През 2007 година в деня на гибелта на Васил Левски- 19 февруари, вестник "Стандарт" подари на читателите си една от най-големите български светини - тефтерчето на големия революционер. Днес това наше скромно издание, направено със съдействието на Общобългарския комитет и фондация "Васил Левски" и Народната библиотека, е библиографска рядкост, защото бе изчерпано буквано за часове. Ето защо в четвъртък, 18 февруари, читателите на "Стандарт" отново ще имат възможността да притежават личното "символ веруюто" на Апостола.
Патриотичната мисия се осъществи благодарение на подкрепата на VIVACOM Fund, СИБанк, Инвестбанк, "Белла България", "Лев Инс", Висше училище по сигурност и икономика, ПФК "Левски", Съюз за стопанска инициатива, проф. д-р Лъчезар Цоцорков, Кирил Домусчиев, Александър Ангелов, Петър Величков, Николай Вълканов, проф. Георги Манолов и д-р Ангел Енчев.
Жалба до Великите сили удря на камък заради Каравелов
Последните дни от живота на Васил Левски и досега са предмет на дискусии. Както от страна на професионалните изследователи, така и сред любителите историци. Другояче не може да бъде - превърнал се приживе в легенда, Апостола няма как да не предизвика раждането на всевъзможни тълкувания и версии, свързани с трагичния му край. Те общо взето, се свеждат до три неща -как е заловен, кой го е предал и можел ли е да бъде спасен.
След обира на Арабаконашката хазна през 1872 г. Димитър Общи е заловен и започва да издава всичко, което знае, на турската полиция. Тя разполага със снимка на Левски, размножена и разпратена до всички участъци. Проверката на документите е засилена, временно са задържани стотици хора, приличащи на него, сред които и дори един турчин. А за главата му е обещана внушителната награда от 20 000 гроша или около 200 лири.
Левски научава за "цената" си в Чирпан, където е на сбирка на местния комитет, но изобщо не обръща внимание на нарастващата опасност. И въпреки увещанията на съратниците си да остане за известно време в Южна България заминава за Ловеч, където пристига по Коледа. Там си уговаря срещи с местните революционери, включително и с поп Кръстю. Той също има да му дава някакви документи, но
казва, че ще му ги предаде на Къкринското ханче
Двамата си определят среща. На 27 декември към 4 часа следобед Левски тръгва към Къкрина със сподвижника си Никола Бакърджията. По пътя за селото срещат две турски заптиета, които пазят моста над Осъм. Те ги спират и ги питат кои са и накъде са тръгнали. Левски отговаря, че тръгнал на лозето си. В този отговор няма никаква логика - какво ще търси човек там посред зима, но заптиетата не обръщат внимание на този факт. Левски демонстративно се отправя към лозята, а Никола към Севлиево. Малко по късно обаче се събират и отиват в Къкринското ханче. Междувременно заптиета, макар и със закъснение, са обхвати от съмнения и докладват за срещата си с подозрителен човек на каймакамина. След като ги наругава, както може да се предположи, той веднага изпраща потеря към ханчето. Оттам нататък всичко е известно. Но веднага съратниците на Левски започват да търсят предателя. Въпреки че е повече от ясно че залавянето на Левски
се дължи на съчетание от случайности
от засилените полицейски мерки и от неговото упорито желание да приключи с някои неща в Ловеч. Но явно презумпцията за предателството е част от българската народопсихология. Още през лятото на 1873 г. във в. "Независимост" Любен Каравелов огласява две версии. Едната е, че Левски е предаден от двама ловчанлии - Добри Механджията и Пано Петков, като не пропуска да добави, че е "помешен и един поп, но ние и до днес не сме известни доколко голямо е неговото предателство." В по-късните си изявления Каравелов е вече убеден, че Левски е предаден от поп Кръстю. Тази версия подхваща по-късно Захари Стоянов, а Иван Вазово окончателно демонизира поп Кръстю в знаменитото си стихотворение за Левски от цикъла "Епопея на забравените". Нищо, че след Освобождението нароченият свещеник връща комитетските пари, които са останали в него. Което оборва главното обвинение срещу него - че предал Левски именно заради злоупотреба с тези пари.
След 1989 г. се появиха вересии, че Левски е наистина предаден от ловешки поп, но от поп Марин Поплуканов. И да е така, не е било заради пари, защото при изкопни работи през 1974 г. на мястото, където била къщата на Марин поп Луканов, са намерени 1364 турски лири. Така или иначе, ловешката общественост проведе успешна кампания за оневиняване на поп Кръстьо и "изчистване" на името му от учебниците и историческата книжнина. Съществува и още една версия - че предателят е Иван Лилов, секретар на Тетевенския комитет.
Що се отнася до опитите - или по точно идеите - да бъде освободен Левски, то тук също има изобилие от спомени.
Филип Симидов пише, че веднага след залавянето на Левски в Търново бил сформиран комитет, който имал за цел да го освободи. Той споменава и за добре въоръжен отряд от 20 души, които трябвало
да нападнат конвоя по пътя за Севлиево и да го освободят
но турците се усетили и прекарали Левски по друг път. Опит за освобождението на Левски прави Христо Иванов-Големия.Заедно с Христо Караминков-Бунито се свързва с доктор Антонов, който бил извикан от турците да преглежда и превързва ранения Левски, за да научат нещо повече за ситуацията. Друг член на комитета - Джорджо Момчев се среща с чорбадажията Стефан Карагьозов, който е привикан от турците в конака като представител на обществеността. В крайна сметка комитите решават да запалят затвора, та ако може в суматохата Левски да избяга. През нощта хвърлят нещо като "коктейл Молотов" - горящи парцали, напоени с газ, но напразно очакват пожар. На другия ден разбират, че парцалите паднали на празно място.
Слуховете, че Левски ще бъде съден в Цариград вдъхват нови надежди сред съратниците на Левски. Ръководени от Атанас Узунов, те завардват и двете железници в българските земи - на Русе-Варна при Дивдядово, Шуменско Икономов, и при Търново Сеймен (Симеоновград). Но процесът е назначен в София...
Най-сериозният опит да се спаси животът на Левски е търсен чрез намесата на международната дипломация. Веднага след залавянето на Апостола, Търновският революционен комитет изпраща до Белград при Любен Каравелов свой пратеник с жалба до дипломатическите представителства на великите сили. Копие от нея се съхранява в Народната библиотека.
В него се твърди, че големият проблем за българите са злоупотребите на местната администрация и правосъдието. Не се атакува централната власт. Отхвърля се и предположението за действащ революционен комитет. Заявява се, че това е умишлено измислено, за да се развържат ръцете на местни власти. Много от изказаните в писмото мисли Апостола декларира пред съда.
В жалбата пише, че "заловените двама са наши мъже (Левски и Димитър Общи), наши агенти, пратеници на всинца българи, да издирват злоупотребленията на чиновниците сред населението". Левски е представен дори като човек, работещ в интерес на Високата порта, възстановяващ доверието към султана, разобличавайки мошениците. Съобщава се, че жалбата е "скрепена с печата на общините и махалите градски в България". Пратеникът пристига в Белград при Любен Каравелов, но той отказва да подаде жалбата. Трудно е да се коментира решението му, но е известно неговото недоверие към Великите сили. Все пак пратеникът отива с копие от жалбата при външния министър на Сърбия Йован Ристич, но той отхвърля жалбата с мотива, че печатите на общините биха довели до репресии към участниците в акцията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
