Можем да увеличим продажбите си в чужбина, ако заложим на местни сортове
Българско вино се пие от Ню Йорк до Токио. Но най-големият пазар за родното вино е българският. Популярността на българското вино се дължи на превъзходното му качество и на традициите, които имаме за производството му. Траките са правили вино на територията на България още преди няколко хиляди години. Не случайно на 1 февруари (14 февруари стар стил) българският народ празнува Трифон Зарезан като лозята се зарязват за здраве и берекет.
Традиционно България изнася вино за Русия, Полша, Германия, Англия, Чехия, Словакия, Скандинавските и Балтийските страни. Но през последните години родният еликсир достига и до потребителите в САЩ, Канада, Китай и страните от Далечния Изток - Япония и Корея, каза за "Стандарт" Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК). "Навсякъде, където се продава вино, продаваме и ние, като Русия винаги е била наш основен пазар", посочи той. За съжаление през последните 2-3 г. икономическата ситуация в Русия и ембаргото за внос на храни от ЕС водят до спад в продажбите на родните, а и на европейските вина на този пазар. Полша също е голям пазар, на който България винаги е имала много добри позиции. "На полския пазар страната ни успя да съхрани своите позиции с времето и дори да ги подобри. Преди 15 г. България продаваше в Полша изключително евтини и полусладки вина, но с годините успя да промени облика си и сега доста родни вина се продават в среден и висок ценови сегмент", посочи Радев. "Първите експортни пазари, на които България е пробила през 70-те г. на 20 в. - Германия и Великобритания, са доста преситени и затова е трудно да се удържи върхова позиция. Пик на родно вино на тези пазари има през 80-90-те години, после следва спад, но сега пак има оживление", каза председателят на НЛВК.
Българските вина се реализират успешно дори в Хонконг, Тайланд, Тайван, Япония, Индия и Непал. Българско вино се пие и в Африка - в Кения и в Кот дТИвоар. САЩ и Китай обаче са двата най-големи пазари на вино в света. А за да продаваме повече вино за тях е въпрос на време и правилна маркетингова стратегия, както на отделните компании, така и на национално ниво. "Продажбите ни за тези пазари растат всяка година, но потенциалът е огромен и има за какво да работим", смята Радев. По думите му най-търсени в чужбина са масовите вина - едносортовите Каберне, Мерло и Совиньон блан. А от по-скъпите се търсят блендове. "България има шанс да прави добри блендове на международните и на местните сортове. Шансът ни е да успеем да заемем специфична ниша от вина от местни сортове. Но това е труден и дълъг процес. Доста компании вече работят в тази посока", коментира Радев. Той е категоричен, че именно вината от местните сортове грозде могат да ни отличат от останалите, но само ако са пазарно ориентирани и правилно маркетирани. През последните години повечето родни производители развиват и местни сортове и се опитват да работят активно с тях.
Бутилките между 7 лв. и 10 лв. са най-търсени на родния пазар
Консумацията на бяло вино и розе расте все повече у нас за сметка на червеното вино. България традиционно се смята да производител и консуматор на червено вино, но в момента на вътрешния пазар продажбите на бяло и червено вино са почти изравнени. Тази тенденция посочи пред "Стандарт" Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК). По думите му като цяло вътрешният пазар на вино нараства. Розето пък, което преди 10 г. имаше нулев пазарен дял, сега заема 15 на сто от продажбите на вино у нас. "Тази тенденция обаче не е характерна само за нашите ширини, а се наблюдава във всички пазари на вино във света", отбелязва Радев. Според него другият фактор, който през последните години оказва силно влияние върху пазара на вино у нас, е растящото количество на вносните вина. "Много от родните ресторанти и някои от специализираните магазини предлагат голям подбор от вносни вина", посочва Радев. Българинът като цяло обаче обича да пие родни вина. Най-голямо у нас е търсенето на вината от средния ценови сегмент - от 7 лв. до 10 лв.
Според Радев супермаркетите оказват влияние върху формирането на вкуса на родните потребители, тъй като повечето българи пазаруват от големите търговски вериги. "Другият сегмент, който се развива доста добре е този на специализираните магазини, в които се предлага само вино. Те са за хора, за които консумацията на вино е специално изживяване и не си купуват гроздовата напитка покрай другите храни в супермаркета. Специализираните магазини за вино са за ценители и за хора, които искат да опитват различни вкусове", казва Радев. Той е категоричен, че цената не е определящ фактор за качественото и хубавото вино. "Понятието "хубаво вино" е доста субективно. За да открием "своето" вино сред останалите, трябва да опитваме различни вина", съветва Радев. Що се отнася до качеството на родните вина, той посочва, че повечето от производителите ни вече имат собствени лозови насаждения и имат възможност да контролират качеството на суровината от лозето до бутилирането, което е гаранция за пълна проследимост на продукта. "Гроздето сега се гледа точно с оглед на определен тип вина. Преди 30 г. в България гроздопроизводителите бяха отделени от винопроизводителите, които не разполагаха със собствени насаждения и купуваха грозде. Производителите на грозде живееха от продажбата му и за тях бе важно да продадат повече. Производителите обаче искаха по-качествено вино, а ограничението на добивите от лозата са начин за постигането му. А сега този проблем е почти решен, тъй като повечето производители работят със собствена суровина", разказва Радев. Той е категоричен, че няма място за съмнение относно качеството на българските вина, които се продават в магазините. "България като винопроизводител винаги е била известна на световния пазар на вино с това, че прави вино с добро съотношение между цена и качество. Години наред ние сме си изграждали имидж на производител на масови вина, които са изгодна сделка за консуматора", посочва Радев. Според него обаче конкуренцията в този сегмент става все по-силна и ожесточена. "Винаги се появява някой на пазара, който да може да произведе по-голямо количество и по-евтино вино. Затова българските производители трябва да намерят собствена ниша чрез популяризиране на местни сортове грозде и българските винарски региони. Да продаваш най-евтино вече не е работеща рецепта. България няма да е конкурентна, ако разчита на подобен тип търговска политика. Целта ни е именно заемането на специфични пазарни ниши", отсича Радев.
Продажбата на домашна ракия е престъпление
Нелегалният алкохол в страната се отразява и на пазара на вино. "Повече от половината гроздова реколта се преработва извън винените предприятия и то не за семейна консумация, както е по закон, а за да бъде продадена на пазара. Има много домашни вина, които се продават край пътя", казва Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК). Но най-големият проблем според него е т.нар. "домашна ракия". "Производството на ракия изисква технологично изправно оборудване и професионални умения. Нелегалното производство често се замаскира под етикета "домашна ракия". Ако правиш ракия, за да я продаваш, тя не е домашна. Това е престъпен бизнес", категоричен е шефът на НЛВК. Той посочва, че българинът пие повече вино, отколкото ракия. "Това също е сред световните тенденции в начина на хранене и на употребата на напитки. Дори с поколенията и с промяната в начина на живот спада консумацията на спиртни напитки. Но за България ракията е традиционен продукт", казва Радев.
Villa Yambol отглежда 10 000 дка лозови масиви
Villa Yambol обработва 10 000 декара лозови масиви, като приоритет в инвестиционната й програма са обновяването и засаждането на още 8000 декара. Villa Yambol е новото име на една от най-старите винарски изби у нас, с 90-годишни традиции в производството на вина и ракии - Винпром Ямбол. "Хората свързваха понятието "винпром" с нещо старо, от миналото. Ние гледаме смело в бъдещето, стъпвайки на традиции и опит, наследени от близо столетие. Освен това Villa Yambol е една от най-успешните марки вина и налагането й като име на компанията е съвсем естествена стъпка. Едно нещо обаче не се променя - качеството на нашите продукти, познати в България и по света", казва Красимир Аврамов, изпълнителен директор на Villa Yambol.
Villa Yambol е единствената българска компания, която след като спечели държавния конкурс за внос в Швеция, вече две години налага българските вина в скандинавската страна. "След като спечелихме търга за продажба на розе, успяхме да направим така, че нашето розе да стане най-продаваното там. Това беше причината на следващата година без търг да продължим продажбите си на този пазар", разказват от компанията. В САЩ позициите й се затвърждават като в началото е изнасяла само в два щата, a днес са вече девет. Американците харесват българските червени вина от сортовете Каберне, Мерло и Мавруд, от белите пият Шардоне. В Европа Villa Yambol има добри пазарни позиции в Германия, Чехия, Англия, Австрия, пробила е дори на добре развит пазар като испанския. Азиатските й партньори предпочитат червените сортове Каберне, Мерло и купажни. Българските вина се реализират успешно и в Хонконг, Тайланд, Тайван, Япония, Китай, Индия и дори в Непал. Българско вино се пие и в Африка. Продуктите на Villa Yambol се изнасят в Кения, Кот дТИвоар и други.
Плодородна 2015 г. отчете "Вила Любимец"
Изключително плодородна година за гроздовата реколта отчетоха винопроизводителите от "Вила Любимец". Добивът за 2015 г. е доста по-висок в сравнение с този от 2014 г., а качественото грозде е в пъти повече. Благодарение на добрата реколта, технолозите от "Вила Любимец" и тази година ще успеят да зарадват ценителите на качественото вино и на пазара отново ще бъдат добре познатите вина с марки Пагане, Нексо, Електо и Инсоло. За поредна година младите технолози на Вила Любимец ще предложат великолепни купажи от интересните сортове Каберне Фран, Малбек, Марселан и Гаме Ноар, както и традиционни чисто сортови вина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
