Арт компанията, която се събира в Белград, няма равна на себе си
За първи път отидох в Земун през 2001-a. Бях изпратил карикатури за конкурса и получих писмо, че съм сред наградените и съм поканен на официалната церемония. Пристигнах в Белград с влака рано сутринта и на гарата ме чакаха с кола домакините. След кратък воаяж из столицата на Сърбия пресякохме Савския мост и навлязохме в Нови Белград, преддверието на Земун - комплекс от многоетажни соц блокове. След 2-3 минути внезапно всичко, което се виждаше зад прозореца на колата се промени, като с магическа пръчка.... Улиците, сградите, вратите, прозорците и най-вече покривите на къщите станаха съвсем различни, с друг фасон и дизайн. Бяхме пристигнали в Земун. Като че ли бях попаднал в архитектурно-исторически град-музей. Има хора, животът върви в реално време, а като се оглеждаш наоколо ти се струва че си пропаднал назад във времето в декор от годините на виенския сецесион.
После всичко си дойде на място, след дългите и адски увлекателни беседи с Бранко Найхолд, организатор на Салона на карикатурата, потомствен кореняк земунец, влюбен и предан с цялото си сърце и душа на своя роден град и веселите рисунки.
През вековете Земун е бил допирната точка на Австро-Унгария с Османската империя. Старото му име от ония години е Землин. Основното КПП към Европа за Ориента и обратно. От другата страна на Сава, там където тя се влива в Дунав, точно зад Великия остров на войните, е Калемегдан -
граничната цитадела на Османската империя, която е държала тази капия пет века
Първият оръдеен изстрел, който дава началото на Първата световна война, е от Земунската австрийска батарея към Белград. Австро-Унгария току що е обявила война на Сърбия.
След края на войната Европа е с тотално прекроени граници по направлението победители-победени. Земун става квартал на Белград. Нещо като Кършияка в Пловдив, който е махалата от другата страна на Марица.
Тази година е 20-та юбилейна за Земунския салон на карикатурата. Бил съм на много карикатурни форуми в различни страни. Зад почти всичките стоят мощни държавни или частни институции, медии, фондации и компании, които подсигуряват финансово, ресурсно и изобщо логистично проявите. Тук, в Земун, нещата започват и свършват с Бранко Найхолд. Става въпрос за нещо като one man show. Не съм срещал човек, по-предан на карикатурата от него. Подготовка на конкурса, селекция на журито, организация на церемонията по откриване и награждаване, няколко дни в Земун, осигурени безплатно на поканените победители, отпечатване на каталог и изпращането му на всички участници - все са негово дело. И всичко това е на ниво, което е спечелило на Салона световна популярност и признание. От няколко години Бранко промени формата на конкурса и го направи само за поканени участници, нещо като затворен клуб. Позволи си лукса да разчита само на своя селекция от около 110 автори от цял свят. Това направи изложбата по-хомогенна и повдигна общото ниво. Както се казва - няма празно.
Та тази година, четиринадесет след специалната награда, която получих в 2001, отново имам честта да съм лауреат. Никога нямам предварително куража да очаквам награда на конкурс и то при такава жестока конкуренция. А да си помисля за първата награда и на сън не ми е минавало...
Темите бяха две, но органично свързани - "Тероризмът е световно зло" и "Свободата на медиите и словото". Участниците са 105 от 55 държави с общо 285 карикатури.
Карикатурата стана основна мишена на тероризма и беше логично ние, пряко засегнатите, да си го върнем. С перо, четка и въображение. От нашата страна на барикадата ние водим войната с тази тактика и въоръжение. Може би хуморът подтиква и изкушава хората да са по-свободни и им вдъхва кураж и това го превърна в лицето на неговите автори -
карикатуристите в мишени на тероризма и злото
Нещата станаха брутални и кървави....
В самата изложбата ври и кипи от позиции, които са диаметрално противоположни като оценка и анализ на събитията и героите в тях. Усещат се религиозните, политическите и икономически вибрации, които все по-тревожно тресат целия свят. Карикатуристите напрегнато или пък въпреки всичко весело и освободени от автоцензурата коментират и импровизират с виц и чувство за хумор върху целия заплетен възел от противоречия и конфликти в съвременния глобализиран свят.
Струва си да споменем, че Земунският салон поддържа именно вицовата, прострелната,
провокативната карикатура. Съвременните тенденции в самата фестивална и художествена карикатура са много сложни и динамични. Изкушенията към по-комерсиални, елементарни и понякога съвсем блудкави и подсладени заигравки превзеха немалко гнезда на рисувания хумор. Тук все още се държи на екологично чистата карикатура. Ментетата нямат шанс.
По време на гостуването в Земун в рамките на церемонията по откриването и награждаването
се срещаме за първи път колеги и съмишленици от къде ли не. Настроението, майтапите и закачките започват моментално от първия миг, в който се видим и запознаем. Става нещо като джазов джам сешън с нескончаеми импровизации от шеги, хумор и уникални изпълнения. Консумацията само вдига нивото на тази своеобразна волна програма.
Този път се запознах с удивителния Серафим Бакулис, художник и карикатурист от Атина на 83. От мига, в който Бранко ни представи взаимно и ни запозна, той моментално ме въвлече във въртопа на еротичния хумор и се държа здраво за тая тема през двата дни. Серафим е служил във военноморския флот на Гърция и е пътувал през 60-те до Щатите като офицер да достави през океана и по вода нови военни кораби за военноморските сили на страната си. Сподели ми, че е участвал в учения по цялото земно кълбо. Веднъж в Тихия океан скочил директно от палубата на големия военен кораб, на който служил долу във водата. След минута
около него се оформил натоварен трафик от акули в кръгово движение...
Всички горе на кораба започнали да крещят от ужас... ой поплувал, поплувал, пък после се качил по въжената стълбичка горе на борда. След това негово спонтанно разхлаждане във водите на Пасифика екипажът от американски и гръцки морски вълци го гледал дълго време с широко отворени очи...
Имам страхотни приятели в Земун. След 2001-а те ме поканиха там на няколко пленера по живопис и карикатура. Преди години по време на една весела вечер на един ресторант-шлеп по Дунава те ми споделиха и паролата на Земун: "Земун у срцу" (Земун в сърцето).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
