- 5 невероятни версии за най-голямата катастрофа в историята на руския подводен флот
- Бракувани торпеда взривяват атомната подводница
В 11,28 часа на 12 август 2000 г. московско време в Баренцово море се случва най-голямата катастрофа в историята на руския подводен флот - гибелта на атомния подводен ракетен крайцер К-141 "Курск". Строежът на подводницата е заложен през 1990 г. в град Северодвинск, е пусната на вода през 1994 г. с името "Курск" в чест на подвига на съветските народи в битката на Курската дъга през Втората световна война. "Курск" е част от проекта на военоморските сили на Русия, 949А "Антей" за производството на подводници трето поколение,
въоръжени с крилати ракети
и торпеда и класифицирани според натовските стандарти като "Оскар II". С дължина от 154 метра и ширина 18 морският съд има водоизместимост от 23 900 тона и се задвижва от два атомни реактора с обща мощност от 380 мегаватчаса, давайки на движещия вал максимална мощност от 100 000 конски сили. Надводната скорост на съда е 15 възела, а подводната 32. Пределната дълбочина е 600 метра и може да плава в автономен режим 120 денонощия. Въоръжението се състои от 24 крилати противокорабни ракети П-700 Гранит и 6 торпедни апарата с боекомплект от 24 торпеда. Екипаж на "подводното чудовище" е 108 души.През 1995 г. подводницата е зачислена в състава на Северния флот и е базирана във Видяево. Основното й предназначение в случай на война е борба с големите надводни кораби на противника и преди всичко със самолетоносачи.На трагичната дата 12 август 2000 г. "Курск" в състав от 118 души е на планови учения на Северния военноморски флот заедно с други кораби, сред които авионосеца "Адмирал Кузнецов" и флагмана - атомния крайцер "Петър Велики", недалече от Колския залив. Задачата на екипажа е била да изстреля крилати ракети, както и торпеда по отряд бойни кораби. Сутринта на 12 август е проведена стрелба с ракети, като след нея е трябвало да се проведе и пускът на торпедата. Ракетите и торпедата били "практически" напълно като бойните, но не съдържали взривни вещества.В 11,28 ч. хидроакустика на крайцера "Петър Велики" засича звук от удар. Командирът на "Петър Първи",
изслушвайки доклада, не му обръща внимание
а на командващия Северния Флот, който в момента също е бил на борда на крайцера и се интересува от необичайния шум, отговарят че се е включила антената на радиолокационната станция. След като през следващите часове "Курск" не излиза на връзка с командващите, в 23,30 ч. е обявена аварийна ситуация. В 4.51ч. на 13 август "Курск" е открита на дъното с помощта на хидроакустичната апаратура на "Петър Първи" на дълбочина от 108 метра. Според анализа на НАТО, направен по данните на норвежката станция ARCES, става дума за два взрива с интервал от 2 минути и 14 секунди, като мощността на втория е 50 пъти по-голяма от първия и е с 5 тона тротилов еквивалент. Впоследствие се установява, че антенните мачти и перископа са били вдигнати, което означава, че подводницата в момента на взрива е била на дълбочина около 30 метра. Аварийната радиосистема и аварийният светещ буй, които е трябвало да се задействат веднага след трагедията, за да локализират и сигнализират останалите съдове за трагедията, не сработили. В следващите дни руският флот се опитва със собствени сили да организира обследване и спасяване на оцелелите, но това не е по силите му. Специалният батискаф, спуснат да се скачи с подводницата не може да го направи, защото захранващите му батерии са слаби и не издържат дълго време, а
уплътненията на херметизиращия люк са минали срока си на годност
При направения оглед се видяло, че носовата част на подводницата била взривена, като намиращите се в първи, втори и трети отсеци са загинали веднага. Останалите едва 23-ма живи подводничари се събрали в девети отсек, който бил пригоден за живот в аварийна ситуация. Първите отчаяни почуквания по корпуса на подводницата били засечени в 2 часа на 13 август, а последните в 11 часа на 14 август, въпреки че според свидетели почукванията продължили до вечерта на същият ден.Според военни медици в девети отсек е имало вода, храна и кислород за 8-10 дена, като само малка част от продоволствието била изразходвана. Според тях причината за смъртта на 23-мата оцелели се дължи на изпускането във водата на пластини необходими за апарата за регенерация на въздуха. Тези пластини в съприкосновение с вода се възпламеняват. Така в отсека
