Как да накараш хлапе, станало жертва или очевидец, да разкаже за кошмара си? Безспорно това е истинско предизвикателство и за най-опитния психолог. Затова и в големите градове на България една по една започват да се появяват т. нар. сини стаи. А малчуганите се разпитват в дружелюбна обстановка, обградени от играчки и защитени от "венецианското" стъкло.
"В приветливата обстановка малчуганите лесно се отпускат, не изпитват никакъв стрес от влизане в съдебна зала и не могат да видят насилника", обяснява директорът на "Здравни и социални дейности" в община Русе Мариела Личева. Крайдунавският град е поредният, в който вече има "синя стая", в която представители на различни институции да изслушват жертвите на насилие или свидетели на престъпление. Изградена е по проект на неправителствената организация "Институт по социални дейности и практики". "След София и Шумен в Русе е следващата стая по проекта", доволна е Мариела Личева. Община Русе е една от двете общини заедно със Стара Загора, одобрени за включване в проект "Чуй детето", като осигурява обзавеждането в специализираната стая със собствени средства. Тя се намира в Комплекса за социални услуги за деца и семейства.
"Сините стаи"
всъщност са в светли цветове
с много плюшени играчки, подходящи мебели и снабдени с камери. "Това са две помещения, разделени със стена и венецианско стъкло за еднопосочно виждане. От едната страна ще бъдат детето и психолог, който ще има аудиовръзка с всички специалисти от различни институции, които ще бъдат в другото помещение и ще виждат и слушат малчугана", разкриват специалистите.
Всеки от своята компетенция ще подава въпрос на психолога, а той ще преценява моментното състояние и по достъпен начин ги задава на детето. Това е изключително добър модел жертвата на насилие да не се налага да разказва многократно пред различни специалисти - социален работник, следовател, полицай, прокурор и съдия, какво е преживяла. Експертите не крият, че срещата очи в очи с насилника в зала силно стресира малчуганите. "Практиката сочи, че когато децата са участници в съдебен процес, се страхуват да разказват и описват детайли за случилото се, посочва съдия Мариана Шотева от Районен съд - Пазарджик. Тя е магистратът, участвал в разпита в първата "синя стая" в България, която бе открита през 2008 г. в Пазарджик.
Шотева още помни жертвата
- 4,5-годишно дете. Оказало се, че насилникът е родителят, а малчуганът трябвало да остане под полицейска закрила.
В "синята стая" жертвата е защитена от престъпника, но това не е единственият й плюс в разследванията. Същински "щит" срещу стреса, уплахата и неприятните спомени се оказва и интериорът в нея. Обзаведена е с детски играчки, книжки, списания, цветни тебешири, което да създаде спокойна и дружелюбна среда за малчуганите. "Тази обстановка предразполага детето да сподели какво се е случило. И да може специалистите да преценят колко време и кога всъщност е подходящо да разкаже за преживяното", казват психолозите. И уточняват - това всъщност е
стая за разговори, а не за разпити
Четирима специалисти в Русе вече са преминали обучение, за да работят с децата - жертви на престъпление. Помещението ще се използва и за изслушване на детето при бракоразводни дела, ако то е над 10 г. Психолозите разпознават кога едно дете не говори със свои думи. А понякога родителите използват децата в съпружеските си войни. Затова "синята стая" ще помага на социалните работници да изготвят становище при присъждане на родителски права. Камери ще следят страните в процеса, а резултатите от този разпит са годно доказателство в съдебния процес, уточняват експертите.
Измислят я в Полша
Името на "синята стая" идва от съвместен проект между Института за социални дейности и практики и полска неправителствена организация "Ничии деца". През 2004 г. за първи път в полски съд по време на съдебен процес са използвани записи, направени в специализирано помещение, като се е спестил директният контакт на жертвата дете с насилника му, с неговите адвокати, с прокурори, свидетели и познати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
