Мястото зарежда и те прави по-силен, убедени са поклонниците
Това е промяна на светогледа, а не на логическото мислене, обясняват отците
Света гора - София. Преди да стъпя в Света гора, ми бяха казали, че със сигурност това няма да е единственото ми посещение. Скептично изслушах хората, които ми говореха преди три години, когато в Монашеската република ме доведе най-вече любопитството. Днес след пет пътувания, 11 посетени манастира и куп перипетии Света гора наистина е мястото, където винаги ще се връщам. Защо Атон тегли към себе си толкова много хора разбрах след много срещи и разговори, в които всички са убедени, че покаянието е причината да се връщаш на това свято място.
"Тук нещата се възприемат с разума, а не с очите". Така формулира първото си впечатление от Света гора лекарят, който бе един от десетината поклонници в Зографския манастир миналата седмица. Мъжът, приближаващ 50-те, седна пред малката църква "Успение на Пресвета Богородица" и се загледа в една точка, като промълви, че в това положение може да прекара целия ден.
"Тук човек се зарежда и става по-силен", признава Томи Иванов, седнал пред българския манастир в Света гора. 37-годишният мъж идва в светата обител за втори път и е поискал от монасите работа за няколкото дни, в които ще остане. "Върнах се отново, защото осъзнах, че на това място човек се разкайва", казва Томи, който е бил тук за пръв път преди четири години. "Тогава бях много отчаян и уморен. Когато си тръгнах, осъзнах, че съм се променил и не съм същият човек. Успях да си завърша образованието и никакви проблеми не бяха в състояние да ме сломят психически", спомня си той. Според Томи спасението му е било заради промяната в мисленето, което пък е довело до решението да живее като християнин. "Цялата истина е тук. Затова намерих сили и смелост пак да дойда, защото пътуването до Света гора си е преживяване и премеждие. Не знаеш дали изобщо ще стигнеш. Изкарах две партизански нощи в Уранополи, докато получа виза", добавя той.
Службата в съборната църква лекарят сравни с медитация. Прекара два часа прав, но със затворени очи, наслаждавайки се на песнопенията на монасите. Излизайки от храма, пък пожела да остане сам със себе си в мрака, който падна над светата обител.
За някои спокойствието на Света гора е плашещо. Свикналите с житейския шум обаче бързо превключват. "Някои идват като обикновени туристи, без да имат никакви поклоннически идеи и въпреки това продължават да се връщат. Всъщност чувството на покаяние ги тегли насам. Когато човек се озове в това спокойствие, започва да осъзнава своите грехове и прегрешения и иска да се освободи от тях, като се изповяда. Много хора идват при нас и се изповядват за първи път", казва отец Климент. Според отеца покаянието, което всъщност е изповед, е хубаво усещане, защото всеки човек допуска грешки. "Нека не забравяме, че единствено Господ е безгрешен", казва монахът.
Всъщност покаянието е едно от седемте тайнства на Православието. Смятано е за такова, защото по невидим за хората начин Господ дава благодат, даваща сила да продължиш да се бориш срещу греха, тъй като човешката натура е слаба и понякога прегрешенията се повтарят. "Трябва да се стремим да намразим всичко, което сме вършили грешно. Колкото пъти паднем, толкова пъти трябва да станем. След всяко падане, прекръстваме се и продължаваме напред", казва отец Климент.
В това място има нещо, което ме променя и което ме кара пак да се връщам. Така обясняват честите си пътувания до Света гора много от мъжете. Голяма част от тях са открили религията именно в Атон, като в повечето случаи това е станало съвсем неусетно.
"Покаянието е промяна на мисленето, но не на логическото мислене, а промяна на светогледа", смята отец Висарион, който е първи епитроп на българския манастир в Света гора. Според него промяната идва след осъзнаването на греха. "За покаянието няма предел. Това е една безкрайна промяна и приближаване до Господа. Истинското покаяние е връзка с Господа и колкото по-близо си до безкрайно чистия, толкова по-лесно виждаш в себе си и най-дребните си петънца. Това е все едно си застанал пред огледало. Когато си далеч от него, не виждаш всички детайли, но доближиш ли се виждаш къде си се изцапал. Затова колкото се приближаваме до Господа, толкова по-добре виждаме къде трябва да се поизчистим", добавя Висарион.
На тръгване от манастира лекарят вече прави планове за следващото си идване в Света гора. "Само трябва да е друг сезон. През август е прекалено топло", казва той. Дали е осъзнал греховете си и се е приближил до Бога, знае единствено той. В манастира обаче са убедени, че това няма да бъде последното му идване.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
