Петко Войвода два пъти капитан

Петко Войвода два пъти капитан | StandartNews.com

Родът му си предава бялата му паричка като най-свидна реликва

Направил се на луд, за да избяха от потеря, Александър II му подарява имение

Два пъти именитият поборник за освобождението на българите Петко Войвода е признат за капитан. Това разказва неговата родственица Пенка Чакалова-Генева, издала четири книги в знак на обич и признателност към брата на своя дядо Митрю, посветил живота си на освобождението на Беломорието и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска Турция.

Пенсионираната учителка по български език и литература е посветила целия си живот на това да издирва документи и да съхранява паметта на Каракирковия род, от който произхождат тя и именития българин. И сега сладкодумно разказва истории за Капитана, които знае от своята майка Стоя. Една от тези истории обяснява защо няма нито един паметник на Капитан Петко Войвода с дълга коса. Сред неговите близки имало и един черкезин. Той обаче подържал добри контакти и с потериите. Веднъж настоятелно го поканил сам да отиде в къщата му и когато Петко влязъл, черкезинът взел да се превива, сякаш го боли коремът. Помолил Петко да му направи чай, но това бил капан. Черкезинът скочил пъргаво докато Петко слагал джезвето на огъня, хванал го за чамбака – косата му, и взел да крещи: „Петко ме убива". Известен с бързия си ум, Петко веднага се усетил, че това е постановка и побягнал. Но потерята вече настъпвала към къщата. Било сумрак. До врата на къщурката имало чували със серна - непрана вълна. Петко грабнал един чувал и го хвърлил към турците, за да обере куршумите, повторил това още веднъж, а третия чувал прегърнал като бебе и побягнал в тъмното, успявайки да се измъкне само с една лека рана. Стигнал в къщата на брат си Митрю, който пък го упрекнал, че е дошъл тъкмо при него, защото го дирели вече под дърво и под камък. Петко поискал само да се умие и да се преоблече, но в дрипи. Когато дошла потерията, предрешен той се търкалял пред братовата си къща и говорел несвързани думи като луд. Хитрият ход свършил работа, защото турците бягали от лудите. А на потерията брат му разказал, че скитникът не му е познат. Дошъл, изпросил храна и като хапнал, взел да се държи странно. Като си тръгнали преследвачите, Петко влязъл вътре и поискал ножица – отрязъл останалатата част от дългата си коса, защото другата била останала в ръката на черкезина. Повече никога не носил плитки, които имал преди това като четник и павел навити под четническия си калпак.

Баба Стоя, майката на Пенка Чакалова-Генева пък била най-вярната ятачка на Петковата чета. Тя криела, хранела и перяла Петковите четници. На нея той дал да пази и най-хубавите си хайдушка премяна, за която сега леля Пенка Генева знае, че била правена в смолянското село Славино. Освен спомена за това как била крита тази премяна в подмол на лозето и после в скривалище под фурната, където Петко пазел и джепането си, Каракирковата фамилия пази и уникална история за Петковата пара. Когато Стоя родила първата си дъщеря, Петко дошъл да я види. Почукал той, но тя му рекла: „Деверко, не влизай, я съм съм лехуса (в смисъл на родилка)". Тогава войводата сложил въглен от огнището на прага - та огънят да изгори лошотията, и влязъл при бебето. „Момичка е, кръстих я на майка ти Груда", му казала Стоя. А Капитанът извадил една бяла пара и я турил да главата на детето. Тази пара години наред се предавала в рода като скъпа реликва.
Стоя била до Петко на хорото, което той повел в родното си село Доганхисар след Освобождението му. Като голям родолюбец често се връщал в бащината къща и все повтарял, че от нея по-добро място, където и да е бил по света е видял.

