Симитли. Умря надеждата, че затрупаните миньори Николай Михайлов и Иван Лазаров са оцелели след срутването на кална маса в рудник „Ораново".
Мината почерни и село Крупник, откъдето са двамата въглекопачи. На 18-ия ден от издирвателната акция спасителите откриха телата им на над 300 под земята. Загиналите били близо един до друг на 9-ия метър в изработка „А" на фаталната 64-та галерия, а върху тях имало тонове въглища и лепкава кал.
Наложило се спасителните екипи до чистят известно време, за да освободят тленните останки на Ники и Иван от смъртоносната прегръдка на калта. Тя бяха намерени в деня, в който бе погребан техният колега – шлосерът Асен Грънчаров, покосен от инфаркт в рудника на 200 метра под земята в четвъртък сутринта.
Часове след пробива и свличането на огромните кални и скални маси на 16-ти юли бяха извадени от калния капан загиналите Асен Стойнев, на 41 години, и Христо Младенов, на 45 години.
Така за 18 дни от подземните недра на мината бяха извадени пет трупа на мъже в разцвета на силите си. Общинският съвет в Симитли веднага се събра на извънредна сесия и обяви тридневен траур в общината.
Минути след 09,00 часа в петък спасителите се натъкнали на безжизнените тела на 42-годишния Николай и на 35-годишния Иван. Още предната вечер те разбрали, че са близо до затрупаните миньори, тъй като усетили миризма на човешка плът. Веднага са уведомени близките на загиналите. Малко по-късно някои от тях пристигнаха в рудника.
Тук дойде и сестрата на Николай – Маргарита, която работи в Спешен център – Благоевград. Жената бе смазана от мъка, тя всеки ден идвала в рудника, за да чака новини за брат си. Не дочака обаче вестта, че е намерен жив. А се появи, за да идентифицира трупа на обичния си брат, който не е семеен.
Ерген е и другият загинал – Иван Лазаров. Асен Миленков не спира да плаче за него, двамата израснали израснали. „От много години бе в пустата му мина. Има по-голям брат Борис, който е пожарникар в Благоевград. Все казваше, че е добре, задето има работа и взима заплата. Повече от братя бяхме...Молих се всеки ден да е жив. Принуди се от немотия да отиде под земята. Лека му пръст на Ваньо", плачеше мъжът. Иван работил 5 г. в мината в Брежани и 7 г. в рудник „Ораново", като за последно бил помощник-копач. Майстор-копач пък бил Николай, който е изкарал 14 години под земята в мината в квартал „Ораново". Скромни и работливи момчета, Ники бе голям майстор, ще остави своето вкъщи, за да помогне на другите, твърдят техни колеги. Тази вечер в 19,00 часа в гробищния парк на селището ще бъде погребан Иван Лазаров, половин час по-късно е погребението на колегата му Николай Михайлов.
След затварянето на "Ораново" за региона няма изход, това каза кметът на Крупник Григор Дуев, след като двама от миньорите на селото бяха открити тази сутрин в галериите на "Ораново", пред БНР.
Във втората си година от кметуването и кметът на Крупник Григор Дуев признава, че няма как да се справи с безработицата, която се задава, особено след спирането на мина "Ораново", докато разлепя из селото некролозите на намерените днес Николай и Иван, чертали нелеката съдба не само на Крупник, но и на региона.
"Какво ще ги правим? Всеки ще си намери начин да се спасява. Вариантите - куфарчето. Земеделие - много слабо. Рекламата за цифровизацията дето я правят - простичка, да бъде примерно за земеделски програми, чат, пат пуснат някаква реклама, участвайте в земеделските програми и до там. Ама как да се участва. Толко ли не можаха да се сформират звена, да се обучат. Благоевград не е далече, предполагам, че и там някой ще си намери препитание, то не може", каза Дуев.
Григор Дуев обяснява, че и в този момент не очаква помощ отникъде. "Аз откакто съм станал кмет, все си е на моята глава, но и аз няма какво да направя. Помощ не виждам откъде може да дойде. Тези неща не стават нито с едно щракване на пръст, нито с някакво генерално решение. Помощ, нещо ако тук се почне магистралата да се отворят работни места, друго спасение в момента за този регион аз не виждам."
В Крупник, афектирани от трагедията, на хората не им е до това да мислят как ще си изкарват прехраната след затварянето на Ораново.
Иван бил запален кукер
Иван Лазаров никога повече няма да облече любимия си кукерски костюм. Не жалил средства, за да си го купи. От дете се запалил по кукерските игри. Бил сред ревностните почитатели на този запазен български обичай. Без него не минавал нито един маскарад, нито едно участие на крупнишката кукерска група. Обличал кожените премени, слагал чановете и тръгвал я за Симитли, я за Благоевград, я за Перник, където има кукерски празници. "Всички сме посърнали, той е от групата на махала "Драката". Всички в селото сме в траур. Наш брат е по призвание и по страст към кукерството. От дете е заедно с нас навсякъде", твърди Методи Равначки. С Николай са добри и работливи мъже. Но такава им била участта...
Ники поправил чешма преди трагедията
Дни преди да загине в рудник "Ораново", Николай Михайлов ремонтирал чешма в родното си село Брестово. Тя винаги ще напомня на местните хора за него и златните му ръце. Отдавна искал да възстанови занемарената чешма на древното оброчище в неговата махала. В началото на юли намерил време и започнал да е стяга. Облепил я с мрамор. Оправил и чучура. Построил ново корито. Средствата заделил от джоба си, а труда си не щадил. На чешмата ще бъде монтирана паметна плоча, а на нея ще пише кой я е възстановил, както и годините на раждането и смъртта на Николай.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
