Сега ученият дели времето между Америка и Варна
Проф. Иван Бързаков изля тъгата на вечното изгнание в поезия
Виждах свободата - светещия залив на Триест, и това ми даде сили да доплувам до брега. С тези думи връща лентата назад на своето бягство преди 37 години от родината и от тоталитаризма българинът емигрант проф. Иван Бързаков. Известният интелектуалец и поет е с две номинации за Нобелова награда за литература от Шведската академия, които получава за по-малко от пет години след публикацията на първата си книга "Яростно в скръбта" в края на 2009 г.
От Варна тръгнаха снощи премиерите на третото й издание.
Като литературен феномен, "защото до нея, а и след това, никой с такава разтърсваща поетична сила не изобличи комунистическия терор...", определя книгата литературният и филмов критик Атанас Свиленов. А цялата поетична трилогия с останалите две книги "В съня на пропастта" и "Лумнали огньове" разказва в стихове и есетата драмата на поета, на емигранта и вечния изгнаник .
Но както казва кумирът му Петьофи - "Две неща ми трябват само на земята - любовта и свободата ...".
Иван Бързаков решава в Христовата си възраст да емигрира на всяка цена. Още през далечната 1961 г. прави първия си неуспешен опит през южната ни граница с Турция по море, когато е едва на 19 години. С висока температура, без открит лист, милиционерите го арестуват в дървена тоалетна на плажа в Царево. Дърпат му един як бой в управлението в Бургас и го връщат обратно в София. Дори само мисълта да бягаш, те правеше престъпник по онова време, казва Бързаков. Оттогава е и черното му досие в милицията. Успява да завърши английска и българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски" и само на 23 години е най-младият редактор на двутомника "Винсент ван Гог: Из писмата на художника до брат му Тео". На 25 години заедно с Емил Панов превежда от немски за 10 дни пиесата на Бертолд Брехт "Дните на комуната", която веднага се играе след това на сцената на Народния театър "Иван Вазов". Работи като журналист, преводач, преподавател по естетика, но не марксистко-ленинската, за което винаги и
навсякъде го дебнат, гонят и уволняват
През цялото време младият българин тренира с преходи през Витоша и плуване, готви се за мечтаното бягство. През триста препятствия тръгва за биенале уж в Краков, но не по задължителния тогава маршрут през Румъния. Успява да заблуди комисията и тя го пуска през Югославия. Оттам планът му е да стигне до пристанище Копер в Словения и да преплува до заветния Триест в Италия. Трудният преход е трябвало да започне на култовата соцдата 9 септември през 1976 година и заради това отложил за другия ден. Запасил се с 15 туби вазелин, за да намаже тялото си срещу солената вода. В драматичната нощ плувал 11 км сред буря и акули в Адриатическо море. Всъщност го предупредили за тях, а по-късно разбрал, че заради бурята морските хищници се изтеглили навътре в морето. Но за това пък светкавици и гръмотевици падали на 10-15 метра пред него и по чудо не го убили. А изведнъж водата сякаш завряла, кипяла и на другия ден разбрал, че земетресение ударило италианския бряг. Когато доплувал с надеждата за свобода до близкия залив на Триест, изведнъж на брега се оказал между двете бариери на югославската и италианската граница. Започнал да тича гол по плувки, а граничарят на съседната ни соцдържава
го взел за смахнат западняк от близкия къмпинг
където почиващите често си правили нощен маратон. Отсреща го пресрещнали италианските власти, но дори кучетата им не залаели. Поискали документи за проверка и българинът предал своя зелен паспорт, увит в много найлон и оцелял през дългите часове в морето. Настанили го зад решетките на граничния лагер, а от сутринта започнал нелекият му емигрантски живот.
"Считай сина си за покойник, жив е, но за вас е мъртъв". С тези думи предупредили от Държавна сигурност майката на Иван Бързаков. А жената шест седмици се заключила у дома и никого не пускала в мъката си при себе си. Българинът емигрант се запознал с англичанин, който от Милано пуснал картичка до съпругата на негов братовчед в Пловдив, която е германка. Подписал я от Ханс Шнел - в превод Иван Бързаков, и така вестта, че е жив, стигнала и успокоила майка му.
Иван емигрира на 33 години, когато бягството от народната република се наказва със смърт и затвор. Законът за всеки, който наруши границата и не се върне в срок, действа от 1952 г., припомня Бързаков. През 60-те години невъзвращенците ги обявяват за авантюристи и ги пращат без съд в концентрационните лагери, като смъртното наказание вече толкова строго не се изпълнява заради международната конюнктура.
В САЩ българинът завършва в New York City University, след това защитава двоен докторат по теория на образованието и психология. Създава системата ОПТИМАЛЪРНИНГ за развиване на мисълта и приложена в 29 страни по-късно, а той е номиниран за престижната международна награда в областта на образованието Grawemyer, присъждана само на личности, създали метод или идея с доказано световно значение. Всъщност Бързаков е последовател и моделен учител в уникалната сугестопедия на д-р Георги Лозанов, още в България преди емигранството си.
Сега ученият прекарва половината от годината в Америка, а останалата във Варна, където си е купил апартамент край морето до Ривиера.
Има 4 деца - син, голяма дъщеря и две по-малки близначки. Всички носят български имена. Всъщност никога не съм напускал родината си, винаги съм бил в България, с езика й, с националните й герои, поети и писатели, казва кандидатът за Нобелова награда. Днес е резултатът от вчера, но изгнанието е вечно, казва с тъга той. Много от стихотворенията му са посветени на това, че емигрантите и навън , и завърналите се не могат да намерят себе си. Изгнаници нарича той и хората, които се чувстват чужденци в собствената си страна.
"Някои хора. Ще паднат. Умрат. Но не могат да се наведат", е написал поетът в едно от най-хубавите си стихотворения "Песента на тополите".
След Варна феновете на поезията му го очакват на 25 ноември, на 4 и 9 декември в София, а междувременно на 3 декември в Пловдив, където са премиерите на "Яростно в скръбта".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
