Хиляди деца бежанци през придружител прекосяват европейските граници в търсене на спасение от военните кризи и бедността в Близкия Изток и Африка. Проблемът засяга и България, а ние не сме подготвени да ги защитим. До този извод стигнаха участниците в конференция „Непридружените малолетни и непълнолетн бежанци в ЕС и България – социални предизвикателства и необходими решения", организирана от евродепутата Илияна Йотова от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (ПЕС) в ЕП.
Форумът се проведе вчера в НС, а в него взеха участие вицепрезидентът Маргарита Попова, вицепремиерът Ивайло Калфин, Сесил Кашето Киенге – основен докладчик на ЕП по въпросите на миграцията и бивш министър по миграция и интеграция на Италия, лидерът на БСП Михаил Миков, представители на ДАЗД, УНИЦЕФ – България, Агенцията за бежанците и др. В Европа 175 хиляди са децата без придружител. От началото на годината до 31 октомври у нас са регистрирани 1404 такива деца и още 3093, които са дошли със семействата си, отчете зам.-председателят на Държавната агенция за бежанците Васил Върбанов. За сравнение – през 2012-та, когато започва кризата те са били съответно 64 и 124, а м.г. - 940 непридружавани и 1477 с близки. В същото време само едно дете посещава българско училище – 66 СОУ „Филип Станиславов" в Овча купел, на 15 септември са били записани 6. При това става дума за деца, които обитават центрове за настаняване на бежанци – към момента на отчет се водят 125 малолетни и непълнолетни. Променя се и етническият състав на мигрантите. Ако м.г. сирийците са съставлявали 74 % от всички чужденци, потърсили закрила, през 2015-та те са едва 19 %.
„Броят им не се променя, просто има повече дошли от Ирак (30 %) и Афганистан (47 на сто)", уточни Върбанов. От 1404-те деца без придружител 782 или 56 % са на възраст 16-17 години, една трета са между 14 и 15, а 14 % са под 14 г. „Имаме сигнали, че афганистански семейства масово изпращат младежи в Европа, като целта е да стигнат крайната дестинация – Швеция и Германия, и след това да се възползват от Дъблинския регламент за събиране на семейства", каза Върбанов. Всъщност никой не иска да остава в България. 95 % декларират, че не желаят да остават в страната ни, затова и нямат интерес към изучаването на български и посещаване на училище, допълни той. За този проблем призна и социалният министър Калфин.
„Средно по 5 непридружавани деца на ден влизат в България. Те идват в група от съответната общност и тя си ги прибира обратно, след като преседяват няколко месеца в центровете.
След това поемат извън страната. Нямаме механизми за принудително задържане, не е и редно това да се случва", заяви вицепремиерът. „Рискът е, че всички те минават през огромна черна трафикантска индустрия, а за съжаление европейската политика насърчава този нечист бизнес", добави Калфин. Зачестяват сигналите за злоупотреба с тези деца – те влизат в мрежите за проституция, наркоразпространение, трафик с органи.
„Тревожно е, че у нас няма институция-лидер, която да координира грижата за тези деца", обобщи Илияна Йотова след края на конференцията. „Всички тези проблеми чакат решението си от нас. Днес показахме, че България – от президентството, през НС и МС, държавни агенции, неправителствен сектор, евродепутати, сме заинтересовани да имаме добра политика в защита на тези деца и на нашия национален интерес", подчерта тя. И добави, че ЕС планира нова политика по отношение на бежанците и България трябва да участва активно в изготвянето й.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
