Пенка Балева се зарежда за живот с екстремното си хоби
Тандемен парашутен скок от 4300 м височина направи преди броени дни 81-годишната варненка Пенка Балева. На 7 август тя скочи за 15-ти пореден път с парашут на летището в Монтана и посвети скока си на Успение Богородично - празника на любимия й град Варна, в който живее вече 65 г. Какво я вдъхновява за екстремните скокове с парашут и бънджи и кога се е запалила по тях? Подкрепя ли я мъжът до нея, с когото е от 60 г. насам, и каква е рецептата за успешен брак? "Стандарт" попита летящата лейди Пенка Балева или просто Пепи, както всички я наричат.
Точно 39 са скоковете с бънджи на Пенка Балева, която е родом от град Дряново, но от студентските си години досега живее във Варна. А с най-новия екстремен скок спусканията й с парашут вече наброяват 15. Пепи е категорична, че всичките й скокове са били еднакво вълнуващи, но тръпката при всеки от тях е била различна.
От малка Пенка винаги е мечтаела да лети. Дори сънувала, че го прави. Сънува и до днес, че лети. "Сънувала съм как летя на крилете на птица над родния си град. След като се пенсионирах, видях по телевизията бънджи. Разбрах, че във Варна има клуб "Адреналин", издирих номера и се свързах с тях", разказва Пенка. За пръв път тя скача през август 2002 г. на Аспаруховия мост от 152 м. Най-опасният си скок досега възрастната дама прави миналата година.
С него тя постига световен рекорд
На 15 август 2015 г., празника на Света Богородица, Пенка скочи с бънджи от един от най-високите мостове в Европа - 192-метровото съоръжение до град Инсбрук, Австрия. "Това е едно от десетте най-страшни места в света за скачане с бънджи", уточнява безстрашната българка. Тя е скачала 5 пъти и от Витиня.
"Скоковете ми дават импулс за следващите ми дни и за живот. Раждам се отново всеки път, когато скачам от мост или с парашут на летище. Зареждам се с положителна енергия!", казва Пенка. Голямата жега миналата неделя не спира ентусиазма й и тя пропътува пътя от Варна до Монтана с влак, за да осъществи поредния си скок с парашут. "Цял ден пътувах. Стигнах на летището и след час вече бях готова за скока. Когато стъпих на летището, цялата ми умора изчезна. На другия ден в 6 ч тръгнах към Варна. Това може да го направи само луд човек", смее се Пепи. След всеки скок тя се обажда на съпруга си Стефан, за да го успокои да не се притеснява за нея. "Той е моят стълб. Аз имам човек до себе си и ако той не беше до мен, нямаше да съм това, което съм. Той се притеснява за мен, но за да съм щастлива, ме подкрепя. Когато човек обича някого, желае неговото щастие и му съдейства. Знам, че съпругът ми се бои за мен, чака ме, но ми помага", разказва Пенка. Само веднъж обаче Стефан я придружава - до летището в Монтана. "Такава хубава снимка имам от този момент. Двамата сме на летището след скока ми и аз го целувам. А под нея съм написала: "Целувката на живота ми". С тази целувка му благодарих за всичко до днешния ден.
Че ме е търпял такава дивачка
вълнува се Пепи. По думите й съпругът й никога не е проявявал желание да скочи заедно с нея, нито пък някой от семейството й, защото само тя е "лудата" във фамилията.
Пенка среща Стефан на една младежка забава в Морската столица. Днес двамата се радват на двама синове и трима внуци. "Не беше любов от пръв поглед, но се харесахме. Танцувахме и се забавлявахме през цялото време", споделя Пепи. Скоро той я кани да излязат на разходка и първият въпрос към нея е дали си е научила уроците. Тогава Пенка учи за акушерка в акушерския институт. "Аз още не бях чела нищо и не му отговорих. Той си погледна часовника и ми каза, че ще дойде да ме вземе след 2 часа, в които е сигурен, че ще успея да си науча", спомня си Пенка. За нея това е знакът, че се е запознала със сериозен човек. "Когато се прибрах обаче пак нищо не научих, защото бях твърде превъзбудена", смее се Пенка. Тя и Стефан сключват брак 4 г. след познанството си и вече 60 години са щастливо женени. "Трябва да има взаимна отстъпчивост между хората. Те трябва да си помагат. Да има дипломация, да си правят добрини и да няма конфронтация. В някои семейства съпрузите гледат да се налагат един над друг, а не бива. Защо трябва да стане каквото точно ти си решил? Трябва да има разбирателство и да се целят в една посока, иначе не може да има успехи", споделя своята рецепта за успешен брак Пенка.
Пепи вече има в ума си идеята за следващия си скок, но не иска да издаде къде и кога ще е той. Когато не скача, тя обича да чете поезия.
Любимият й поет е Димчо Дебелянов
"Цял живот живея с любовна лирика", споделя Пенка. "С нечути стъпки в тъмен край отмина / денят, донесъл зной и знойна жад,/ и свела небесата, нощ пустинна лей сълзи над притихналия град./ И в тая нощ, на тебе посветена,/ под ромона приспивен на дъжда,/заспива печалта ми, озарена/ от спомена за твойто първо Да", цитира любимите си дебелянови стихове Пепи. Тя споделя, че може да чете по цели нощи любовна лирика, без да се чувства изморена, когато утрото дойде неусетно.
Пенка е сред десетте дами, удостоени със званието "достойна варненка". А в родния й град Дряново е "заслужил гражданин". "Толкова много обич съм събрала, толкова съм щастлива! У много малко хора усещам злоба и завист", споделя Пепи. Нейният млад дух недолюбва обръщението "бабо" и етикета, който медиите й лепят "баба Пенка". "Дори внуците ми не ми викат "бабо". За всички съм Пепи", посочва тя.
"Не само аз, не само варненци, но цяла България и целият свят обичат Варна. Последният ми скок е за Варна. Пожелавам на града много успехи. А на всички хора - здраве!", от сърце пожелава Пепи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