кислородът е изгорял и подводничарите са се задушили
Президентът Путин прави изказване на 16 август и казва че има живи и се прави всичко възможно за спасяването им, макар още на 14 -ти да е било ясно че всички са загинали. Чак на 22 август Путин отива във Видяево, за да се срещне с роднините на моряците, ден след официалното съобщение, че никой не е оцелял. В интервю дадено на водещия журналист на CNN Лари Кинг на 2 септември на въпроса какво е станало с "Курск", президентът лаконично отговаря: "Потъна!".В заключението на специалната комисия, създадена за разследване на инцидента и оповестено на 25 ноември 2001 г., като основна причина за трагедията се посочва взрив на учебно торпедо в първи отсек довел до вторичен взрив на останалите торпеда. Утечка на водороден пероксид в учебно торпедо 65-76А ("Кит") в апарат Х 4 е бил първопричината. Въпросното торпедо, част от серия от десетина единици от същия вид били бракувани - имало течове от заваръчните шевове - и били върнати в завода производител за отстраняване на дефектите. Само че, в заповедта се споменавали само "бойните" торпеда, а въпросното било "учебно" и затова не било върнато в завода, а качено на "Курск"
Водородният пероксид се ползвал за окислител на горивото (керосин) в двигателя на торпедото. Според комисията наличието на микропукнатини в корпуса на машината позволили окислителят да се смеси с керосиновите изпарения, вследствие на което възникнал взрив с последващ пожар, който в крайна сметка довел до детонатицята на всички торпеда в отсека.
Въпреки изводите на комисията и до ден-днешен съществуват ред други теории и причини за трагедията:
Торпилиране на "Курск". Според тази теория "Курск" била торпилирана от американската подводница "Мемфис", капитанът на която помислил че отворените за учебни стрелби люкове на торпедните апарати на руският съд ще открият огън по него.
Удар в друга подводница. Според някои военни моряци приплъзващ удар на хоризонталния рул може да доведе до силна деформация на торпедните апарати на "Курск" и така да се предизвика взрив. Някои руски източници твърдят, че недалеко от зоната на морските учения имало данни за забелязани три атомни подводни лодки на страни членки на НАТО, както и че по същото време в норвежко пристанище била акостирала повредена американска подводница. В интерес на истината не трябва да има съмнения, че руските учения не са били наблюдавани отблизо от натовски военноморски сили, но едва ли биха доближили толкова близо, че да инициират удар.
Удар с надводен кораб. Твърди се, че "Курск" била ударена или от кораба "Адмирал Кузнецов" или от крайцера "Петър Велики".
Поражение на ракета. Според тази версия подводницата е била улучена от ракета "земя-земя" или от случайно попадение на ракета "Гранит".
Терористически акт. Според някои сайтове взривът бил дело на терорист-смъртник от Дагестан, който бил член на екипажа.
Всички гореописани версии обаче останали в кръга на "теория на конспирацията".В крайна сметка за целия свят стана ясно, че руският военноморски флот не е в състояние да проведе спасителна операция, а впоследствие и да издигне подводната лодка на повърхността. За проникването и издигането на "Курск" на повърхността се наложило да се търси и ползва чуждестранна техника и специалисти. За изваждането на съда са привлечени около 120 компании от 20 държави. На 22 октомври 2001 г. "Курск" е качена на док в Росляково. Предната година, когато в края на август норвежки и руски водолази стигат до подводницата и успяват да проникнат в нея само за да установят, че всички са мъртви, са извадени и телата на някои от загиналите. Сред тях е и тялото на капитан-лейтенант Дмитрий Колесников - един от оцелелите в девети отсек. Сред вещите му е намерена
записка, адресирана до съпругата му
В нея той пише че има оцелели и се прощава с жена си. Въпреки настояванията записката не е предадена на съпругата му, а само копие. Пълният текст все още е засекретен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
