Малко познати уникати крият тайни от историята на Разград
Музикалният инструмент години наред бил съхраняван в хола на госпожица Лили
Миналото на един град невинаги е събрано и затворено между страниците на историческите хроники. Скътани в ъглите на времето, до нас достигат отзвуците на един отминал живот, пресътворен от градските легенди.
Пианото на Лист е една от невероятните истории, разказвани повече от век в Разград, в която границите между истина и измислица остават невидими дори за професионалните историци. Тя гласи, че на първото пиано, доставено в България, е свирил самият Ференц Лист, а уникалният инструмент днес стои захвърлен в един сутерен, близо до градския пазар в лудогорския град.
Дори историографът Дарина Колева, главен експерт в Държавния архив в Разград, на която дължим единственото досега научно проучване на тайнствената история с форте пианото BOOSEY&Co, не може категорично да потвърди или отрече връзката между попадналия почти случайно в Делиормана клавесин и великия музикант.
Сагата с произведеното преди 1800 година в Лондон пиано започва в средата на ХIХ-ото столетие, когато група унгарски емигранти, начело с Лайош Кошут пристигат в България, подгонени от австро-унгарския императорски двор на владетеля Франц Йосиф. Изгнаниците се установяват в Шумен, но един от тях - маджаринът Павли, избира да живее в Разград. Той пристига в потъналия в кал провинциален санджак на османската империя с волска каруца, на която е натоварена странна кутия с капак, под който са наредени
бели плочки от слонова кост
Никой от местните хора не знаел по това време какво е предназначението на този лъскав сандък, който Павли внесъл в новия си дом в къщата на Мюкере ханъм, майка на тогавашния управник на Разград Руфат бей. Малко по-късно новодошлият започнал да кани отбрани гости - турци и българи, а вечеринките огласял с музикални пиеси, като сам свирел на пианото.
Соаретата показали на местното общество една нова непозната за тези земи култура. Затова никой не се учудил, когато в едни мразовит декември, пианото на Павли, отново натоварено на волска кола, отпътувало към Русчук. Хайлайфът в Разград узнал, че
в дома на русенския валия Митхад паша е пристигнал прочут музикант
от Европа, който щял да свири пред неговия двор. В града на баба Тонка обаче по това време нямало пиано и махагоновия сандък на унгареца трябвало да бъде доставен по спешност в салоните на пашата.
Историографите и до днес не са безспорно доказали тази случка. Сигурно е обаче, че през декември 1875 година на път от Санкт Петербург към Истанбул Лист минава през Русчук и дава клавирен концерт в дома на сестрата на Митхад паша. Смята се, че виртуозът е свирил на пианото на Павли, което после било върнато в Разград и оставено в Хаджикостовото кафене, където маджаринът ходел често и свирел на него.
През 1878 година, в месеците около Освобождението, по време на руската окупация, унгарецът получил амнистия от своя император и отпътувал за Будапеща, но пианото му останало в Разград. В следващите години то било местено из кафенетата на разградския "Варош", докато накрая
собственикът на бирарията "Червения рак"
го купил, за да устройва танцови вечеринки за местните офицери и техните дами.
През 1890 година обаче текстилният бояджия и търговец Марин Бояджиев купил пианото за своя син Стефан, който по това време учел музика в Пражката консерватория. Така пианото на Павли влязло в дома на богатия възрожденец и останало там за десетилетия. Обвеяният с превратности музикален инструмент дълго бе съхраняван в хола на единствената жива издънка на семейство Бояджиеви - госпожица Лили, която почина преди няколко години. След нейната смърт далечни родственици получиха наследството на славната някога фамилия заедно с правата върху пианото, докосвано може би от великия Лист. Никой днес не знае каква е съдбата на осиротелия музикален инструмент. Съседи разказват, че при разчистването на апартамента на Лили, пианото е изнесено и захвърлено в един сутерен на жилищен блок близо до градския пазар. Злите езици твърдят, че наследниците на старата фамилия знаят за уникалната съдба на пианото и търсят богат колекционер, комуто да го продадат изгодно. Дотогава обаче са го складирали в мазе, за да не заема място в обновеното им жилище.
Архитект Ненов свирел на рояла на майка си
Пианото на Димитър Ненов и днес може да се чуе в някогашния салон за гости в къщата в квартал "Вароша", в която в новогодишната нощ на 1902 година се родил бъдещият музикант. Генерал Стефан Ненов живеел с жена си и трите си деца там под наем. Най-ценната вещ в дома било пианото Scheinberger, на което свирела съпругата му Стилияна, дъщеря на съдията Георги Мартинов, която като своята майка Мартина била отлична пианистка.
Малкият Димитър наследил майчината си дарба и едва тригодишен вече познавал нотите, а на 6 дал първия си концерт. Две лета по-късно започнал да импровизира, а 11-годишен написал първата си композиция. Независимо от яркия си талант младият Ненов се подчинил на семейната воля и едва осемнадесетгодишен заминал за Дрезден да учи архитектура.
Вече дипломиран архитект, през 1927 година младият мъж се върнал от чужбина със 191 тома книги, купени от него по време на престоя му в Германия и с европейската слава на даровит музикант. Надарен с несъмнен талант, младият Ненов не се колебал дълго и решително сменил попрището си. Започнал да концертира, като специализирал пиано и композиция в Егон Петри в Болоня.
