Питагор, древногръцкият философ, известен с едноименната си теорема, имал много по-широк кръг от интереси и занимания от математиката: той бил преди всичко нумеролог, а не математик. Въпреки репутацията си на сериозен философ, Питагор имал доста пакостлив характер. Освен идиосинкратичните си теории за бобчетата, музикалните звезди и планетите, той обичал и майтапите.
Една такава шега е създаването на чашата на Питагор, легендарен предмет, който според историята е проектиран от самия Питагор, пише IFLScience. Целта на този бокал била да даде кармичен урок на онези, които алчно се наливали с прекомерни количества вино.
Въпреки че няма убедителни доказателства, приписващи изобретението директно на Питагор, най-ранните примери за купи датират от четвърти век сл.н.е., около хилядолетие след смъртта на философа.
Тази чаша обаче се свързва с него благодарение на твърдението, че е създадена, за да напомня на последователите му за важността на умереността в пиенето на алкохол.
На пръв поглед купата на Питагор изглежда като обикновен съд за пиене, но с особен централен ръб, който наподобява по-малка версия на форма за торта. Всъщност, стига да не я препълните, купата функционира като всяка друга, макар и с уникален вид.
Истинската характеристика на чашата на Питагор се разкрива, когато се опитате да налеете прекалено много течност в нея. Веднага щом течността надхвърли определено ниво, тя започва да тече през дръжката на чашата, оцветявайки дрехите на пиещия с вино.
Тайната се крие в особен туберкул в средата, който служи като скрит сифон, свързан с отворен канал, позволяващ течността да тече през стъблото. Въпреки това чашата на Питагор е измамно сложна, задейства се само когато в нея се налее прекалено много течност.
Но как работи?
Въпреки че е изобретен преди хилядолетия, принципът зад тази древна шега е изненадващо сложен. Тя се основава на теоремата на Паскал за скачените съдове, която гласи, че ако течността се налее в скачени съдове, те ще достигнат еднаква височина и ще бъдат в равновесие.
Този принцип може да бъде интуитивно разбран с прост пример: представете си два контейнера, свързани с тръба; когато водата се излива в един от тях, тя в крайна сметка преминава през конектора в другия. Веднага щом трансфузията спре, нивото на течността в двата контейнера се изравнява.
На същия принцип работи чашата на Питагор. Когато основната кухина е запълнена, началната част на канала вътре в крака се запълва до същото ниво като течността, излята до този момент. Ако обаче излятата течност надвиши това ниво, излишната течност прелива в стеблото. Това преливане създава връзка с „втория съд“. Следователно виното или медовината продължават да текат, докато чашата се изпразни напълно.
Съвременните версии на чашата на Питагор или подобни устройства, базирани на същата концепция, обикновено се използват не като шеги, а като забавни научни експерименти за изясняване на ежедневни концепции.
Ако предпочитате по-лек вариант, можете да намерите купа на Питагор в собствената си баня: същите принципи, които предотвратяват преливането на тоалетната, важат и в тази купа.
Освен това креативността на учените и инженерите е надхвърлила такива ежедневни чудеса като канализацията. Многобройни гениални версии на чашата на Питагор са проектирани, вероятно само за да й се насладите.
Превод: GlasNews
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