А Капитанът много е видял и много е преживял. Неговата родственица държи да се знае и помни, че е участвал във всички етапи на борбата за Освобождение - хайдутството, четничеството и Руско-турската освободителна война. Първият път, когато го „произвеждат" за капитан е след участието на водената от него българска „Гарибалдиева" чета във въстанието на остров Крит. Едва 22-годишен, но близък приятел на Гарибалди и негов ученик за методите на революционната борба със своята чета Петко е победител в 21 сражения, от които 5 особено кръвопролитни. По случай 160-годишнината от рождението на войводата на 2 декември 2004 г., на хълма Джаниколо в Рим е открит негов паметник, направен от проф. Валентин Старчев, редом с този на Джузепе Гарибалди.

Втория път е признат за капитан в Русия. След разпускането на четата по покана на ген. Скобелев Петко Войвода заминава при него на гости. В Русия той е представен на император Александър II, който лично го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст „Георгиевски кръст" за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.

Известен е неговият нелеп край в родината. След завръщането си от Русия е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак с гъркинята Елена, който бил при него във Варна, е екстрадиран от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани. Твърди се, че при обиск в дома им градоначалникът Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата – 110 акции на стойност 44 000 златни лева и още ценни книжа за около 16 000 златни лева, придобити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си. Хвърлен е в килия. Изтезаван сто и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 г., във варненската тъмница Ичкале (подземията на старите римски терми), след което е интерниран в Трявна. След падането на Стамболов на 18 май 1894 г. той се връща във Варна и отново прави опити да създава чети. Умира в бедност и забрава на 7 февруари 1900 г. Погребан е във Варна.

Има 23 паметника и връх на о. Ливингстън

Петко Кирков Каракирков е роден на 18 декември (6 декември по стар стил) 1844 г. в българското с. Доганхисар - на около 25 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия. На четмо и писмо на български, но с гръцки букви, се учи при даскал Лефтер в родното си село. Майка му Груда, която е от съседното с. Тахтаджик и баща му е Кирко Каракирков имат многобройна челяд – Петко има 8 братя и сестри. Бил много висок и едър, пъргав, разсъдлив и хитър, но с кротък нрав. Често пеел родопската песен за Делю войвода и обичал да играе на хорото. На 6 май (Гергьовден) през 1861 г. Петко оставя семейството си и излиза в гората като предводител на хайдушка чета, тръгнала да мъсти заради убитите от турци негов брат и братовчед. Скоро целта е постигната. Водените от Петко седем момчета хайдути ликвидират убийците и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. Само след около месец при село Бахшибей четата разбива турската потеря, водена от известен в околията с жестокостта си кърагалар, като убива двама и тежко ранява още неколцина турци. А след още две успешни битки през август, същата година, четата става легендарна. Поне 101 са успешните сражения срещу османските поробитили, които е водил Петко Войвода и на-малко 33 са нанесените му рани, от които той все оцелява.

Днес за него напомнят 23 паметника и 3 паметни плочи. За тях по ред на откриването им разказва в книгата си "Паметниците на Капитан Петко Войвода" неговата родственица Пенка Чакалова-Генева, правнучка на брата на войводата Митрю. Първият паметник на Капитан Петко е открит в Кърджали през 1955 г., вторият е в Хасково, третият - във Варна. На Капитан Петко Войвода е кръстен връх на остров Лигвинтън в Антарктида. Паметник на Капитана има и в Чикаго, САЩ. Негов автор е българският художник Иван Хаджиминев, който със собствени средства прави колонада на всички бележити българи - Паисий Хилендарски, Алеко Константинов, Хаджи Димитър и др. Седмият паметник в тази поредица е на Капитан Петко Войвода, но за жалост в момента колонадата не съществува, споделя Пенка Генева.

Цял живот спазва 3 девиза

Капитан Петко Войвода има три девиза, които спазва през целия си живот. „Свобода, равенство, братство", „Момчета, работете за свободата на отечеството ни" и „Да не се делим ни в лошо, ни в благатко време", разказва днес Пенка Генева. Тя силно иска като народ да следваме поне третия девиз на великия българин.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай