Преди седмица Върховният административен съд осъди здравната каса за това, че отказва лечение на хората с множествена склероза. Битката повежда преди три години Десислава Раянова, защото касата отпуска медикаменти на болните с до 65% инвалидност, а останалите трябва да се оправят сами. Нейното дело обаче е само едно от стотиците, които провокира обърканата ни здравна система.
Никой не знае колко е точният брой на делата срещу неуредиците в здравната ни система, защото са пръснати във всички съдилища на страната. Той обаче не е никак малък. Над 350 са само случаите, които са събрали от Центъра за защита на правата в здравеопазването. Някои от исковете са заведени преди 2000 г., повечето обаче са от последните 4 години. Над 160 от тези дела са на адвокатите на пациентската организация, а останалите са дело на други юристи. Видът им пък е точен барометър за наболелите проблеми в системата и катализатор за решаването им.
Най-голяма част от делата може да се сложат в графата
доктори срещу системата
От 160 дела в ЦЗПЗ – около 60 са на различни болници и медици срещу наложени глоби от здравната каса, откази на фонда да сключи договор или да плати за лечението на пациенти. Те се водят поравно и от клиники, и от джипита, и от специалисти в извънболничната помощ.
Сумите, заради които са започнати делата са различни. Те варират от 200-300 лв. до десетки хиляди. Най-големи са исковете от 2010 г., когато здравната каса спря да плаща на болниците, защото финансовото министерство не й привеждаше парите. Тогава в началото на годината няколко месеца болниците караха на мускули. Клиниките решиха да се организират и да поведат дела, за да получат забавените си пари, включително и лихвите. Оттогава е и дело за 18 хил. лв. на една от ощетените болници.
Сред другите казуси, пряко насочени срещу системата, са така наречените
административни дела
В ЦЗПЗ те са 9 за последните 4 години. Всички те са знакови случаи, които се помнят и до ден днешен. Такова е делото срещу Наредба 34, която казваше, че лекарства могат да се отпускат само според бюджета на здравното министерство, а не според потребностите на хората. Ако това ограничение беше станало факт, и до ден днешен пред сградата на ведомството нямаше да стихват протестите за лекарства.
Друг пресен случай е делото срещу Наредба 49 на МЗ, с която се въвеждаше минимално изискване за броя на леглата в болниците – 30 и 60. То беше премахнато заради недоволството на малките болници, които смятаха, че няма нужда от подобно условие за качеството на лечение. Сред другите интересни случаи е дело срещу Националния рамков договор и срещу решения на управителния съвет на касата. В момента пък центърът ще съди наредбата за младите медици, тъй като тя ги закрепостява да работят на едно място, ако държавата им плаща обучението. Не всички дела обаче водят до промяна в системата.
За съжаление решенията на съда не винаги се изпълняват, казва Стойчо Кацаров, председател на ЦЗПЗ. Един такъв пример е делото за новата здравна карта на страната. Седем от регионалните карти са обявени за недействителни от съда, което автоматично прави и цялата карта нищожна. Въпреки това тя продължава да се тиражира като последната актуална и достоверна снимка на мрежата от лечебни заведения у нас.
Административните казуси са основна част и от съдебната практика на друга формация – Националната пациентска организация. Едно от знаковите им дела беше това срещу ограничението веднъж годишно да се включват нови лекарства в позитивния списък, който плаща държавата. Ако това правило беше останало, болните хора щяха да чакат повече за новите терапии. Те заведоха и делото срещу ограничението лекарства за множествена склероза да се дават само на пациентите с до 65% инвалидност.
Броят на тези "административни" казуси занапред ще зависи от това доколко политиката в здравеопазването се вслушва в интересите на пациентите и лекарите. Най-вероятно те няма да намалеят с годините, тъй като у нас държавата определя политиката си в здравеопазването, водейки се предимно от идеята да спести пари.
Динамика обаче се наблюдава в друг вид от съдебните казуси – тези за така наречените
лекарски грешки
Техният брой непрекъснато се увеличава, казва Стойчо Кацаров. Досега ЦЗПЗ има около 30 подобни дела. Само за последните два-три месеца броят им е набъбнал с десетина. Сред тях е случай във «Св. София» за починало бебе от вътреболнична инфекция и друг казус за отказано безплатно лечение на дете с детска церебрална парализа от специализираната болница в столицата. Две от делата са на хора с проблеми около бъбречни трансплантации в болница «Лозенец». От ЦЗПЗ са дали и 8 случая на прокуратурата за причиняване на вреда или смърт при лечението.
Макар че съдебните дела не са приоритет за НПО, там също не могат да останат настрана от молбите за помощ в подобни ситуации. Делото за Милко Михалевски – човекът, на когото отрязаха ръка след злощастна коронарография в болница «Кардиолоайф», се води с наша помощ, каза Станимир Хасърджиев.
Една много специална част от делата са и тези за неполучени лекарства. Едва ли някога ще забравим казуса на Теодора Захариева. Тя успя да осъди държавата за това, че не й осигури навреме нужните медикаменти. За съжаление това не спаси живота й, но даде кураж на десетки хора след това да потърсят правата си и да променя системата. Само ЦЗПЗ е завело 8 дела за забавени лекарства за рак. Всички те са на финала и почти до едно са спечелени.
Сега вече такива случаи нямаме, защото системата се промени, лекарствата отидоха в касата и хората ги получават навреме, казва Стойчо Кацаров.
Това е един от най-ярките примери как съдът променя здравеопазването. Според Стойчо Кацаров това ще продължава занапред и то е пътят системата да се подобри. На по различно мнение е Станимир Хасърджвиев. Делата не трябва да бъдат начина за промяна на системата, нужна е адекватна плитика, смята той. Дали съдебните казуси ще бъдат основния коректив на системата времето ще покаже, но със сигурност те ще се увеличават.
Броят им у нас все още е малък, тепърва хората осъзнават правата си, категорични са специалистите. Според тях има и някои детайли, които трябва да се изгладят. Един от тях е липсата на яснота в нормативните актове какви точно са правата на болните хора и в какв срокове трябва да се получат. Това трябва да се регламентира в един закон за пациента, смята Станимир Хасърджиев. Защото без ясни срокове за финансирането на едно лечение например, човек не може да потърси отговорност, ако то се бави.
Друг проблем при делата са таксите за завеждането им. Сега те са в размер на 4% от стойността на иска. Хората нямат пари и затова завеждат дела за по 15–20 хил. лв. дори, ако един човек е починал.
Едно дело трае около три години, с всички разходи отиват поне 2-3 хил. лв., сметнали са от ЦЗПЗ. Затова често водим дела и без хонорари, казва Стойчо Кацаров. Въпреки трудностите той обещава, че ще продължават да защитават правата на пациентите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
