Пловдив. Има една малка работилница, която се намира много далеч от суматохата на големия град. Всичко в нея е мъничко, дори и самите работници, тъй като те са още деца. Големи са обаче техните фантазии, които нежните ръчички сръчно превръщат в красиви играчки - куклите от царевична шума. Доскоро за ателието, в което се трудят малчуганите от пловдивското село Куртово Конаре, знаеха само техните приятели. Чрез националната програма "Живи човешки съкровища" тези мънички уникати, които носят душичките на своите създатели, са на път да станат известни в целия свят. Царевичните кукли, направени в творческата работилница на читалище "Любен Каравелов 1897" под ръководството на Маргарита Момчилова, водят в класацията на в. "Стандарт" за нематериални чудеса. Само на крачка са от първото място, което ще им донесе възможност да влязат в списъка на ЮНЕСКО.
Тихо, нека чуем куклите!
Пристъпил прага на детското ателие в Куртово Конаре, всеки несъзнателно притаява дъх. И в тишината се ослушва за уникалния "глас" на приказните кукли, които се раждат в ръцете на малките приложници. Царевичната шума се използва в бита на хората от Куртово Конаре от много години. Още прабабите на децата от читалищния кръжок са правели от нея играчки за хлапетата в семействата им. За превръщането на домашния занаят в изкуство голяма роля има учителката по рисуване Маргарита Момчилова. "Научих се в семейството, в което попаднах, след като се омъжих", разказва Маргарита. Лелята на нейната свекърва - баба Стоянка - един ден я видяла да купува играчки за сина си. Споделила й, че преди години, като нямали пари, тя правела на децата кукли от царевична шума. Интересът на младата снаха като човек на изкуството бил провокиран на секундата. Тя решила да опита и се оказало, че първите кукли, които направила, били доста сполучливи. Запалила се и така не е спирала да изработва царевичните кукли вече 20 г. Отделно свекърва й, която също владеела занаята, я научила да плете от царевичната шума. Така навремето в селото си правели рогозки и домашни чехли Този вид плетене дори се е изучавал в местното училище.
"Материалът се оказа изключително пластичен и с него се постига всякаква форма. Има начин да се изпълни всичко, което замислиш", обяснява преподавателката, която първо приложила наученото от старата баба в училището, а след това и в читалищния кръжок.
Тук оживяват всички приказни герои от детския свят - Пепеляшка, Малката Русалка, Рапунцел. Сред тях са и Пипи Дългото чорапче и Баба Яга, балерината и Оловният войник. Дори Джони Деп е направен от царевични листа и хлапетата разиграват с него сцени от филма "Карибски пирати". "Това са герои от техния свят, не от моя, но по този начин аз също се обогатявам. Влизаме си в душичките един на друг и ни е много приятно заедно", разказва учителката. Самата тя прави кукли с фолклорни образи, като най-много обича кукерите. Често майстори лазарки, народни танцьори и танцьорки. Първите й царевични човечета пък са персонажите от приказката за Пепеляшка, които пази и до днес, тъй като са много издръжливи. Никога не се е опитвала да променя цветовете на царевичната шума. Това държи да правят и децата от кръжока, тъй като по думите й този цвят не биха могли да постигнат. "Ще ни бъде трудно, а природата ни е дала един прекрасен цвят, който използваме и не искам да бъде развалян. С този цвят въздействието е много по-голямо", обяснява Маргарита Момчилова. За материалите, които се използват в работилницата, тя обяснява още, че са екологично чисти и куклите не крият никаква опасност за здравето на децата, затова ще продължат да работят само с този материал. Освен шумата, ползват понякога и царевични зърна, с които правят интересни пана. За закрепване пък си служат само с карфички, силикон или тел. "Децата изпитват голямо вълнение, когато правят куклите, и в същото време се забавляват", споделя още за творческия процес в читалището учителката по изобразително изкуство. Искрено признава, че заниманията им са истинско удоволствие както за децата, така и за самата нея, тъй като от света на малките творци е научила много.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
