се връщат към времето, когато в някогашното село е имало повече банки, отколкото в Бяла. И нито една не е фалирала. Но явно и тогава, и днес, умът на човека не се измерва само по това колко пари има в сметката му. В Тръмбеш още с възхита се говори за стария бохем Панайот. Той се радвал на много деца и някой друг декар земя. И докато съселяните му упорито се потели над нивите, умникът продавал своите и със завиден замах ги изяждал и изпивал, обладан от превъзходно настроение. На общественото хулене той отвръщал само с лека усмивка между две поръчки в кръчмата.
И когато възмущението на родата стигнало точката на кипене, дошъл 9 септември 1944 година, а след него и кооперирането. Другите оплаквали потъналото си в ТКЗС-то имане, а въпросният Панайот, както винаги, отпил и с подобаваща скромност приел негласното решение да бъде обявен за велик мъдрец.
Точно преди петдесет години, на 8 септември, в навечерието на тогавашния (днес вече не) празник на свободата, със съответните укази Полски Тръмбеш става град. Тогава в него живеят 4700 души, а с присъединеното съседно село Климентово стават цели 7100. Всяка сутрин на работа тръгват около пет хиляди. Пет десетилетия по-късно толкова са жителите на целия Тръмбеш. Днес кметът Георги Чакъров мечтае за инвеститори. Обещава, че дойдат ли, ще срещнат красива природа, добри хора, ниски данъци. Освен това ще могат да се къпят в новия басейн, а всяка сряда ще се радват на прочутия местен пазар. Васил Бережен е готов да потвърди, че това е самата истина. Той е дошъл тук преди двадесетина година, когато родната му Грузия воювала и животът вървял наникъде.
Днес той има в околността фабрика за преработка на масла и е благодарен за толерантността и вниманието, проявявани към него като чужденец.
Едно такова значимо събитие като погражданчаването на селяните изисква достойно отпразнуване. В Полски Тръмбеш веселбата по повод юбилея от смяната на табелата продължи три дни. Върхът, разбира се, беше концертът на Веселин Маринов. Площадът отесня, а сред зрителите бе родата, приятелите, съученички и почитатели от цялата Търновска област. Въпреки ембаргото на Европейския съюз и напечените отношения с Москва, в Тръмбеш имаше фестивал на руската песен. За радост на децата, около споменатия фонтан, с какъвто могат да се похвалят само в Дубай, се разхождаха Супермен, Батман и Пипи Дългото чорапче. Търговците не бяха много, но захарен памук имаше достатъчно. На празника си градът заложи на културата. Елена Денева представи четвъртата си книга "Сенки и бонбонки".
Развълнуваната й учителка по литература я обяви за новата Петя Дубарова. Христо Бойчев, председателят на "Асоциацията за изкуство и култура Полски Тръмбеш", която помогна стиховете да видят бял свят, намекна, че Елена е поредният талант, който се ражда в този забележителен град, за който скоро ще знае целия свят.
Изложбата на Никола Манев пък доведе ценители чак от София. Дори козарката Мария остави стоката си и се захласна по картините на парижанина. Впечатлена, тя поиска да купи афиш от експозицията. Манев й подари покана с автограф. Затрогната, животновъдката отвърна на жеста с почти килограм прясно козе сирене и сърдечна целувка. По-голямо удоволствие от това да вземаш, е да даваш, каза художникът и в духа на френската поговорка: Няма любов, има любовни доказателства, подари картината "Хоризонти". Тя ще бъде закачена навеки в местния Исторически музей, където на изобразителното изкуство е отредена цяла зала. Ценните платна в нея са дар от известния галерист Огнян Боев, роден в Полски Тръмбеш. Между тях е картината на Георги Пенчев "Нощем с белите коне", вдъхновила Павел Вежинов за прочутия му роман. В читалището пък е уникалното дарение на Христо Бойчев - 100 плаката, от четиридесет държави на петте континента, където са поставени негови пиеси.
Римска колона и бъчва скривалище в музея
Само преди седем години, почти в центъра на Полски Тръмбеш, една руина събираше въздишките на по-възрастните жители. Училището, в което повечето от тях бяха пристъпвали като първокласници, се сриваше пред очите им. И дойде Христо Харитонов и благодарение на присъщия си инат, знания и приятели днес там има исторически музей, с какъвто никакво градче от такъв ранг не може да се похвали. Още на входа е най-ценният експонат - колона от 136 година, която е отбелязвала границата на някогашните римски провинции Мизия и Тракия. Да не обидим другарите комунисти, ама петолъчката не е тяхно откритие, защото тук има издълбана върху камък още преди 8000 години. В експозицията е и огромната бъчва на дядо Първо, чието двойно дъно позволявало в нея да се налива вино и да се крият въстаници. Сред по-новите експонати са диск на Веско Маринов, винилова плоча на родената тук прочута народна певица Мита Стойчева, герб на ТКЗС, протокол от създаването на местната ловна дружинка, дори списък на данъчните.
Историческият музей в Полски Тръмбеш е единственият в страната, който има и антропологически отдел. Наблизо е роден прочутият професор Йордан Йорданов, който някога възстанови от черепа главата на Раковски и още много бележити българи.
А иначе в малко смешното име Тръмбеш няма нищо смешно. Названието идва от старославянския глагол тръмбя, което ще рече: почиствам стари треви и храсти, преди да се захвана да ора нивата. Вярно е, че днес почти на никой не му се занимава с тази работа, но хората, които някога са кръстили селото, едва ли са мислили, че ще дойдат времена като днешните, в които потомците им ще изоставят нивите, за да строят къщи във Франция, Испания и дори Лондон.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
