Пловдив. Арт гилдията плака в Пловдив за вечно усмихнатия Кольо Карамфилов, който си отиде в неделя от грешния ни свят, опоетизиран в творбите му от всички жанрове.
Сълзи проляха и ромите, бойни другари на художника от любимото му село Садово. Страхотният артист, който миналия месец навърши 50, беше казал, че иска епитафия: "Получиха му се нещата". Тези думи бяха изписани и на некролозите. Неслучайно приятелите, които го изпратиха в последния му час, дори го сравниха с Пикасо и са категорични, че
за него тепърва ще се говори много
Стотици близки до сърцето на Кольо извиха опашка пред Градската галерия в 11, когато започна поклонението. Повече от два часа с него се прощаваха както авери и роднини, така и съвсем непознати хора, които през годините са се докосвали по него чрез картините му.
Цветя и любов оставиха Лиза (втората съпруга на Кольо), Христо и Наум Шопови, Мариана Станишева, Христо и Асен Мутафчиеви, Александър Морфов и Рени Врангова, Елин и Юлия Рахневи, Иван Ласкин, Елена Йончева, Димитър Митовски, Деян Русев, Стефан Божков, Стенли и Людмила Сланева, Ангел Гешев, бившият кмет Славчо Атанасов, заместник-кметът Стефан Стоянов...
Росен, синът на Кольо и на художничката Ина Дамянова, не се отделяше от ковчега с баща му. Майка му се опитваше да го успокои, доколкото беше възможно. Росен и Кольо имаха много силна връзка.
Таткото го насърчаваше да пише
да създава текстове и рими, духът му винаги да бъде готов за битки и победи, независимо от това какво се случва с тялото му. Неслучайно Росен вече има издадени две книги. С него плътно беше и музата му Йо.
"Ще го обичам винаги! Харесваше всичките ми песни. Бих му изпял всичко", сподели Стенли.
"Лекарите направиха всичко, за да го спасят, но кръвоизливът му бе масивен и не успяха", сподели през сълзи майката на Кольо. Сломен в мъката си бе и Сава Цонев, съдружник на Карамфилов в пловдивската галерия "UPARK".
"Кольо беше няколко вселени. Никой не може да се сравнява с него. Велик. Тепърва ще разбираме, че е единствен. Той остава с нас, а ние трябва да подкрепим Росен", каза Елин Рахнев. Режисьорът Пламен Панев припомни, че когато откривал последната изложба на Карамфилов, той му казал: "Оттук нататък се посвещавам на киното". Защото
бохемът имаше страхотни идеи
за следващата си атака на седмото изкуство. Той имаше тънък нюх за жанра. И особена чувствителност - когато трябва да снимат на гробището в "Пазачът на мъртвите" с Илиян Симеонов, Кольо казва: "Не мога тук, не се чувствам добре, да направим декори". Обожаваше най-големите в киното. Даже хвана китарата пред Вим Вендерс за блусарско парче от "Париж, щата Тексас". Кольо си падаше още по Ози Озбърн, Оскар Бентън и непоклатимите бунтари.
След поклонението художникът бе погребан на алеята за артисти - под звуците на любимите му рокаджии от "Пинк Флойд" и нестихващите аплаузи на приятелите. Изключителният Карамфилов ще почива до друга велика "майна" - Георги Божилов-Слона. По-младият събрат по дух ще лежи завинаги на метри от маестрото, за когото винаги е казвал, че е негов учител и идол в изкуството. Самият Кольо е не по-малък като творец. От другата му страна е Атанас Кръстев, прочутият Начо Културата.
Колегите на художника се обединиха около идеята да бъде издаден сборник с негови творби и спомени. Предложиха да бъде кръстена улица в Пловдив на негово име, а след време да се създаде и фондация. Може би в скоро време в София ще се случи и изложбата, която Кольо трябваше да открие постюбилейно.
Карамфилов беше наистина с невероятен хъс за работа и експерименти - графика, скулптура, пърформанс, интериорен дизайн, инсталации. Обожаваше да рисува портрети - с очи, които виждат всичко - като неговите. Неслучайно произведенията му са притежание на колекционери в България и чужбина. Правеше изложби в Париж, Москва, Виена, Варшава, Токио. Сред последните му проекти беше "Нощна стража". Идеята беше инсталация да свърже поколенията, кодовете, посланията. Искаше да освети и Альоша на Бунарджика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
