Бях загубила вяра, че ще имам покрив, тя ми я върна, разказа възрастна жена
Перник притихна под снежна покривка, преди да си вземе последно сбогом с дългогодишния си кмет Росица Янакиева. Побеля и разкопаният площад. Цветарските магазини останаха без цветя. Сякаш целият град се изсипа в Двореца на културата за последно сбогом с Кметицата. Осиротяхме, осиротяхме, си казваха хората, преди да пожелаят "Бог да прости". Опашката се изви далеч извън сградата, а вътре най-видни мъже и жени на държавата търсеха слова, за да изразят скръбта си по човека, политика, държавника Росица Янакиева.
Колко ли ковчега щяха да са ни потребни, ако Господ не беше запазил Перник при земетресението. Този свой съкровен въпрос, който я будил и от сън, споделила Росица с баба Павлинка от Драгичево, която беше лицето на Гражданския комитет за подкрепа на пострадалите. За това се сети възрастната жена, докато чакаше да положи цветя пред тленните останки на Кметицата и да изкаже съболезнования на близките. А те се държаха по мъжки, както умееше да го прави самата Росица. Бай Георги, съпругът й, докато стискаше хилядите съболезнователни десници, окуражаваше хората да не плачат. До главата като на караул преди последния й път се редуваха нейни съпартийци. Първи застанаха Георги Първанов и Ивайло Калфин, а д-р Евгени Желев едва сдържаше сълзи отзад.
Колко добро е направила тая жена, а Господ ни я прибра, редеше възрастна жена и в риданието си съжаляваше, че не тя, а Росица си е отишла. Точно когато бях загубила всяка вяра, че пак ще имам покрив на главата, тъкмо тя само за часове ни реши проблемите, тихо разказваше на хората на опашката млада жена с бледо лице. Най-близките съратници на Янакиева, последвали я от БСП в АБВ, даваха път на хората и изчакваха търпеливо да им дойде редът, сякаш така да отдалечат момента на последното сбогом. И така, докато една от тях не загуби свяст, та се наложи да викат линейка.
Шумни при друг повод и журналистите притихнаха, събрали се сякаш на последната пресконференция на Янакиева, а тя винаги имаше за какво да се похвали. То не са били спечелени проекти или високи признания,
събирала ги е и за да похвали някой друг
или да ги привлече към поредната кауза, която лично тя е подкрепила. Сега си спомнят колко усилия се хвърлиха и тя лично помагаше, за да може едно момченце от Перник с името Петър, както се казва и синът на Янакиева, вече да ходи. Детето беше родено с множество увреждания и заедно с кметицата целият град и много добри хора помагаха за неговото лечение. Приживе тя определи като своя лична голяма победа донасянето в Перник за вечни времена на частица от мощите на небесния закрилник на Перник св. Йоан Рилски.
Да се простят за последно с дългогодишния пернишки кмет дойдоха шефката на парламента Цецка Цачева, много депутати, сред които колегите й от парламентарната група на АБВ, воглаве с Георги Първанов и Ивайло Калфин, а съпредседателят на групата им в парламента проф. Борислав Борисов изрази мъката им в прощално слово, както това направи и самият Първанов. "Тя беше
горда и щастлива с внучката си Росита
радваше се на живота и го живееше на пълни обороти, раздавайки знания, опит и пример за онези, които я следват. Дълбок поклон и вечна памет!", каза пред ковчега Цецка Цачева.
Сред хората, дошли да изпратят Янакиева по последния й път, бяха депутатите Ангел Найденов, Мая Манолова, избраните в Перник д-р Вяра Церовска и д-р Валентин Павлов, Росен Петров и колегата й по дългогодишно кметуване Найден Зеленогорски.
Лично да поднесат съболезнования бяха дошли палестинският посланик и даже кметът на Кърджали Хасан Азис, шефът на пожарната комисар Николай Николов, перничанинът Ерик Рангелов, заемал важни постове в държавата. Цветя и съболезнования имаше и от министър-председателя Бойко Борисов, с когото Росица беше в добри отношения и не го криеше. Между гражданите бяха и бивши народни представители, настоящи и бивши общински съветници, кметове на кметства, хора, с които Янакиева е работила, и най-обикновени граждани, някои от които даже не са я срещали на живо.
Като я питахме в пенсионерския клуб дали АБВ и БСП ще се съберат и кога България ще се оправи, тя каза, че чувства в сърцето си забита голяма игла и ако успее да я извади, ще е добре за всички, сеща се още баба Павлинка и не може да се начуди какви толкова големи страхове е имала Роси, че да ги крие от всички. Пред Бога ще да е чиста, защото имаше страх и от Него, разсъждава на глас речовитата баба и съжалява, че не гърмят черковните камбани над Перник, защото тя още пази листчето, на което си записвала заръките на Янакиева първо да иска помощ за черквата като тежко пострадала от земетресението. Преди да я скрият в земята, за Янакиева се помолиха и свещениците, а до гроба й я изпратиха само най-близките и снегът, който побърза да покрие прясната пръст в бяло. Като спомена за отишлата си преждевременно Росица.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
