Идеята на експедицията "Преоткрий България" е свързана с миналото. Но обикаляйки по следите на изгубеното време, екипът често се натъква и на хора и обекти, които показват, че той не е сам. И че все още има родолюбиви хора, които, без да чакат от държавата, правят какво могат, за да не се затрие духът и паметта на нацията
Вече осма година, когато влакът минава през Искърското дефиле, пътниците се струпват на прозорците, за да видят как дядо Йоцо отново стои на своята скала, за да поздравява нова България. Но малцина знаят, е че дължат "оживяването" на Вазовия герой на инициативността и родолюбието на местния бизнесмен Огнян Петров. Роденият в Очин дол предприемач, фермер и ресторантьор е успял да убеди съответните "отговорни фактори", че именно тук е мястото, откъдето би следвало, според фантазията на Иван Вазов, дядо Йоцо да е посрещал и изпращал влаковете.
"Знам много добре, че е измислен литературен герой, но защо пък да не е именно от Очин дол?" смее се Петров. И днес - пак със свои средства, е превърнал пространството около паметника в истинска цветна градина.
Една идея ражда друга. Паметникът на дядо Йоцо вече се е превърнал в символ и средище на фолклорен празник, наречен на знаменитата фраза от Вазовия разказ - "Де е българското?" Едва ли може да се намери и по сполучлива дата за неговото провеждане - Неделята на Слепия (шестата неделя след Възкресение), която тази година се пада на 9 юни.
"Събират се 400 до 600 души, пред които връчваме наградата "Дядо Йоцо", разказва Огнян. Тя представлява бронзово копие на паметника и се дава за заслуги за запазването и популяризирането на българските традиции и минало.
Не по-малка гордост на Огнян Петров е и направеното от него случайно откритие на ранновизантийска базилика. Всъщност едва ли може да се нарече случайно. Защото местността, където това се случва, се нарича Пресветица. Имало е оброчен камък, край който празникът на всички български светии се е правил общоселския курбан.
Петров решава да вдигне малък параклис, за да се възроди традицията. И още при първата копка през 2001 г. се натъква на древния храм. Археологът от Врачанския музей Георги Ганецовски поема грижата за разкопките и изследването на обекта, а всички разходи по реставрацията и социализацията на обекта отново поема бизнесменът. Трикорабната базилика, датирана към V-VI век, е уникална преди всичко със своя бапитстерий (кръщелно), разположен вляво от олтара. Самото кръщение на децата пък е ставало в купел, разположен в центъра на легнал каменен кръст. За съжаление не успяхме да направим снимка, тъй като в момента той е временно затрупан, за да се предпази от природните стихии. Но скоро ще може да бъде видян, покрит с похлупак от дебело стъкло.
Основите на църквата са оградени със зид, а за оформения двор се грижат местните пастири. Като бившия миньор бай Илия, който сега чисти дробовете си от рудния прах, водейки стадото си от овце. Които заедно с две-три крави "подрязват" тревата до степен дворът да заприлича на английска ливада. Благодарение и на изградената от Петров чешма, която пък осигурява водата, ако година се случи сушава като тази.
Днес в Очин дол живеят около 140 души. Както навсякъде, почти всички са пенсионери. Но с дядо Йоцо, с древната църква и с великолепната природа Огнян Петров вярва, че селото може не само да оцелее, но и да стане популярна дестинация за културен, екологически и селски туризъм.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
