Революция без поети не може. Ние си имахме Ботев, унгарците - Петьофи, руските болшевики - Маяковски. Едно от знаковите лица на ранната ни демокрация също е поет - Едвин Сугарев. Сега той отново обяви гладна стачка - третата поред в живота му - в знак на несъгласие против системата.
Едвин Сугарев е роден през 1953 г. в София. Баща му е потомък на македонски комити, а майка му е
плод на щастлива любов между поляк и шведка
за които България е станала втора родина. През 1978 г. завършва българска филология в Софийския университет и защитава последователно "малък" и "голям" докторат, както се казва днес. Става научен сътрудник в Института за литература, преподавател в Софийския и Пловдивския унивурситет. А днес е в Нов български университет. Главен редактор на "Литературен вестник" и автор на десетки стихосбирки и книги с литературна критика.
Това е официалната част от живота му. През 1989 г. Едвин започва да редактира самиздатски алманах "Мост". Което го прави един от първите дисиденти в страната. По време на екопротеста през октомври 1989 г. Едвин Сугарев е неотлъчно в градинката пред "Кристал". На първата демонстрация на 3 ноември с. г. той е в първата редица заедно с Петър Берон и Петър Слабаков. И в изборите за Велико народно събрание през 1990 г. му беше отредено място в столичната мажоритарна листа на СДС, което му гарантира депутатското място. Когато започна драмата на сините около приемането на конституцията, Едвин разкри, че те са резултат на
плана "Клин" - внедряване на "бивши комунисти"
като Петко Симеонов и Александър Каракачанов в ръководството на опозицията. И стана един от 39-те сини депутати, които обявиха гладна стачка против новата конституция на страната. Така Сугарев стана популярна фигура сред хардлайнерите в СДС. Това му осигури място и в 36-ото народно събрание.
Но шило в торба не стои. След прословутите "Боянски ливади" той обяви президента Желю Желев за предател на синята идея. И обяви втората си гладна стачка, с искане той да подаде оставка. Президентът Желев не го направи, но клеймото "предател" остана и бе отхвърлен от СДС. Този революционен фанатизъм, който
му спечели прякора "синият Дзержински"
притесни прагматика Иван Костов. И когато през 1997 г. СДС спечели изборите - този път с много, макар и не завинаги - Сугарев бе назначен за посланик в Монголия, а после в Индия. Не че това особено го притесни. Той никога не е ламтял за пост или облаги. Няма дори кола, а вилата му в Камен бряг си е просто селска къща. Едвин винаги е твърдял, че е "поет, принуден да се занимава с политика". Блазни го духовната власт, властта на поета над сърцата на хората. И за разлика от почти всички днешни политици не е ли съгласен с "линията на партията", я напуска. Както напусна през 2003 г. СДС.
Неспокойният му дух го е накарал
да се разведе два пъти и да се ожени трети път
Първата му съпруга Ралица е художничка, която от 1989 г. живее в САЩ. Там е и щерка им Ела. С втората съпруга Пенка, колежка на Сугарев в литературния институт на БАН, са родители на момче и момиче. На третата му жена, Мария, пък са посветени най-много стихотворения в българската история на литературата, твърди самият Сугарев. За нея той е написал 7-8 стихосбирки. Като истински човек на духа Сугарев събира всяко лято потомството си в Камен бряг. И е приятел и до днес с всички бивши дами на сърцето си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