В началото на 30-те години Димитър Ненов е водещ български пианист, търсен и приет на европейските концертни подиуми в Германия, Австрия, Дания, Италия, Унгария, Чехия, Румъния, Сърбия. В странстванията си по света, а и в София той свири на различни пиана, но единственият негов собствен инструмент си остава майчиното му пиано.
Заради честите назначения на генерал Стефан Ненов из военните гарнизони в страната семейството често сменяло домовете си. Пианото обаче било първата вещ, която влизала във всяко следващо жилище, наето от фамилията.
После превратностите на времето разпръснали фамилията на генерал Ненов, а през 1953 година починал и синът му, обруган и отречен от новите властници като буржоазен елемент. Дотолкова мразен от работническата власт, че всичките му записи в архива на Българското радио са изтрити. Така музиката на може би най-големия български пианист остава нечута за потомците му.
Детското пиано на композитора обаче останало у неговите роднини. Закърмен с любов към музиката и респектирани от огромния талант на своя родственик, племенникът му грижливо пазил инструмента, дал първия тласък на даровития българин към големите европейски сцени.
Така до средата на 70-те години на миналия век, когато композиторът Илия Темков, създател на фестивала "Мартенски музикални дни" в Русе, дава идеята родния град на Димитър Ненов да стане сцена за младите български музиканти. Тогава местната управа, подкрепена от София дава старт на Конкурса за млади пианисти, а родната къща на композитора се преустройва в музей. Където днес пианото и сценичният костюм на маестрото свидетелстват за времената на една заслужена и незаглъхваща през годините слава.
Възпитаник от Прага прави музей в града
Академик Явашов описал откритията в тефтерче, хората се дивели на жена му Анна
Сагата с пианото на унгареца Павли може би щеше да остане завинаги забулена в мъгла, ако съвременник на тези събития не бе друг прочут разградчанин, посветил своя живот на историята и проучването на миналото.
Академикът с осанка на мъдрец, както в Разград наричали патриарха на българското музейно дело Анани Явашов, бил млад училищен инспектор, по времето, когато пианото било подмятано из локалите на Вароша в търсене на пристан при хора, способни да му вдъхнат втори живот, след завръщането на маджарина Павли в родната му Будапеща.
Бележката на Явашов в тефтерчето с негови записки на историк и изследовател е първото документално сведение за появата на пиано в града. Негови са и десетките хроники за живота в Разград по това време, както и първите археологически проучвания на Хисарлъшката крепост край река Бели Лом, където десетилетия по-късно археолози изровиха тайните на древния римски град Абритус.
В края на ХIХ век младият Явашов бил един от малцината високообразовани българи. Дипломиран в Пражката политехника, той се върнал в родния си край да гради основите на нова България. Със себе си младият мъж довел чехкинята Анна, която станала негова съпруга и му отгледала седем деца. Двамата били неповторима двойка в провинциалния Разград. Под ръка със съпруга си, Анна излизала на улицата с чадърче в ръка, което да я пази от слънцето, вятъра, дъжда. Тя била първата и дълго време единствена жена в града, която криела бялото си лице под нежната омбрела.
"Още от деца слушахме как баба и майка ми се възхищаваха от съпружеската двойка Ана и Анани Явашови, които много обичаха и уважаваха. При гостуването им у нас явно се откриваше високата култура, познанията и възпитанието им. Те като че ли бяха нови хора, от друг свят, от друго тесто. Действията се развиваха в горния кат на нашата къща: било в гостната стая, било в покоите на старите, било на одъра срещу кичестата градина - според това дали гостуването е през големи празници или в обикновени дни", разказва в спомените си доктор Коста Катранджиев, внук на вуйчото на младия Явашов.
И видът, и културата, и поведението на Анани били европейски, но мислите му насочени единствено към нуждата от модернизация на България. Макар да имал диплома на инженер по индустриална химия, надареният с енциклопедичен ум мъж, се посветил на просветителството, на историческите изследвания и археологията. Във фондовете на държавния архив в Разград и днес се пази тефтерчето, в което ученият е описвал своите открития по време на разкопките, нахвърлял бележки и мисли за миналото, настоящето и бъдещето на своя град и на България.
На неговата възрожденска отдаденост Разград дължи създаването на местното археологическо дружество. През през май 1922 година той и сподвижниците му откриват един от първите у нас исторически музеи, разполагащи със собствена археологическа сбирка.
Местните фондохранилища и до днес пазят половинвековния труд на основателя си академик Явашов. Богатото му научно и популяризаторско наследство съдържа историографски изследвания, летописи, археологически проучвания, преводи, съставени от него учебници по природните и хуманитарни науки. Многото томове, излезли изпод перото на ренесансовия му ум обаче, можем да открием закодирани в малкото тефтерче, изписано с прилежния почерк на учен.
Нишката на отминалото време свързва историята на Разград с още едно пиано, чиято съдба не е тъй превратна като на клавесина на унгареца Павли, но дава на града правото да носи славата на един от най-големите български музиканти - на Димитър Ненов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
