Най-голямото било извадено от рудника "Бели брег"
И до днес в Перник се пазят дървета от най-старите геологически времена. Едното е пред някогашната минна спасителна служба, сега частна сграда на оживено кръстовище към центъра на града. Другото е експонирано на входа на Подземния минен музей, единствен на Балканите и един от малкото в Европа.
Реликвите са спомен от преди милиони години, когато по местата, където е днешният град, е имало само тучни гори и небесно сини езера. Тогава човекът още не е е съществувал, а вероятно не са бродели и прастари, странни за днешните хора живи твари. Растителните вкаменелости са се запазили в земните недра между пластовете образувани въглища. А различните видове въглища са на различна възраст.
Специалистите обясняват, че лигнитните, какъвто е кюмюрът в Перник са най-млади. Те са се образували преди около 74 милиона години. Антрацитните - тези, които имат блясък, са най-старите и са на около 300 милиона години. Най-простото обяснение за възникването на въглищата е, че през древните времена, когато земните недра още танцували и някъде изригвали, а другаде хлътвали, много от знойната растителност била затрупана. Останали без кислород, притиснати от пластове глина и пясък или залети от вода, растенията се овъглявали.
Намерените в пернишкия каменовъглен басейн окаменели дървени стъбла дават сведения на специалистите за скоростта на хлътванията на земната повърхност. Според свидетелства в различни източници при експлоатацията на пернишките пластове въглища са намерени доста вкаменени дървета. Понякога излизали от пластовете почти вертикално или наклонено и преминавали в по-горни скали.
Скалният състав на тези дървета е различен от материала, който ги обгражда. Около тях има глинести пясъчници и мергели (утаечни глинено-варовити скали). Самите вкаменели дървета са се превърнали в кварц, близък до ахата. Обяснението на това явление е, че дървото е било затрупано отвсякъде с околния материал, а след това е било запълнено с други материали, носени от водите и заседнали в самия дънер.
Най-голямото дърво било извадено от рудника "Бели брег". По идея на минния инженер Хелмут Брокс през 1926г. то било издигнато като 8-метрова колона пред сградата на някогашната минна канцелария, където по-късно се разполага Минната спасителна служба. Тя е в непосредствена близост до рудника в квартал, който и сега се казва "Бели брег". Около него имало специална оградка. То е на мястото си и до днес, макар и само наполовина, а в сградата има офиси на частни фирми, нямащи нищо общо с мината. Миньорите имали свои теории и прелюбопитни истории за тази вкаменелост. През 2008 г. по идея на граждански инициативен комитет върху сградата беше поставен паметен барелеф в чест на инж. Хелмут Брокс.
Другото дърво е пред входа на уникалния Подземен минен музей. На посетителите на музея се обяснява една от приумиците на някогашните рудничари. Те смятали, че докосването до древната реликва носи късмет и даже сбъдва желания. Преди време млада двойка реши да се ожени в подземния минен музей, а желанията за щастлив семеен живот сподели с вкамененото дърво с надежда да се сбъдне.
Като магически предмет при пълна секретност на потайно място се пази и една вкаменелост с формата на гигантски фалос. Подобно на окаменените дървени стволове, от забоите измежду кюмюра е извадена и тази вкаменелост. Спомени, свързани с чудодейните свойства на тази реликва - камък с формата на мъжко достойнство, в Перник е запазил миньорският фолклор. Твърди се, че помагал на бездетни невести да заченат. Ако някоя миньорска булка не можела да прихване, тутакси я водели при находката. Тя се допирала до камъка и след 9 месеца, до година време проплаквала рожба. Ценният камък се пазел грижливо. Опазен е и до днес, но старателно е скрит, за да не му посегнат злосторници или пък да не реши някой да се възползва от него.
Малко градове по света могат да се похвалят с подобно богатство, което е спомен за времената, много преди да се появят хората.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
