Всички ние знаем легендата за основателя на Велика България, хан Кубрат, и снопа с пръчки. Макар да завещава през VII в. на синовете си да останат заедно, те са принудени да се пръснат по света. Съдбата им е различна, но най-интересна е на двама от тях - Аспарух и Котраг. Единият създава държавата на река Дунав, а другият поема на север. Неговите "сребърни българи", кутригурите, се установяват в района на Средна Волга, където водят тежки битки с маджарите. Към средата на IХ в. хан Айдар ги разбива и изтиква към Европа, а в 922 г. хан Алмас основава Волжка България. Издигат се каменни градове като първата столица Биляр, по-късната Болгар, Сувара и др. До ХII в. държавата обхваща огромна територия от днешна Самарска област в Русия до Северна Чувашия и Южното Приуралие.
Намираща се на ключово място, Волжка България е принудена често да воюва. През Х в. тя приема исляма от арабите, за да си осигури подкрепата им срещу стария враг на българите, хазарите. После следват многобройни войни с русите, за да дойдат през ХIII в. страшните монголи. Макар да влизат в границите на "Златната орда", волжките българи запазват значителна автономия. Особено се издига северната част на някогашната държава с главен град Казан. През ХV в. отхвърлилото монголската власт Казанско ханство се сблъсква с Московското княжество. След дълга обсада в 1552 г. войските на Иван IV Грозни влизат в града.
Днес Казан е столица на Република Татарстан, част от Руската федерация. В нея живеят 3,8 млн. души, от които най-многобройни са т. нар. татари. Това име се появява едва в ХV-ХVIв. и по време на Казанското ханство. По политически причини етнонимът е съхранен от русите. Историческите извори обаче са единодушни, че
коренните жители дълго не приемат наименованието "татари"
и настояват, че са българи. Както винаги в такива случаи на помощ идва науката и то най-вече - археологията. Благодарение на нея стана възможно през 2005 г. да се чества 1000-годишнината от основаването на Казан.
Тази дата дълго време бе отричана в руската и съветската историография. Твърдеше се, че градът е създаден едва след ХIV в. Единственият запазен писмен източник е Казанската летопис, според която градът е основан в 1177 г. Този извор обаче е доста несигурен. И все пак именно той ляга в изследванията на историка Алфред Хасанович Халиков. Още през 70-те години на ХХ в. ученият събира много данни за домонголския период на града, но скоропостижно умира в 1994 г.
Делото му обаче е продължено от археолога Фаяз Шарипович Хузин. Той е роден през 1951 г. и учи в Казанския педагогически институт. В представената в Ленинград кандидатска дисертация той проучва една от столиците на Волжка България, Биляр, която разкрива заедно с Алфред Халиков. Натрупаните знания обобщава в защитения си Удмуртския университет докторат на тема "Българският град в Х-началото на ХIII в." През 80-те години Хузин прави експедиции в Сувар, Джукетау и Чала, извършва разкопки на Кирменското и Еламужкото градища.
Разкопките в старата част на Казан ученият започва в годината на смъртта на учителя си. На голяма дълбочина под останките на късните периоди се появява непознат културен пласт, датиран най-общо в домонголския период от Х-ХIII в. Постепенно се очертава селище, оградено с дървена стена и ров. То имало търговско-занаятчийски квартал и жилища за гарнизона. Но сензацията идва от откритите най-ранни предмети от Х-ХI в. Особено важни са арабската сребърна монета от Х в. и незнайно как попадналата чешка монета на княз Вацлав (907-935). Появяват се апликации за конски юзди и коланни накрайници, които пък се свързват с маджарите. Намерените женски накити, оръдия на труда и оръжие от този пласт се определят в края на Х началото на ХI в. А азбуката на археологията, керамичните съдове, насочва към прочутата салтово-маяцка култура, определяща ясно наследниците на Велика България на хан Кубрат. Изводът е категоричен - Казан е бил създаден като град още във Волжка България.
Веднага се появяват и скептици. Някои от тях излизат от научни позиции, докато зад намеренията на други прозират незабравените панруски амбиции. Хузин е обвинен във фалшификации и подхвърляне на находки на обектите си. Тогава той започва широки консултации
с руски учени от 20 града и с чужди специалисти от 22 страни!
Така например унгарските предмети са определени в Будапеща, а женските накити са изследвани от проф. Йохан Калмер от университета "Хумболд" в Берлин. Керамиката се датира чрез методи на точните науки. Радиовъглеродният анализ е извършен във Виена, докато в Берлин е приложен термолуминисцентният метод. Особено интересни резултати дава проучването на средноевропейската монета, за чието определяне са привлечени нумизмати от Чехия. Тя се явява най-ранната известна монета на тази страна и е единствена в света. Оттук Фаяз Хузин извежда логичния въпрос - откъде ще я вземе, за да я подхвърли на обекта си?
Така датировките на учения постепенно са приети от научната общност. А те означават само едно - заедно с Болгар и Биляр, Казан през Х-ХIII в. е бил един от главните центрове на Волжка България. Така се стига и до честванията през 2005 г. на 1000-годишнината от основаването на града. Както отбелязва Фаяз Хузин, 1005 г. е съвършено условна. Всъщност, ако се имат предвид находките, селището е съществувало дори по-рано от тази дата.
Каре 1: Славата на Волжка България
Мощната държава се намира на прочутия "Път на коприната" от Азия към Европа по р. Волга. Арабските автори Ибн Фадлан, Ибн Руста и руските хроники с удивление разказват за приказната страна България. В Х в. местните търговци контролират икономическите връзки на Древна Русия, Прибалтика и Скандинавия със страните от Средна Азия, арабския Изток, а също Иран, Индия и Китай.
Каре 2: Прабългаринът Алфред Халиков
Някога покойният археолог и баща ми, проф. Димитър Овчаров, бяха добри приятели. Запазени са доста писма, в които двамата учени споделят вижданията си. В тях отлично се долавят убежденията на най-известния историк на Татарстан. Той откровено се нарича българин. В един текст пише на баща ми "Протоболгарину от протоболгарина!" (На прабългарина от прабългарина!)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
